Може да се окажем, че сме първата европейска държава, която сама е саботирала привилегията да има град- европейска столица на културата
Лицето на една истинска столица и нейното богатство са хората й, а не останките от изчезнали империи
Скандалът с финансирането на проекта Пловдив- Европейска столица на културата излезе извън граница с новините от миналата седмица и вече е повод за много коментари сред български творци в чужбина. Един от тях е Виктор Илиев- диригент и композитор, по- известен в чужбина, отколкото в родината си. Той излезе със свой коментар по темата, който Под тепето публикува без редакции.
Виктор е работил с Orchestre national chamber du Luxembourg (Люксембург), Orchestra of the Rumanian national radio (Букурещ), National Philharmonic Iasi ( Румъния), Vienna radio symphony(Виена), Philharmonia of the nations (Хамбург), Atlas symphony orchestra( Берлин). Като композитор е носител на наградата за композиция Албан Берг, Виена 2001 г. В последните няколко години направи няколко проекта в България. През 2013г. постави на Античния театър музикалния и танцов мултимедиен спектакъл „Заедно”. В момента се разкъсва между Лион и Виена. Във Франция работи върху новата си опера. От Австрия пък движи следващия си авторски проект като диригент и композитор, който ще е общ между Виена, Токио и Пловдив. Подготвя и премиера на произведение с оркестъра на Българското национално радио, която ще е след няколко месеца.
След поредния скандал, разбунил духовете в Пловдив, се оказа, че вече трета година няма пари за българската европейска столица на културата.... Някои твърдят, че кметът е виновен, други- че правителството нехае, трети, че фондацията, която управлява спечелената титла на града ни, е некомпетентна и не е предприела правилните стъпки навреме. После се оказа, че всъщност едно правителство подписало нещо, но имало някаква хватка в закона и сега нямало как да се изплатят обещаните субсидии.
И по познат сценарий се събуждаме осъзнали, че се намираме в някакъв обречен кръг, в който изобилстват стотици национални експерти по всичко, които се кичат с корони и титли, без да носят тежестта на отговорността със себе си, а по-скоро наподобяват диадеми от паунови пера. Никой не е виновен за нищо у нас, но всеки се чувства отговорен да произнесе своята тежка присъда, сочейки с пръст виновните за създалата се ситуация. От няколко дни на стената ми във фейсбук мнения по темата красят авторите им от сорта на :" ...ами така е, който не разбира от...... нека ви сега". До познатото : "...тия пък селяни за каква столица ще ми говорят". Има и други, които от високо гледат "сеира" и им е много гот, защото как така някакви си там ще ми взимат пари, пък аз не! Министерството на културата, както винаги не е запознато със ситуацията и не може да коментира адекватно въпроса. Те са така май от време оно, следейки агонистичната кончина на нищожното останало артистично качество в повечето държавни арт институции, които вече са далеч от идеята за конкурентно-способно международно ниво. Градът чака някакво становище по темата от най-горна инстанция .
От горе пък действат на принципа на балканския мачо- мъдрец: "убий ги с мълчание". Чакане му е майката, ще каже поредният чиновник, прелиствайки фейсбук страницата си в работно време....Междувременно едни делегации идват и си отиват- японци , италианци, китайци и кой ли още не. В тон с модата да се строят стени, за да не останем по-назад почти сме построили българската такава, но за съжаление- на срама. Срам, който за жалост почти не изпитваме вече. Такъв от безпомощността си да се справим с най-елементарни предизвикателства, като например да използваме невероятния шанс, който ни се предоставя да бъдем поне за малко в центъра на международния културно- информационен фокус като държава и да покажем талантите си, които ни отличават от другите. Само че, все не можем да разберем, че този невидим зид ни предпазва не от друго, освен от конфронтацията със самите себе си, където търсенето на общонационално решение на проблема би трябвало да вземе приоритет пред публичния линч и изгарянето на жертви с една единствена цел : оправданието за собственото ни привидно чувство на значимост...
Цялата статия четете в ПодТепето.ком