Музикантът отбелязва 39-та си годишнина в родната Варна. Откакто стана татко, гледната точка за живота му се промени и в момента живее буквално за Ая.
Преди 5 дни бандата гостува на летни сцени "Конюшните на царя" с нов барабанист – Мартин. Само след 4 репетиции с него, подариха на пловдивчани впечатляващ трибют. Феновете съвсем се объркаха – P.I.F. виждат, а Depeche Mode чуват.
За да си музикант, трябва да свириш всеки ден, твърди Димо в интервю пред Анелия Дракова за КАПАНА.БГ.

Всеки ден преглеждам youtube, gmail, facebook и pornohub.com, откровено споделя музикантът

Първите ти спомени за Depeche Mode от кога датират? Как ги откри, кой ти ги показа?
Аз съм метъл по принцип. Когато имаше Depeche Mode и метъл музиката беше активна в България, аз бях метъл. Затова не съм ги откривал, те просто бяха от другата страна на реката. Преди 10-на години някъде, не повече, преди 15-на, о, не, повече, преди 17 години. Ухууу…
Албумът им Ultra излезе през 1997, само че аз го чух обстойно, след няколко години и установих за какво става въпрос и за що иде реч. Ангажирах се малко повече с текстовете и вече съвсем се обладах от това, което прави Мартин Гор. Аз съм фен на Мартин Гор. Не толкова на Depeche, колкото на Мартин Гор. Защото Depeche е Мартин Гор, за мен.
И от тогава са ми като една книга, която стои на полицата и от време на време се препрочита и не се пипа много, много, и се пази. Това беше много голямо предизвикателство за групата, преди няколко години. Преди 3-4 години някъде, започнахме да правим на живо, без подложки, няколко парчета на Depeche Mode, просто от чисто фенство. След което с Юри се зарибихме и решихме да направим трибют на Depeche Mode, защото има какво да се покаже. Освен това има какво да се каже. И около два месеца, с Юри не сме излизали от студиото, за да направим само подложките на Depeche Mode.
При тях не ми харесва това, че те почти не свирят на живо. Повече от половината им неща, вървят на компютри. Дори солата са записани. Ние все пак сме жива банда и пробвахме да направим някакъв прочит на Depeche Mode, тук, в България конкретно. И се опитахме да изсвирим това, което сме ние плюс това, което са Depeche Mode, като го представим по възможно най-близкия начин до Depeche Mode. Нашият поглед върху Depeche Mode. Това направихме тази вечер. И много съм щастлив, че хората го харесват.

Харесват го, определено. А ти дочака ли 21 юни 2006, за да отидеш на стадион Локомотив и да пееш с цяло гърло или преждевременно отиде на техен концерт някъде из Европа?
Не, виж, Pearl Jam ми е групата на живота по принцип. И Seattle ми е любима, но Pearl Jam са ми на живота. Брат ми е много голям фен на Depeche Mode. Той просто повече се беше зарибил по електронната музика. А пък Depeche Mode в България, първо беше много щастлива новина. Естествено, че бях там на 21-ви юни, но аз лично предпочитам тогава, когато свирят повече на живо. Около 2000 година имат повече концерти, Exciter tour 2001 е с по-живо свирене, което ми е много по-близко на мен. Просто аз обичам живата музика. Обичам живото, в момента, мимолетното състояние, което трябва по някакъв начин да се предаде на публиката. Ако успеят камерите да го запечатат, добре, ако не – здраве да е. Но колкото по-живо нещо има в една музика, толкова по е тя докосваща сърцето и съзнанието на човека. Така че около 2000 година, Depeche Mode ми харесват най-много, защото там са най-най-най-живи, най-много свирят на живо.

Последният концерт, който посети?
Една софийска банда – Sound Profit. Страхотна, страхотна банда. Аз много ги харесвам и специално отидох на концерта. Не ми искаха билет, не искаха да си плащам хората на входа, защото ме познават. И реагираха много странно, като им казах, че идвам да слушам бандата, а за музика трябва да се плащат билети. Платих 15 лева и ги гледах. Останах с това усещане, с което исках да остана – отидох и се изкефих. Ходя на концерти, да, но ходя на неща, които харесвам. Sound Profit ми харесват, това е.

Филмови фестивали посещаваш ли?
Преди време посещавах много, сега нямам време. Надявам се, догодина да започна пак да си ги посещавам, защото аз съм голям фен, много обичам филми. Приятелите ми във фейсбук, с които си пиша, те са 5000 и аз се старая да отговарям на всички. Има някакви смешни фусти, които реагират странно: "Тоя па е решил да съм му момиче за тази вечер!", а аз просто пиша, на когото хвана, разбираш ли? "Здрасти!" и ако той отговори, започваме да си говорим. Пращам им някакви неща, от които съм впечатлен и за които знам, че ги няма никъде. Основно филми и музика, които са различни от това, което го има масово. Който успее да се докосне до това, за него е, който не - жив и здрав да е.

Кои са сайтовете в интернет, без които не минава и ден за теб?
Олеее… youtube, gmail, facebook и pornohub.com

Съжаляваш ли, че си в България? Трудно ли ти е да си тук?
Ако трябва да съм честен, малко ми е кофти, ама явно така е трябвало да стане. Не съм имал избор. Щом съм се родил тук, значи е било заради нещо. Много е трудно тук, наистина, супер гадно е в България. Ония си правят парите, продължават да си ги правят, крадат, фалират банки, милиарди изчезват. То не е и смешно , а чак такова… не знаеш как да реагираш. Най-добрият вариант за мен, в съзнанието ми, е просто да ги изолирам. Изолирам ги максимално, колкото се може повече, не съществуват за мен и си живея. Те създават някакви закони, опитвам се да се придържам към тях, обаче си живея по моите си закони. И така става. Не знам кога ще ми писне и ще се махна.

Как те промени Ая?
Сигурно ме е променила малко. Да, променила ме е - не спя, всяка вечер, каквото и да се случи в живота ми, аз знам, че в 8 и ½ - 9, трябва да съм у нас, за да я изкъпя. Промяната е тази, всъщност тя е много съществена, но нали го има това: "Абе, как ще ме промени едно дете, бе?". Гледната точка на живота ми се промени. Започнах да живея за нея. Предполагам, това ще е до време, защото после ще си продължа живота и тя ще бъде в него, и ще вървим заедно напред, но в момента, наистина, буквално живея за нея.

Отделяш ли повече време на Ая, на Люба, отколкото на творческите ти проекти?
За да мога да съм постоянно с тях, си направих студиото в блока, където живеем, за да мога във всяка една ситуация да съм на 50 метра от тях, каквото и да се случи.

Четеш ли приказки на Ая?
Още не сме стигнали до там. Сега учим думи, някакви, каквито и да са думи. Последното, което научи е "Ало". Днес разбрах, че реагира на "Ало". Като вземе телефон и казва: "Ай, ай, ай!" Опитва се да каже "Ало", но не усеща "Л"-то явно още.

Колко често ходиш във Варна?
Много рядко. Ужасно. Майка ми не е виждала едната си внучка от 6 месеца. Сега отивам и мисля да съм цяло лято там. Или поне ще оставя там Люба и Ая за цяло лято, а аз ще се прибирам по работа в София и после пак ще се връщам. Това е схемата. Просто животът ми за жалост, нямаше как - забих се в това село София и не мога да мръдна от там.

За творец е нормално. А какви творчески проекти, стоят пред P.I.F.? Имате ли нови песни?
О, песни има. За последния албум имахме 25 парчета, а записахме 18. Останаха още 7 и плюс още няколко ще стигнат за албум. Има нови песни, които трябва да направим, но в момента, както видяхте, сме с нов барабанист. Предстоят репетиции, нови записи, нови неща…

А Наско временно го няма сигурно или…?
Ами Наско… Разделихме се с много любов, не е имало скандал, наложи му се така. И не знам дали ще се върне въобще в България, така че това е схемата.

Знаеш ли какво забелязах? Толкова щастие имаше в очите на Мартин - новото момче зад барабаните при вас, такова вълнение, страхотно.
Ами не е лесно да се свири Depeche Mode на живо, със слушалки и постоянен метроном в ушите. Много е гадно. Надали някой е изживял такова изпитание, защото днес му беше първият лайф, след 4 репетиции на целия концерт. Освен това, изсвири нашите неща, без никакви репетиции. Само след слушане от радиото, каквото е чул. Тепърва предстои да репетираме песните, които Марто изсвири тази вечер.

Кога пишеш музика най-често, по кое време на денонощието?
Вечер, късно вечер. За да си музикант, трябва да свириш всеки ден. Като хванеш китарата, изпадаш в някакво друго състояние. И си сам с китарата, и си свириш, и си свириш, и това е време, които отделяш. Всеки ден трябва да имаш няколко часа, които посвещаваш на инструмента, на който свириш. Отделно от упражненията. Просто да си дрънкаш. Тогава се раждат нещата.

Аржентина или Германия беше твоят фаворит?
Аз не обичам Германия. Не съм фен на футбола по принцип. Гледах Германия – Бразилия, много се смях тогава. Това беше толкова смешно, че просто…

Световното свърши на 13-ти юли. Какво си измислил за днес - 16-ти юли или импровизацията ще е пълна?
Не знам, наистина не знам, въобще нямам идея. Жена му на Юрката, на басиста ни, също има рожден ден днес. И сме заедно във Варна. Може би ще го празнуваме заедно. Трябва ли да се празнува, не знам – 39? Догодина няма да го празнувам, така или иначе, щото ставам на 40. Но каквото дойде, не знам.

Какво си пожелаваш за рождения ден?
Да е здраво семейството ми, ако може, покрай тях и аз да съм здрав. Това си пожелавам.




 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…