Ако днес геният на европейската литература - Умберто Еко беше сред живите, щеше да навърши 85 години. 2016-та ни го отне, но произведенията му винаги ще останат като еталон в професионалната литература.
Освен писател, италианецът е и философ-семиотик и медиевист. Най-известен е със своите романи и есета, сред които попадат "Името на Розата", "Махалото на Фуко", "Баудолино", "Пражкото гробище" и "Островът от предишния ден".
По случай неговото рождение ви представяме 10 лични мисли, които отразяват собственото му виждане за света, литературата и съдбата.
"За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие."
"Културата, не войната, циментира европейската идентичност."
"Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже."
"Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението."
"Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!"
"Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател."
"Средновековието има две лица. Първото е богословското, философското, монашеското, латинското. Това е по-скоро моето, ако се имат предвид романи като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“. Другото лице е това на трубадурите, на селяните, едно присмехулно, войнствено лице, в което се говорят нови езици. Това е Средновековието на „Баудолино“."
"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."
"Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост."
"Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти."