Ние не пътешестваме, защото нямаме място, на което да се приберем.  Домът ни е колата ни, така че ние сме си винаги вкъщи. Просто изследваме задния си двор

Днешните ни герои открихме в artnewscafe, работещи над сайта си. Кром и Валеа не са туристи, нито пък пътешественици – те просто живеят в кола, а задният им двор е цялата земя. От февруари до сега не се спират за дълго на едно място, освен за 60 дена в Хърватия, където Кром е бил в затвора. Историята на две свободни от задълженията души. На хора, чиито планове за живота са просто да бъдат щастливи. Трудно ни е да си го представим с нашето ежедневие, но такива хора съществуват и то доста успешно.Тук са от дни, но пишат имената си на кирилица, носят джапанки през декември, а ключът за дома им стои на най-сигурното място – до сърцето. 

Били ли сте досега в България?

К: Аз да, преди 8 години и останах за около 20-25 дена в Гоце Делчев.

Как се научихте толкова бързо да пишете на български?

Обичам да общувам и комуникирам с хората, така че първото нещо, което научавам винаги е езикът. 

Да започнем от началото – как се запознахте двамата?

Запознахме се в Бразилия. Тя дойде като доброволец в университета, а този февруари аз ? отидох на гости в Берлин. Седмица по-късно наехме кола и започнахме пътуването. 

Кои държави сте посетили от тогава до сега?

Ох.. Имаме карта в сайта си. Полша, Унгария, Чехия , Хърватия, Сърбия, Босна, Румъния и сега сме в България. 

Разкажи ни за най-интересната история, която се преживели до сега.

Най-интересното е, когато бях в затвора за 61 дена. Дори днес получхме писмо от адвоката ми, че делото е било нулирано, но все пак трябваше да прекарам цялото това време зад решетките. Има едно място между Хърватия и Сърбия, което наричаме Либерланд. Не принадлежи на нито една от двете страни. Два пъти съм бил там и двата пъти ме отвлякоха хърватските полицаи. Наричам го така, защото ако открадна нещо и полицията ме хване, то тогава е арест, но полиция да ме золви, на територия, която не е тяхна – това го наричам отвличане. Първия път избягах в една река и се наложи трима полицаи да ме качат в лодката, ако гледате видеото много ще се смеете.

А тя какво правеше през това време?

Тя беше моята най-голяма подкрепа. Пращаше ми пари за храна всяка седмица, защото храната в затвора е просто ужасна. 

Как решихте да дойдете пак до България?

Когато живееш в кола трябва да се съобразяваш с времето. Сега е зима, така че се местим на юг. 

А  как избрахте Пловдив?

Разбрахме, че това е един от най-старите градове на света, освен това тя има приятелка тук, а на всичкото от горе и колата ни се развали. Много неща ни насочиха насам. 

Как намирате града?

Обичам града и обичам България. От както сме тук получаваме само и единствено добро отношение. Полицията никога не ни е правила проблем, дори и просто защото съм черен. До колкото разбрах Пловдив е избран за Европейска столица на културата за 2019 и виждам защо. 

Какво е да си пътешественик? 

Не се виждам като пътешественик, защото този тип хора имат дом, в който да се върнат. Ето, ти си от Пловдив – пътуваш 5 дена, 5 седмици, 5 месеца, но ще се върнеш тук. Ние не пътешестваме, защото нямаме място, на което да се приберем.  Домът ни е колата ни, така че ние сме си винаги вкъщи. Просто изследваме задния си двор. 

Какво ще кажете за случващото по света в момента – атентати, терор и войни?

Тази земя винаги е била във война. В нашата култура предричаме, че разрухата е моментът, в който лампите ще светнат  и нищо няма да бъде крито повече. Хората съдят, те виждат добро и лошо, а аз виждам нещо СТРАХОТНО! Всичко сияе и  вече няма нищо скрито. Хората говорят само за ПАриж, но има много други места, на които се случва същото. Така виждам нещата – като възможност всичко да излезе на повърхността и няма как да минем от мрака към светлината без болка. Просто трябва да се успокоим, защото нищо никога няма да бъде под контрол. 

Взимате ли си сувенири от местата, които посещавате?

Не, когато живееш в кола не можеш да си го позволиш. По принцип приемаме храна като подаръци, но не винаги има място и за нея, защото хладилникът ни е много малък. Когато започнахме пътуването си, едни наши приятели ни се чудеха как ще архивираме и сбием живота си в една кола, но от наша гледна точка беше точно обратното, защото до преди това сме пътували само с раниците на гърба си, но все пак няма място за какво да е, тъй като всеки инч ни е от значение. 

Без какво не можеш да пътуваш?

Без колата. Тя е наш дом, но и не само. Тя си има характер, като Хърби. Понякога клаксонът отказва да работи и след половин час всичко му е наред и никой не знае защо. Колата си има своите настроения. Бяхме късметлии, защото беше една от първите коли, които видяхме, а също така през февруари цените им падат драстично .

Какво е това на врата ти?

Ключа за вкъщи, за да сме сигурни винаги къде е. Макар че веднъж се заключихме отвън и трябваше да се промуша през покрива, за да ни отворя. 

За какво мечтаете?

Това е въпрос, на които мога да отговоря много лесно. Не планирам бъдещето си. Когато напуснах родното си място, хората ми казваха, че животът ми няма бъдеще, а аз им отговарях, че това за мене  перфектно. Не искам живот на бъдещето, а на настоящето. Мечтата ми е винаги да бъда щастлив в точно този същия момент.