Фестивалът се превърна в комерсиално чудовище

Артисти, творци и хора с идеи, които се трудят неуморно в квартала, бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе.

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде

Стефка Георгиева

Чудото на Насимо и доброто графити наследство, което оставя в Капана едноименният фестивал. С това ви запознах по-рано днес. Нещо стойностно, с което организаторите на събитието, приключило преди няколко дни, наистина могат да се гордеят. Същото се отнася и за участието на страхотните Kan Wakan на една от сцените. Страхотно! Но с добрите думи за Капана Фест дотук.

Това е текст от първо лице, защото не искам да ангажирам никого с личното си мнение, но не мога да се сдържа да не споделя. Имате пълното право да се съгласите с мен или да не го направите, но една чудесна идея, каквато бе Капана фест в своето първо издание, се превърна в надпиване в градска среда и нещо като селски панаир, който трябва да мине за арт.

Самият квартал Капана е чудесна инициатива, която събра на обща площ десетки малки бизнеси, които се опитват да стимулират развитието на занаятчийството и културата в центъра на Пловдив, да плащат данъци и такси на общината и не на последно място- да изкарват прехраната вече на стотици, работещи в района. Всеки от собствениците и наемателите се старае да проправи път за собствените си идеи, без значение колко успешно е реализирането. Важно е желанието за развитие, което всички проявяват. Но важно е и друго- общото желание тази градска зона да бъде различна, да е място със собствен дух. Връщайки се назад във времето, първото издание на Капана фест допълни по много приятен и лек начин цялата идея за оживление на артистичния квартал, помагайки на артистите да достигнат до по-голяма аудитория. И изведнъж всичко приключи.

Петото издание на фестивала свърши само преди дни и ми се иска да изкрещя: „Капана не е Капана фест!“ Идеята за артистичен фестивал се изроди в комерсиално чудовище, чиято цел пое коренно противоположна посока от тази, която бе зададена в началото. Артистите, творците и хората с идеи, които се трудят неуморно в квартала, буквално бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе. Пред магазин на пловдивски бранд за тениски, се продаваха тениски. Пред заведение, чиято идея е да популяризира уиски културата и да обогатява посетителите си, без да ги напива като идиоти, се предлагаше уиски. Пред кафетерия, която пече кафето си на място и изкушава с вкус и аромат, предлагаха безплатно инстантно кафе. Пред бирария, която е специализирана в предлагането на занаятчийска бира, предлагаха продукти на роден бирен гигант. Сериозно ли?! Събитието, което обещаваше да подаде ръка и да обедини хората в квартала, премаза труда на десетки. Извинете ме, ако съм груба, обаче Капана не е Капана фест и дано никога не стане! Ако фестивалът се провежда общо 6 дни в годината, обитателите на квартала са тук целогодишно и това омаскаряване и „плюене“ на чуждия труд не просто е възмутително, а искрено потресаващо.

Капана фест се превърна в почти селски пазар с една разлика – не се предлагат китайски стоки и пластмасови играчки за по левче, а труда на други артисти, които търсят поле за изява. Разбира се, в организирането на занаятчийски базари няма нищо лошо, напротив – даже е похвално. Само че цялото събитие реши вместо да подкрепя родните занаятчии, да трупа бърза печалба, без да се съобрази с когото и да било. Каква е финансовата полза на участниците в базара – не се знае. Избиха ли си разходите по наеми на къщички, пътни и нощувки – също. Разговарях с много посетители на фестивала от близо и далече, и ужасно малка част от тях споделиха, че са тук заради артистите.

„От София съм. Пуснах си отпуска, за да дойда още в петък. Идея си нямам кои банди свирят на сцената! А пиенето си го купих от нон стопа, тука са се олели с цените.“ Това ми разказа момче, на около 25 години, пред един от денонощните магазини в квартала, докато се редяхме на опашка за цигари в късната вечер. Междувременно, оглеждайки се наоколо, през около 25-30 минути се засичахме с едни и същи лица, с които се въртяхме в кръг, защото нямаше свободно място, на което да се изправиш, камо ли да седнеш.

И тук ми изскача един въпрос в главата… Според разпоредбите на Община Пловдив е забранена продажбата и консумацията на алкохол в градска среда, върху общинска земя, т.е. можете да си купите, каквото поискате, бутилирано и затворено, и спокойно да си го изпиете вкъщи. Не можеш да продаваш алкохол на улицата, но се появиха 5 или 6 улични бара, които разливаха шотове, уиски и водки на поразия. Ето го и въпроса – как се случва това и точно колкото души трябваше да си затворят очите? Иска ми се да отговоря, но не мога…

Докато съм на темата за алкохола, баровете и заведенията, се сещам и за друго. Данъчни проверки окупираха няколко от баровете в квартала. Някои отнесоха актове, оправдани ако е имало нарушения, други ще обжалват глобите, които са им наложили. Никой, обаче, не тръгна да проверява търговците по външните барове и. Както пише Джордж Оруел във „Фермата на животните“: „Всички сме равни, но някои са по-равни от другите.“

Капана фест се превърна от събиране на артисти и занаятчии, в улично поркане и гонене на бърза и лесна печалба за сметка на уважение, морал и достойнство. В Капана работим, но на Капана фест можете да си купите всичко. Търговия на дребно с душите на хора, които взимат участие с надежда за успех, но биват изтласкани на паркинг и натъпкани като кокошки в курник. Няма да се учудя ако на потенциалното есенно издание на Капана фест ще трябва да си купя въздух, защото кислородът определено не достигаше.

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде. Заради такива псевдо артистични мероприятия, АРТ стана мръсна дума. Кварталът ще живее и без фестивал, но щеше ли да има силно посещаван Капана фест ако името му бе друго и не се провеждаше по тесните павирани улици? Не е ли фестивалът в тази си му форма едно препродаване на усилията на всички онези десетки хора, които работят и инвестират именно за превръщането на Капана в една различна, немасова градска зона, място с дух и сърце, биещо в различен ритъм от този на мейнстрийма? Не се ли търгува така с една емблема на Пловдив, какъвто без съмнение е квартал Капана? Питам се просто…  Хайде, пребъдвайте със здраве, пък дано хората се позамислят…

П.С. Редно е да уточня за тези, които не знаят, че редакцията на медията, в която работя, се помещава именно в Капана, а под нея се намира едно от най-известните заведения в квартала- "Котка и Мишка", пред чийто бар в рамките на Капана Фест имаше дълги опашки от много клиенти. Това е личното ми мнение, което не се ангажира с това на издателите на Под тепето. Те са готови да дадат трибуна и на други мнения по темата.

6 comments

  • Comment Link м. м. Юни 18, 2017

    г-це Георгиева, написала сте страхотна статия, с която съм напълно съгласен, но за съжаление трудно ще бъде възприета от повечето хора. Аз лично съм на мнение, че е страхотно, че има твърде много къщички с невероятно много предлагане уж на пръв поглед на всякакви дрънкулки, но след като обиколя всичките по два пъти единственото, което си купих с удоволствие бяха едни екзотични миксове от подправки, опаковани в страхотни кутии и презнтирани по прекрасен начин от собствениците (не правя реклама, лично впечатление). Всичко останало е селски събор със съответните сергии.

  • Comment Link ХАЙВАН ХАЙВАН Юни 09, 2017

    НЯМАШЕ КАРПУЗИ, КАУНИ И ВЕХТ ЛУК НА ПАЗАРЯ.

  • Comment Link Кръчмаджия Кръчмаджия Юни 08, 2017

    356 дни кръчми, а в останалите 9 дни? :D

  • Comment Link капана фен капана фен Юни 08, 2017

    еби се ма, иди си на село като не те кефи

  • Comment Link Skillz Skillz Юни 08, 2017

    Да разбираме, че госпожицата защитава интересите на кръчмарите, които превзеха капана! Във фестивала има поне капка изкуство, а кръчмата си е кръчма 356 дни.

  • Comment Link мАЙНА мАЙНА Юни 08, 2017

    Америка за България И Гей паради С ЕДНО форевър

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…