От първи до трети клас е била записана в музикалното училище в Пловдив, но нейният младежки инат си казва думата и по собствена воля го напуска. Твърдо решена, че ще стане певица, в девети клас кандидатства в същата гимназия, но с класическо пеене

Паулина Гегова

Омръзнало ли ви е от пловдивски музикални групи? Защото на нас, не! Още една изгрява на хоризонта и бъдещето й изглежда доста светло. 

Всичко започва с раждането на едно момиче от арменски произход. Като всеки човек и в нейното съзнание се заформя мечта. Тази мечта не избледнява както много често се случва, с течение на времето, а придобива ясна представа и очертания, и се превръща в цел. Основният герой в нашата история, Едит Унджиян, винаги се е занимавала с музика. На четири годишна възраст почва да свири на пиано, по изискване на родителите си. От първи до трети клас е била записана в музикалното училище в Пловдив, но нейният младежки инат си казва думата и по собствена воля го напуска, защото осъзнава, че този прекрасен инструмент не е за нея. Твърдо решена, че ще стане певица, в девети клас кандидатства в същата гимназия, но с класическо пеене. Завършва успешно и кандидатства в АМТИИ, където е приета с поп и джаз. Още от студентските си години почва да пее на сцена, да има участия, да опознава хора от бранша. По това време се запознава с Тони Караатанасов – китарист, певец, композитор и текстописец. В последствие той я кани да участва в акустичните вечери в Мармалад. Колелото се завърта така, че талантът й прави впечатление и други професионалисти почват да я канят в проекти и формации. Минава време и Едит се озовава в група Кофеин, които я забелязват на едно нейно участие.  Канят я да се присъедини като заместник на бившата вокалистка и от временен проект, той прераства в постоянен. Четири години се подвизава с бандата, до момента, в който осъзнава, че иска да прави собствена музика.

„Въпреки че страшно много си бяхме паснали с групата, музиката, която правехме като стил, не беше това, което исках. Беше ми трудно да се разделя с тях, но реших да последвам сърцето си.”

Китаристът, Петър Тодоров, напуска заедно с нея защото имат много сходни вкусове за музика. Махайки се от Кофеин, Едит си оставя време, за да се освободи от всички неща, които са се струпали на главата й. Тя пише музика от тинейджър, която забутва и никой не вижда. Точно тогава в живота й навлиза Александър Леков, популярен български басист и композитор. Точно той държи да чуе нещо нейно.

„За мен той е абсолютна икона в нашите среди.  По това време ме беше срам да говоря с него. Винаги съм се възхищавала на работата му, затова когато поиска да чуе творчеството ми се почувствах едновременно страшно развълнувана и изключително притеснена”.

В крайна сметка, след голяма вътрешна борба, младата певица му изпраща три демо версии. Положителен отговор от композитора получава още в същия ден. Този разговор дава крила на Едит и увереност, че има бъдеще за музиката й. Така се ражда идеята за група Life Light, където той е първи член. Процесът на търсене на хора, отнема доста време, около половин година, защото музиката, която правят не изисква огромни виртуозни умения, а специфична енергия и усет към света. Спира се на хора, които изцяло допълват идеите й. Следващият, който взима участие е китариста Петър Тодоров. Идва Начо Господинов на барабани, а последното парче от пъзела, бива запълнено от Георги Зайков, който за първи път в този проект свири на клавир, оставяйки на страна тромпета. След няколко месеца, за жалост, Начо се отказва, защото е много зает и на негово място откриват Александър Каменов, който приема с удоволствие. Чак тогава красивата певица усеща, че проектът е окончателно завършен и цялостен.

Като стилистика, музиката им се определя трудно, защото не е насочена към определени норми. Песните са разнообразни, пее се само на английски. Поради някаква причина, Едит така и не се учи да пише музика на български.  

„Всяка една песен има лична история. Текстовете са вдъхновени от чисто житейски случки, които съм преживяла. Може би, точно затова са и различни.”

Първоначалната идея за хармония, текст и мелодична линия са нейни, а останалите членове на групата помагат за аранжиментите. Комбинацията между четирима мъже и една жена, не е нещо ново, но все пак събужда въпроси. Разбирателството в Life Light, обаче, е приоритет, което превръща колаборацията в сполучлив екип.

„Аз не чувствам някаква особена разлика между половете. Когато работим, това дали си мъж и жена, напълно губи значение. Ние сме пет души, които се обединяваме около една обща идея. При нас се усеща равенство.”

Първият им сингъл излезе на 10 април, тази година. Носи името Dreams и е сниман по поречието на река Марица. Снимачният екип е 7ep Productions! За сега, албумът не е издаден, защото изисква много време и средства. Групата няма спонсори, Едит прави всичко сама, сама е продуцент, но не се държи като шеф с колегите си. 

26.04.2016 Life Light ще имат концерт в BeeBop Cafe от 21:00 вечерта, където ще изпълнят всички песни от албума, а клипът на Dreams ще бъде прожектиран минути преди участието. 

Едит вярва в себе си и във всеки един човек. Опитва се да възприема хората, като истински същности, а не просто като индивиди с разни професии, желания и емоции.  След десет години се вижда осъзната, светла, завършена и вдъхновяваща. Няма граници за развитието й. Пътят й я води и ако я отведе някъде другаде, няма да се дърпа, колкото и да обича Пловдив. Той винаги ще остане в сърцето й, но както казахме в началото, хоризонтът е открит, а място в него много. 

Линк към видеото: https://www.youtube.com/watch?v=no4zlNzDB0Y