Книгата „Море на живите” е рапорт пред поезията, каза писателят Недялко Славов за новата творба на Сашо

Човек е по-малък от собствените си метафори, призна пред читателите си Секулов

Иво Дернев

Тази книга има нужда от четене, не от представяне. Тя изпълни душата ми. Александър Секулов е направил рекапитулация на целия си талант в тези страници. След тях той дълго трябва да мълчи. Така писателят Недялко Славов разтвори кориците на прясно издадената поетична творба на Александър Секулов „Море на живите” в Камерната зала на театъра снощи. Да, събитието не бе просто представяне на книга, а интимен разговор между двама изящни майстори на словото и техните читатели.

Славов подчерта, че „Море на живите” го е поразила и му е напомнила много на Казандзакис и „Рапорт пред Ел Греко”. Тази книга е рапорт пред поезията. Състоянието на поетично живеене се поддържа от хора като Сашо. В тази книга блести една изключителна уважителност към словото. Сашо е сключил споразумение с него. „Море на живите” се появява на фона на масовото писане в момента. Излиза в период, в който поезията е в критично състояние заради либералното разрушение на всичко стойностно. И на фона на тази скрежно топяща се словесност, се появява това, вдигна Недялко Славов „Море на живите” на камерната сцена. Големи бесове са го друсали Секулов, усмихна се той. И определи книгата му за най-висшето му проявление като поет.

Целият ни труд в изкуството е предопределен към жената. Тук ключът обаче не е любовта към жената. Тя се оказа част от другото.  Ключът е в бунта, войната да приемем смъртта. Съпротивата срещу това, че някой ни предопределя като временни. Тази книга е лъч в момент, в който се налага агресивното отказване от живото, каза още Славов по повод написаното от Секулов. 

Светът на тази книга е непроменящият се свят на красотата. Тя е империя, която няма столица. Тя не е в потока на времето. Единственото спасение на човека от времето е красотата- този свят на немигаща светлина, каза за книгата си самият автор. Словото на тази книга дойде и си отиде като буря в морето, сплете пръсти пред публиката Секулов.
Човек е по-малък от собствените си метафори. Така той отговори на въпроса защо определя поета като клоун на съдбата. Поетът развеселява другите с изразното си живеене и необичайното си самочувствие. Ще ми се днес да гледаме на поета като на свободен човек, а не на човек, страдащ в името на свободата. Поетът е светла мембрана, през която пречупва смеха, радостта от живота, каза Александър Секулов.

Преди да застане пред дългата опашка за автографи, той призна, че иска да бъде точно днес, в нашата си епоха, но на друго място. Искам да живея на бряг. Искам морето пред очите си.