„Училището загуби битката със смартфона, всяко дете има такъв и процесът е необратим. По-хубаво е те да се ползват с образователни цели, отколкото да им се събират на вратата,” смята ресорният зам.-кмет Стефан Стоянов
Бюджетът отделя допълнителни 700 000 лв по 6 програми за образователна платформа
Общината инвестира допълнително в качествени системи, които да доведат до допълнителна добавена стойност за града
Таня Грозданова
В Проектобюджета на Община Пловдив за 2017-а година в перото „Образование” са заложени 100 317 353 лв (от тях държавно делегираните дейности са в размер на 87 951 691 лв, дофинансиране – 815 х. лв., местни средства – 11 550 493 лв.) Очаква се на сесия на Общински съвет на 26 януари тези средства да бъдат гласувани. За новите политики на управлението на Пловдив в сферата на образованието разговаряхме със Стефан Стоянов - заместник-кмет “Oбразование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество” от 2011-а до сега.
-Г-н Стоянов, какви са предизвикателствата пред Община Пловдив в сферата на образованието в началото на 2017-а година?
От края на първия мандат на кмета Тотев на образованието се обръща голямо внимание в общината и то извън детските градини и ясли. Първо там цялата администрация работи тогава да реши битовите неща- проблмите с местата, санирането. В края на първия мандат вече фокусирахме усилия върху качество и развиване на различни образователни програми, които да дадат добавена стойност към образователната система. Ние в Община Пловдив още преди години си дадаохме сметка, че трябва да бъдем активен участник, а не само да правим това, което прави една община – просто да преразпределя държавните средства за образование, а искаме да инвестираме допълнително в качествени системи, които да доведат до допълнителна добавена стойност за града. За това тази година решихме в бюджета да обединим всички започнати проекти в една 3-годишна образователна платформа, за да дадем повече видимост на проектите.
-Кои са тези програми и на какъв етап е всяка от тях?
Всъщност по някои от тях се работи от 3, други от 2, а някои от 1 година, но сега ще бъдат „облечени” в една обща програма, която да даде перспектива и по-голяма публичност на тези проекти. Всяка една от програмите обхваща различен етап от образованието. Така можем с гордост да кажем, че община Пловдив успява да генерира политики във всеки един елемент от образованието в страната.
-Има ли нов проект в тази 3-годишна програма?
Най-новата и най-интересна програма е във висшето образование. Това е Междунардоната ни програма за привличане на чуждестранни студенти, които да се образоват за IT инженери в Пловдив. Знаете че тази прогарма стартирахме миналата година официално, но я подготвяхме от по-рано. Първата пилотна програма е съвместно с Пловдивския университет, където разкрихме нова специалност „Софтуерно инженерство” и успяхме да привлечем 18 украински и молдовански студенти с български произход. Преди Нова година успяхме да им помогнем да си изкарат необходимите документи. Вече са тук, настанени са в общежитие на ПУ. Даже успяха да се явят на сесия, въпреки закъснението. В момента ПУ помага на част от тях с подобряването на българския им език. Очакваме в края на годината, тоест от следващата учебна година да се включат и IT-компаниите, които да подпомогнат този учебен процес.
-Как точно ще се включи бизнесът?
В тази програма от първия ден участва активно IT-индустрията в Пловдив. Като техният ангажимен бе на първо ниво да помогнат с проектирането на новата програма, т.е. програмата „Софтуерно инженерство” във ВУЗ-а е правена съвместно с IT-компаниите. Второ: ангажимент след първата година да наемат на стажове тези студенти. На този етап в проекта освен 18-те чуждестранни студенти от български произход, има и 10 български студенти. Много беше важно да имаме обща смесена група. Бизнесът, освен стажа, има ангажимент и да подпомогне процеса на тяхното обучение. Надяваме се голямата част от студентите да се представят добре и да получат субсидии за образованието си и от частния бизнес. Всъщност това им е задачата. Тази година програмата трябва да продължи и се надяваме да успеем да я разширим с участието и на филиала на Техническия университет , това сме обсъждали с кмета. Има две важни задачи-да увеличим студентите, които изучават тези специалности в града, да повишим конкуренцията и да привлечем повече чуждестранни студенти в пловдивските университети.
-Община Пловдив с какъв ангажимент участва точно?
Нашият ангажимент е да заплащаме таксите им през първата година, отделно общежитие, така че не можем да си позволим голям брой хора, но за сметка на това целим да има качество. Надеждите ни са тази програма да повлече крак и университетите ни да се обърнат и към тези пазари и деца. Специално българската общност в Молдова е доста голяма, поради политическите проблеми в Украйна, там нашата общонст сериозно гледа към България, като на едно много по-добро място и за живеене, и за кариера, и за учене. Дето се вика ние имаме ангажименти към тези наши сънародници и като общини, и като държава, и като бизнес. 220 хиляди бе бюджетът на тази програма в първата пилотна година. Той бе за 35 студенти, селектирахме само 18. Това значи, че няма да ги похарчим всичките пари, но около 150-160 хил. ще бъдат изразходвани за такси,стипендии и наем на общежитие и част от разходите по документите им. През 2017-а бюджетът е планиран за същата сума, което значи отново между 20-30 студента за годината.
-Освен, че Община Пловдив планира да продължи с въвеждане на обучение по метода Монтесори в обществените детски градини, какви са другите програми за най-малките?
Тази година ще има минимум три курса, в които над 100 преподаватели от предучилищното възпитание ще бъдат обучени за работа с деца по метода на Мария Монтесори. Така до края на 2017-а ще удвоим Монтесори групите, а към края на 2018-а половината преподавателски състав ще е минал поне по един курс на обучение. През 2018-а ще се опитаме да направим голямо международно събитие. Бюджетът на тази програма е около 240 хиляди лева на година за обучения, мебели и оборудване. В нея е много важно да се включи и семейството. Много ми се иска всеки един да може да види разликата между една конвенционална и Монтесори група. Екипите ни са изключително мотивирани, резултатите са впечатляващи, а отзвукът сред родителите е много добър. Втората програма, която влиза в тази платформа също е на 1 година и се получи много успешна. Тя е в размер на 200 000 лева годишно за ремонт и обновяване на площадски за игра в дворовете на детските градини. По нея заведенията кандидатстват на конкурентен принцип. Идеята ни бе първо да ангажираме детските градини да са активни и промяната е качествена. За 2016-а над 35 площадки са обновени. Цифрата е голяма, но все пак има над 60 такива сгради. Някои кандидатстват за 2000, други за 6000 лева, като всичко зависи от мениджмънта на детските градини.
-Община Пловдив първа стартира „Програма за иновативни училища” преди около 3 години. До къде стигна този проект?
Планираме да продължим за поредна година тази програма. Сумата по нея не е голяма, но ефектът там е много интересен. Правим обучение на самите преподаватели в нов подход и техники за преподаване към децата, както и технологично обезпечаване на училищата. Вече имаме 8 училища, които участват. Освен интерактивни дъски и употребата на смартустройства, по-важният елемент е да има интеракция по време на часа. Учителят да не пише на дъска дидактично и назидателно, а да се работи по групи в екип. Става дума за проектноориентирано преподаване и децата да са ангажирани чрез учене и практика. Вече има много добри резултати в първите 6 училища.
-Кои са те и за каква сума годишно говорите?
Много добри резултати отчитат в „Райна Княгиня”, „Кочо Честеменски”, „ Алеко Константинов”..., навсякъде. Сумата е 28 000 лева на година. С петата програма „Образователно-индустриален борд” за пръв път в страната се прави образователно обединение между индустрия, община и министерство. За пръв път национална, местна власт и бизнес работят ръка за ръка в сектор образование. Това е програма съвместно с Министерство на образованието и Индъстри уоч, изцяло обърната към дуалното обучение. Искаме да подкрепим професионалните гимназии и бизнеса да създадат по-бързо дуални паралелки. Тоест класове, в които децата да получават професионално образование и да практикуват. Така в края на своето професионално образование учениците да са усвоили една или две професии, които може да им осигурят добро кариерно развитие. Това е екипна работа. Аз лично очаквам между 6 и 9 нови паралелки по тази програма, вече имаме две от 2016 г. В момента работим с всяко едно училище и бизнеса, там където бизнесът не е много сигурен, трябва да помагаме. Фирмите имат много работа по тази програма през настоящата година. Те трябва да разработят практики, да инвестират средства. Бюджетът тук е 30 хил. лева от страна на общината. Не е голям, но по-скоро е важен символът и работата, която ще свършат екипите заедно. До 15 януари беше срокът училищата да си обяват намеренията за образователни борд.
-Предвижда ли се в кариерното ориентиране да се работи със семействата, защото май там се губи връзката за популярността на професионалното образование?
Много сме говорили по отношение на непопулярността на професионалното образование. Истината е, че обществото не е запознато с възможностите, които предлага то. Другата истина е че в момента на пазара на труда в Пловдив един специалист средно ниво взима много по-висоока заплата от учител, администратор, начинаещ юрист, и т.н. И добрите професионалисти са много високо ценени. Например един международен шофьор започва с 3500 лева, един заварчик спокойно взима 2-2500 лева чиста заплата. Един оператор на металорежеща чисто нова машина започва със стартова заплата от 1400 лева, без никакъв опит, а достига до 2-2500. Тук говорим за много тясна специализация, което в никакъв случай не трябва да се подценява. Това е сериозно образование и сериозна отговорност. Вече няма и не става дума за мръсни, мърляви цехове, говорим за заводи като лаборатории.
-Къде е пловдивското училище на фона на световната дигитализация?
"Дигитализация на учебния процес” е програма, която общината започна миналата година, като самостоятелна, но сега ще влез в пакета. Лично на мен ми е изключително интересна. Не е финансоемка –по 30 000 лева за 3 години. Тя започна покрай иновативните училища. От 2016-а започнахме да помагаме на 6 пилотни училища да въвеждат платформите на Google и Windows по избор, за изнасяне на целия учебeн процес в облака. Повечето избраха Google, но тези компании инвестираха буквално милиарди в платформи за образование, които са безплатни и са преведени на български. Какво представлява това: от достъп до имейли, през виртуални уроци, преподаване онлайн, даване на домашни онлайн, достъп на родителите до съдържание, споделяне на съдържание между учители... Изключителни възможности буквално всеки учебен процес да бъде витруален, което е много по-интересно за учениците. Дава лесен, ясен и прозрачен достъп до учебния процес, ангажира много родителите. Това са сериозни технологии, но реално са много простички за ползване.
-Това е много смело, не очаквате ли някои по-консервативно настроени родители и учители да се възпротивят?
Даваме една закачка на децата, че всъщност ученето може да е интересно. Разберете, вече никой не ползва черна дъска. Самите деца са много амбицирани, защото не им забраняват телефони и таблети. Истината е, че битката със смартфона училището я загуби. Днес всяко дете има смартфон и този процес няма как да го спреш. По-хубаво е те да се ползват с образователни цели, отколкото да им се събират на вратата. Сред пловдивските училища има такива, които вече са изключително напред и постоянно правят нововъведения. Наистина заслужават адмирации за това. Затова трябва да има безплатен Wi Fi във всяко училище, трябва да има нови технически решения за образованието, включително и в специализираните кабинети. Целта е с тази прогарма да подпомогнем всички да се качат на този влак. Така или иначе МОН без много шум , даде краен срок до края на 2019-а година всички училища в страната да имат такива онлайн акаунти и да си общуват с министерството онлайн, това само по себе си е революция. Най-накрая плановете са да приключим с хартията и администрацията да се качи в облака и да обменя информация там. Част от нещата, които ще свършим са и това, но всъщност плановете ни са да дадем съвременни технически инструменти на учителите и децата да учат, иначе разберете, изкушенията към едно дете са огромни, и от медии, и от околния свят, и от забавления и т.н. И когато то влезе в една скучна стая, която не се е променила от 30,40-50 години, на него просто не му е интересно.
Тези програми ще бъдат вкарани в бюджета. Реално само „Образователно – индустриалния борд” е чисто нов проект. Те ще се превърнат в 3-годишна програма на общината в образованието. Около 700 000 лева на година ще се разходите по шестте програми през периода. Става дума за целеви средства. Една част от тях ще бъдат и от делегираните бюджет на учебните заведения.