Никой не ни учи на труд и всеотдайност. Училището по никакъв начин не ни мотивира, напротив – демотивира ни

Паулина Гегова

Йордан е на 16. Една доста крехка възраст, в която повечето юноши губят себе си, чудят се какво да правят с живота си. За какво мечтаят и дали изобщо мечтаят за нещо. Това е възраст, в която си мислят, че всичко е позволено, всичко е простено, защото към младежките грешки се гледа снизходително. Но нашите деца не са толкова безочливи, нито толкова невежи и често сред тях се срещат малки нешлифовани диамантчета, които само чакат бъдещето да изглади ръбовете им. Йордан Босев е такова дете, макар и отклоняващо се от стандартите за талант. Той не е певец, нито художник, не спортува и със сигурност не е физичен гений. Неговият талант се крие в нещо друго и то е да забавлява останалите. При това, ги забавлява по доста модерен начин, който тепърва навлиза дълбоко в културата на България, но пък доста обещаващо. Той е ютюбър! Заснема видео клипове на различни тематики, след което ги пуска в популярния канал YouTube, където всеки може да ги гледа. Набляга на Game play, ревюта на хардуерни продукти, понякога води блог и вайн. 

Целта му е да развеселява. Желае когато човек се прибере от работа или училище и е уморен, да влезе в канала му, да си пусне някое видео, да се отпусне и да се забавлява. Геймингът е силно разпространен и хора на всякаква възраст следят стриймове, играят или гледат подобен вид предавания, затова Йордан успешно е напипал нишата, която отговаря на вкуса и на младото поколение, и на възрастните. 

Всичко започва преди 3 години, когато YouTube не беше чак толкова котиран. Гледал е чуждестранни ютюбъри, на които се пращат play бутон при много гледаемост. Колкото по-голям набор от публика, толкова повече шансове от видеата да се печелят награди, че дори и пари. Има хора, които се издържат само от това. Така момчето решава, че може да направи български вариант. Измисля си ник нейм, защото не иска да застава с истинското си име, поне не и на онзи етап. Първоначално мислел да почне с група хора, негови приятели, но на тях не им се е занимавало с това, приемали са го негативно и не се е получило. Затова продължил сам. Отнема му седмица да направи първото си видео. След като го качва в мрежата, резултатът не е такъв какъвто е очаквал. В първите дни е нямало никакви гледания. По-късно го поства във форум за Minecraft, където идеята му е станала по-популярна. От тогава не спира да снима, за да изкара ново видео всеки ден.

Хората бъркат, че го правя заради гледанията и възможността да изкарам пари от сайта. Те не се удивяват от хвърления труд, от това, че има интерес. Прави им впечатление само това, че можеш да правиш пари, а това малко ме дразни, защото не това е целта ми. Учениците ми, например, си мислеха, че съм надут, но когато ме опознаят, виждат, че аз съм си аз и по никакъв начин не се величая, споделя тийнейджърът.

Всъщност Йордан е много скромно момче. По време на разговора ни видях, че е обран, не излъчва арогантност, нито самочувствие, не парадира. Чувства се щастлив, но има и моменти на отчаяние. Постоянно снима, понякога дори не спи, за да изпипа нещата, които не винаги се и харесват.

Може и да не го прави за парите, но вече са го набелязали от няколко места. Получава предложение от популярен бранд за съвместна работа. От Acer да прави ревюта на проуктите им. Също така ще бъде водещ на Game Awards на 25-ти Юни в София. Забавно е до къде може да стигне едно хлапе, стига да е нахъсано, особено ако тръгва от нулата, като него. В началото не е имал камера, нито фотоапарат, не е използвал професионален микрофон. Правел е всичко на един обикновен лаптоп. 

Хобито му, което спокойно може да се превърне в професия, не е лесно. Един 10 минутен клип отнема около 3 часа, за да се заснеме. Трудно му е да го съчетава с училището, с приятелите си. Почти не му остава време за нищо друго, но родителите му го подкрепят и вярват в него, което е най-важното, а през сайта се запознава и с много други хора, които в последствие се превръщат в приятели.

Животът за едно 16 годишно дете е главно драма, обяснява Йордан. Мисли си, че разбира от всичко. Че всичко, което хвърчи се яде. По-голямата част от връстниците ми се захващат с нещо, стигат до някаква степен и се отказват. Изоставят го, хвърлят го и почват нещо ново. Никой не ни учи на труд и всеотдайност. Училището по никакъв начин не ни мотивира, напротив – демотивира ни. Против учебната система съм, защото тя не ни насърчава да правим това, което обичаме. Уеднаквява ни, учи ни на определени правила, без да набляга на индивидуалните ни способности. Познавам хора с голям талант, който бива подкопаван. Налагат ни една обща представа – учи, завърши, намери си работа, намери си жена/мъж, създай семейство, имай деца. Изградена схема, по която всички да се водим. Моят съвет към хората на моята възраст, че и към всички, е да правят това, което искат, което им доставя удоволствие и ги прави щастливи. Да не слушат онези, които им втълпяват идеята, че няма да се справят. Да не живеят по изградените правила, а сами да намерят начина си. Всичко е възможно!

Канал на Йордан в YouTube: https://www.youtube.com/c/bossaideblogspot