Организацията спасява нуждаещи се животни и им намира нов дом

Всичко се извършва със собствените средства на Ели и доброволците, а понякога те организират благотворителни и образователни мероприятия

Екатерина Стоянова

Елеонора е на 26 години и е родена и израснала тук, в Пловдив. От малка обича животните и не може да понесе да гледа как страдат или някой ги измъчва. Това се превръща в кауза и мисия на живота й и днес вече е отдадена нацяло на това да спасява бездомни животни в нужда и да се опита да повлиае на българите. С още няколко доброволци са създали фондация, която, с помощта на хората, да работи за каузата и целите им, а именно - един ден да няма животни по улиците. Но не да са изтребени или прибрани в приюти, а да имат свой дом. Проблемът се корени във възпитанието и липсата на информация, за това се организират много масови мероптиятия с образователна цел, като наскоро проведеният маратон на главната на гр.Пловдив - Тичам като коте. Тя е посветила по-голяма част от времето си на фондацията, като през останалото работи като счетоводител и води тренировки по канго джъмпс. Обича Пловдив, нея той е най-прекрасният град в България, където е изключително щастлива. 

Името на фондацията е Animal Welfare Bulgaria – организация, създадена, за да бъде гласът на безгласните. Участниците са много загрижени и всеотдайни, борещи се срещу неправдата, застигнала бездомните животинки.  Създадена е през 2012г от Ели и няколко доброволеца. Те „жертват“ всяка свободна секунда и собствени финансови средства за реализацията на целите на организацията. Борят се за промяна на човешкото възприятие и нагласа спрямо животните, срещу насилието и жестокостта, упражнявани над тях. Съсредоточени са в спасяването на животни в нужда, лекуват ги, обгрижват ги, превъзпитават ги, социализират ги и намират най-добрите домове за тях и им дават шанс за по-добър живот, какъвто заслужават.

Организират благотворителни и образователни мероприятия, с цел набиране на средства за животинките, за които се грижат. Не е страшно да осиновиш безпородно животно, а всъщносст е чудо, невероятно дело – спасяване на живот, както твърдят те.

Всеки може да стане част от техния екип и да помогне за каузата, стига да има желание. Те са прекрасни и ще се зарадват на всяка помощ, като помощта всъщност не е за тях, а за животните. За онези животни, които хората гонят и подритват, затварят в приюти или дори убиват. Те не са по-нищожни от породистите – обичат колкото тях и също като тях имат нужда от грижи и любов. Те са живи същества, имат сърца и усещат болка, студ и дори тъга, а колко хубаво би било, ако същите тези бездомни животни започнат да въртят опашки, да мъркат или просто да си лежат спокойни, знаейки че имат човек до тях, човек, когото да обичат безмерно! 

Животните са по-човечни от хората, неведнъж съм го казвала. Никое от тях не би убило от злоба или просто за спорта, там всичко е инстинкт за самосъхранение. Ако видите злобно куче, което лае като обезумяло, а от устата му капе пяна, бъдете сигурни, че зад това стои човек, защото той възпитава кучето и той го учи да бъде добро или зло. Затова е и много важно да се прецени бъдещият стопанин на някое животно, било то куче, котка или друго. Трябва да бъде пределно ясно и сигурно, че тази личност ще се грижи за животинчето както трябва и най-важното – няма да го изостави след седмица, месец или година. Ако някой не е сигурен, че ще обича домашния си любимец до края, то тогава няма смисъл да взима такъв. Ако е сигурен – това е най-прекрасният дар за една бездомна любов  - да бъде осиновена и да намери щастие в уюта на новия дом.

Колко малко му трябва на един човек? А още по-малко му трябва на едно животно.