Две млади дами - колкото близки, толкова и далечни

Паулина Гегова 

Замисляли ли сте се колко самородни таланти остават незабелязани и анонимни, лишени от светлините на обществените прожектори, само защото не им е предоставена възможност или от ниско самочувствие, че не са достатъчно добри? Незабелязани от системата, там си и остават, в домовете си, създавайки тайно и скромно собственото си творчество, заради самото творчество. Десетки underground групи, които не могат да пробият на голямата сцена, мнозина актьори, чудещи се с какво да препитават, художници и скулптури, чиито сърца тръпнат в екстаз ако някой приятел похвали работата им, защото няма кой друг. Тъжно е! Тъжно е, че до очите и ушите ни достигат само "мечките", а обикновеният творец тъне в прахоляк и купища недовършени проекти, чакащи своя звезден момент. Но времето отлита, а мечтите остават все така неизпълнени, горящи като жарък пожар, но оставени настрана, защото "Просто не си заслужава" или "Правя го за хобито".

Бояна Попова и Теодора Гинева са приятелки от няколко години, но освен дружбата ги свързва и нещо друго. Свързва ги жаждата за творение. И двете са набор "94". И двете млади, очарователни и талантливи. Но недооценени. 

Бояна Попова живее на Преспите в Изгрев. Плаши се от квартала си. Казва, че един единствен блок я дели от нейния, за да попадне в друго измерение. "След границата, става наистина страшно." Завършила Руската гимназия, сега следва трета година италианска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Езиците й се отдават, но тя има една нескрита страст и това е майсторенето с ръце. "Обичам да създавам с ръцете си. Не мога да пея, не ме бива в танците и играта, не съм добър оратор, но пръстите ми, те крият това-онова." Бояна е изключително скромно момиче. Стеснителна, срамежлива и затворена, тя живее в илюзорното. Обича магиите, фентъзи литературата и е луда по "Хари Потър". Вярва в духове и прераждането, и често остава неразбрана. Тя е едно пораснало дете с различни представи за света. Работи с полимерна глина. Изработва кукли, бижута и всякакви фигурки от подобния на пластелин материал. Понякога рисува, но смята, че все още не е достатъчно усъвършенствана. Набляга на приказните елементи.

В нейното изкуство няма да откриете практичност, битовизъм, нито издържана, праволинейна структура. Обича да разхвърля въображението си. Да го разпръсква из цялата стая, а после да събира парчетата, свързвайки ги в разчленено цяло. "Полимерната глина не е толкова сложна за манипулиране. Нужна е само малко прецизност. Но е изтощително. Натоварва психиката и зрението, особено когато става въпрос за по-миниатюрни и изящни детайли." Не ползва помощни инструменти. Ако нещо й е твърде сложно, просто го преобразува. "Най-често правя изработките като подаръци на близките си. На брат си, на приятелите си. Това е моят начин да ги зарадвам. Не съм продала нищо до сега, а и не съм пробвала." На въпросът "защо", тя вдига рамене и се изчервява.

Теодора Гинева пристига в Пловдив преди три години, когато е приета в Пловдивския университет, специалност право. Обича законодателството, съдебните зали и частните кантори. Има собствено мнение по всяка тема. Баща й е адвокат в родния й град Хасково и се очаква тя да наследи семейния бизнес. Въпреки всичко, любовта на живота й е изобразителното изкуство и отделя всеки свободен момент, между изпити и реферати, за да рисува. Тя е самоука, но борави с молива като професионалист. Не кандидатства в Художествената академия единствено защото смята, че без връзки е за никъде. Тя е зрял, изключително ерудиран и интелигентен човек. Работи в различни стилове - рисунки, ръчни изработки, графики, портрети и картини от мед или алуминиеви листове. Добра е колкото с четката, толкова и с длетото. Харесва да рисува върху стъкло и макар че е на квартира, това не й пречи да изрисува апартамента си. Вратите, стените, дори терасата носят нейния творчески отпечатък.

Теодора е запленена от азиатската култура. Обожава хладни японски оръжия, анимета и компютърни, стратегически игри и не пропуска да вдъхне живот на любимите си персонажи върху лист хартия или друга повърхност. Илюстратор е на поредица детски книжки на хасковска писателка, но поръчките идват сравнително рядко. Най-често получава запитване от приятели, или приятели на приятели, на които взима оскъдни цени, колкото за материалите. От скоро се занимава и с направата на книги. Дайте й текст, а тя ще го превърне в твърди корици и елегантен шрифт. За нея няма предизвикателство, което не би поела и преборила.

Тя казва: "Около нас е пълно с творящи хора. Талантливи, креативни, просто надарени свише. Знам, че всеки решава сам за себе си кое е най-добро за него в избора си на препитание. От една страна колкото по-всестранно развит си, толкова повече възможности имаш, по-завършен си като личност. От друга е важно да избереш правилната посока и да вложиш енергията си в само в нея, за да станеш истински добър. Жонглирането с няколко занимания изтощава. Разбира се, не става дума за това да се откажеш от мечтите си, нито автоматично се превръщаш в герой, ако безразсъдно яхнеш ветровете на творческия занаят. Аз приемам изкуството и като значим социален фактор, бъдейки израз на чисти идеали и катализатор на нови идеи, и едновременно с това, откъснат от злободневието, интимен диалог между автора и неговата душа. Всяка професия изисква всеотдайност и талант. Важното е да имаш право на избор, да няма "сериозни" и "несериозни" професии в очите на обществото. И нито ТВ предавания за желаещите изява обикновени хора ще са достатъчни, нито спорадичните проекти решават проблема със завършващите (или никога не започващи заради подобни бариери) образованието си творци. Те не трябва да бъдат посрещани с максимата, че е напълно нормално държавата да си има по-належащи задачи от това да подпомага изкуството."  

В същината си остава земна и разумна. Рядко ще я видите по грандиозни партита или шумни барове. Обича домашното огнище, събиранията с приятели, с които ще седят на земята, ще слушат рок и ще играят настолни игри, с греяно вино и ябълки. Влюбена е в Пловдив и предпочита да го опознава чрез разходки и "експедиции". 

Двете млади дами са различни една от друга, но споделят подобни мечти. Не веднъж се е говорело за обединяване на разнообразието им и нищо чудно в близкото бъдеще да ни изненадат с общ проект. Сигурна съм, че ще се получи нещо нереално вълшебно, дори да остане там, на някой рафт, все така анонимно, но все така стойностно.