90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности

Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация.

Една от най-обсъжданите изложби през годината - "90-те. Началото на мита" - ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в блога на НОЩ/Пловдив.

„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември. 

ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ, философ: “90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности”

90-те години бяха особено време, за което е добре да мисли “към” и “от” едновременно. В най-новата ни история смятам, че те могат да бъдат причислени към това, което в есето си “За другите пространства” Фуко нарича “епоха на едновременностите”. Ето някои примери (наистина, само примери) за моите едновременности:

ЛИЦА: Мария Каро, Мария Вирхов, Анимационерите, Емил Вълев, Петър Цанев, Венцислав Занков, Тибетски сърца, Мариус Куркински, Ана Бочева, Ина Григорова, АГИТПРОП

МЕСТА: Израснал съм в Сливен и единственото място, което мога да посоча като знаково за мен е Старата лимонадена фабрика, която скуотнахме с приятели и в която се случваха репетиции на представления и пърформънси и незабравими експериментални партита. Години по-късно осъзнах, че това се казва “скуот”. В София местата, които са ме впечатлявали епизодично и смятам за важни са микс клуб Спартакус, гей клубът Джордж на ул. Лавеле, Завод Москва, К.Е.В.А., около 2001-2 г. Лимона на ул. Иван Вазов.

СЪБИТИЯ: Първото издание на София Поетики (ако не се лъжа през 2000 г.) в Археологическия музей; Метрополис с Джош Уинк в Пловдивския панаир (не знам колко хора си дават сметка, че това е един от най-легендарните му сетове), някои партита във Военния клуб (като Howie B); партито в Шабла по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. със Zemi17 (беше величествено и плашещо); изложбата ДИСКО 95 в НХГ; фестивалът ФЕМ (Фестивал за електронна музика), където се срещаха електронна, камерна и електроакустична музика.

ФЕНОМЕНИ:

- в музикално отношение - движенията Декаденс и Метрополис; българският лейбъл DS Music, който продуцираше експериментална българска музика (Две Купета, 3 ТеЛеТа, Wozzek и Чугра, R.O.B.T.F., 54ew@, Syco Tribe, ранните етно експерименти на Нона Йотова и ОМ), продукцията и дистрибуцията на Wizard (например Band of Mad Women, дистрибуция на лейбъли като Nuclear Blast – въобше DS Music & Wizard покриваха голям диапазон качествена музика и във времената без интернет бяха много важен фактор за изграждането на музикална култура); Alex Sabrax (известен и като Haron), също продуциран от Wizard, най-качественият и впечатляващ блек метъл, произведен по тези земи (българският метъл от 90-те е по традиция пренебрежим); развитието на хардкор сцената във Варна; музикалната критика в сп. Нов Ритъм (както и компилацията New Rhythm 2, която издадоха).

- в смисъла на “популярна култура” (като тук диапазонът ми е невнимателен) – сп. Егоист, сп. P.S. на Вергиния Захариева; тв ММ; може би изрично трябва да споменем масовизирането на кабелните телевизии; магазините На Тъмно; порно вестниците от типа Чук-чук и Секс скандал (по-късно осъзнах, че това бяха първите медии в България, която бяха gay friendly), както и симптоматични вестници на прехода от типа на Лична драма, и цялата плеяда преса посветена на паранормалното (примерно в-к Феномен); накрая два феномена, при които ценностната неутралност никога не помага, но все пак: чалгата и Пайнер, с които волю-неволю израснах, жанр, който днес оценявам като едно от най-важните събития в живота ни, което продължаваме да проспиваме, игнорираме и да не мислим и изследваме; и Ку-Ку/Каналето, които в най-силните си години бяха свежа и отрезвяваща социална критика; и наистина накрая – битаците! – онези места от началото на 90-те, да ги наречем пост-корекомите на прехода, където беше възможно да излезеш и продадеш всичко на всеки.

- като литературни феномени: Витамин Б, Литературен вестник, сп. Факел и сп. Съвременник (последните две за мен бяха определящи, тъй като местната библиотека редовно ги получаваше и там излизаха ключови за мен автори и преводи), издателство Фама и поредицата за френска литература Хексагон, особено преводите на Мария Коева на Жан Жьоне – сигурен съм, че мнозина млади гей мъже като мен са намирали спасение и удоволствие години наред благодарение на нея и него; поредицата поезия Ягодовите полета на изд. ЛИК водена от Елин Рахнев; z-mag на Венцислав Занков; преводите на Антоанета Колева (и други) на Мишел Фуко.

НАКРАЯ – ожесточителната вяра на хората, че демокрация и капитализъм са (бяха) едно и също нещо. И последващите вълни емиграции, които все още не ни позволяват да затворим вратата на “90-те”.

Тези едновременности са разбира се характеризирани от своята прекъснатост. Не всичко споменато от мен представлява “други пространства” – повечето от тях претърпяха промени и прераждания, за които тук не е мястото да говоря.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности.

Програма “Култура и клуб” – 23 и 24 септември

Локация 38

artnewscafe

ул. Отец Паисий 38

23 и 24 Септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/

Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те.

 

 

1 comment

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…