Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес е колумбийски писател, журналист, издател и общественик. Той е сред най-значимите автори от 20-ти век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.
Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“, „Есента на патриарха“ и „Любов по време на холера“ . Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата.
И въпреки, че самотата преобладава в неговото творчество, Маркес винаги е апелирал към любовта и човешките надежди. Може би те вървят ръка за ръка и великият творец напълно е осъзнавал тази трагична, но и някак си приказна връзка.
Габриел Гарсия Маркес напуска този свят на 17 април 2014 г., оставяйки зад гърба си книги, превърнали се в еталон в националната литература.
За да го почетем, ви предоставяме 10 негови мисли, които показват мирогледа и вярванията му.
"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време."
"Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти."
"Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си."
"На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети."
"Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата."
"Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш."
"Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон."
"Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им."
"Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците – беше й казал той веднъж. – В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен – няма бог за нея.“ Из „Любов по време на холера."
