През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец

Паулина Гегова

Георги Влайков е поредният млад пловдивчанин, стиснал здраво юздите на съдбата, с която препуска като викториански завоевател. Защо? Защото добре познатият на града ни, Влайков, е доказателство за мултифункционалност.  Докато разговарях с него, се изумих от всички случки, преживявания и професионални или любителски занимания, които намират място във всекидневието му. От време на време, се чудех възможно ли е един индивид да се занимава с толкова много неща и да има жажда за още и още. Но както сам казва: "От известно време се чудя, на кого да пиша едно писмо, да увеличи деня, защото 24 часа не ми стигат. Ако човек има желание, нещата стават. Има много хора, които мрънкат, че нямат време, но всъщност, те губят време".

В Пловдив, името на Жоро се котира в няколко развлекателни раздела - караоке и куизове. Неговата фирма "Фантазия без граници" организираше караокето в клуб Библиотеката и Бериозка, а по настоящем в No sensе. Куизовете са със седалище - Бериозка, Flame, Estrea, Fargo, Vintage house, Bee bop cafe, Мармалад. 

Но това е само част от живота на всестранно развитият Жоро. Той пее в рок групата Wild horses и работи пряко свързано с много певци и актьори от Тепетата. Другия четвъртък, групата провежда благотворителен концерт в клуб Библиотеката, а събраната сума ще се дари на УМБАЛ "Св. Георги". По образование е химик, наука, която му е интересна и любопитна, но някак си недостатъчна. Имал е предложение да напусне България, за да се развива професионално по специалността си, но отказва. Решение, за което не съжалява по никакъв начин. Тук е неговата среда, тук познава и усеща хората.

"Имам чувството, че много хора не могат да си намерят мястото. Те не спират да търсят, но все пак не го откриват". 

Георги е влюбен в българските планини. Първият човек, който го е качил на планина, в далечното минало, е бил дядо му. Именно той е запалил този огън в душата му. Огън, който и днес гори с пълна жар. Точно затова, Влайков става планински водач. Лятото води групи по планините и предава курсове по оцеляване в природна среда. Като цяло, той е човек, който е пленен от това да помага на другите, да се грижи за обществеността ни. От 2013-та насам е заместник ръководител на доброволно формирование за реакция по бедствия и аварии. С колегите му са ходили да помагат при наводненията в Аспарухово, Съединение и Мизия, при пожара над Рилския манастир и още много други. През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец. От всичко нагоре, е и рокаджия. Участва в мото клуб Fellowship MCC и ходи по събори. Споделя, че братството на мотористите е много единно. В него има една непокорност към властта, но силно развита йерархия и подкрепа помежду им. Докато там е така, мнението му в общ план се различава. Смята, че ценностите са закърнели.

"В момента има малко хора на моята възраст, които чак сега започваме да ценим всичко и да разбираме идеалите. Лично за мен, има лъч надежда, но той е в много малко групички от хора. Проблемът се корени в това, че в малки социални групи има личности, които държат на идеалите, а ние сме изгубили връзка с тях. Живеем в постоянна конкуренция, която озлобява хората".

Влайков е и главният организатор в Пловдив на LARP. В средата на април ще присъства на четвъртия международен Larp convent в Будапеща. Миналата година "ФБГ" печелят трето място на конкурса за "Най-добър млад предприемач", а идеята им е изграждане на приключенски парк в Пловдив, където ще се провеждат ролеви игри, стрелба с лък, курсове за бърза помощ и оцеляване, и други. С екипът си правят и първата Urban game в града. Ролева игра, в която приемаш определена роля, в реално време, в реална обстановка. 

Още от дете ужасно много обича да чете. В училище са му писали забележки, че не следи часа, а чете някоя книга. Играл е футбол, баскетбол, тренирал е бойни изкуства, в частност винг чун. Стреми се да изпъкне с това, което е и което може. Най-доброто му качество е адаптивността. Умението да балансира между различните слоеве, да намира общ език с тях. Винаги се е възхищавал на хора, на които им сече ума. Които са природно интелигентни и разсъдливи. 

Битието му е изпълнена с безброй бои, палитра, образуващи една светла дъга от възможности и мечти. Мечти, увеличаващи диапазона и амбицията си. Щастлив е от това, което върши и може да предложи. За него, светът е детска площадка, с нови и нови приключения и усещания. Когато е комуникирал с чужденци, те винаги са имали две мнения за родината ни - или че е голям разврат, или че е голяма мизерия. Той с усмивка е казвал, че не може да обясни чувството, което България поражда в сърцето. Трябва да си там, за да го изпиташ. 

Очакваме с нетърпение да видим какво е подготвило бъдещето за Влайков. То, със сигурност, ще е разнообразно и предизвикателно. Каква е рецептата, помагаща му да продължи? Чисто и просто: "В такъв динамичен начин на живот, трябва много здраво да работиш, но и много здраво да разпускаш"

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…