Фестивалът се превърна в комерсиално чудовище

Артисти, творци и хора с идеи, които се трудят неуморно в квартала, бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе.

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде

Стефка Георгиева

Чудото на Насимо и доброто графити наследство, което оставя в Капана едноименният фестивал. С това ви запознах по-рано днес. Нещо стойностно, с което организаторите на събитието, приключило преди няколко дни, наистина могат да се гордеят. Същото се отнася и за участието на страхотните Kan Wakan на една от сцените. Страхотно! Но с добрите думи за Капана Фест дотук.

Това е текст от първо лице, защото не искам да ангажирам никого с личното си мнение, но не мога да се сдържа да не споделя. Имате пълното право да се съгласите с мен или да не го направите, но една чудесна идея, каквато бе Капана фест в своето първо издание, се превърна в надпиване в градска среда и нещо като селски панаир, който трябва да мине за арт.

Самият квартал Капана е чудесна инициатива, която събра на обща площ десетки малки бизнеси, които се опитват да стимулират развитието на занаятчийството и културата в центъра на Пловдив, да плащат данъци и такси на общината и не на последно място- да изкарват прехраната вече на стотици, работещи в района. Всеки от собствениците и наемателите се старае да проправи път за собствените си идеи, без значение колко успешно е реализирането. Важно е желанието за развитие, което всички проявяват. Но важно е и друго- общото желание тази градска зона да бъде различна, да е място със собствен дух. Връщайки се назад във времето, първото издание на Капана фест допълни по много приятен и лек начин цялата идея за оживление на артистичния квартал, помагайки на артистите да достигнат до по-голяма аудитория. И изведнъж всичко приключи.

Петото издание на фестивала свърши само преди дни и ми се иска да изкрещя: „Капана не е Капана фест!“ Идеята за артистичен фестивал се изроди в комерсиално чудовище, чиято цел пое коренно противоположна посока от тази, която бе зададена в началото. Артистите, творците и хората с идеи, които се трудят неуморно в квартала, буквално бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе. Пред магазин на пловдивски бранд за тениски, се продаваха тениски. Пред заведение, чиято идея е да популяризира уиски културата и да обогатява посетителите си, без да ги напива като идиоти, се предлагаше уиски. Пред кафетерия, която пече кафето си на място и изкушава с вкус и аромат, предлагаха безплатно инстантно кафе. Пред бирария, която е специализирана в предлагането на занаятчийска бира, предлагаха продукти на роден бирен гигант. Сериозно ли?! Събитието, което обещаваше да подаде ръка и да обедини хората в квартала, премаза труда на десетки. Извинете ме, ако съм груба, обаче Капана не е Капана фест и дано никога не стане! Ако фестивалът се провежда общо 6 дни в годината, обитателите на квартала са тук целогодишно и това омаскаряване и „плюене“ на чуждия труд не просто е възмутително, а искрено потресаващо.

Капана фест се превърна в почти селски пазар с една разлика – не се предлагат китайски стоки и пластмасови играчки за по левче, а труда на други артисти, които търсят поле за изява. Разбира се, в организирането на занаятчийски базари няма нищо лошо, напротив – даже е похвално. Само че цялото събитие реши вместо да подкрепя родните занаятчии, да трупа бърза печалба, без да се съобрази с когото и да било. Каква е финансовата полза на участниците в базара – не се знае. Избиха ли си разходите по наеми на къщички, пътни и нощувки – също. Разговарях с много посетители на фестивала от близо и далече, и ужасно малка част от тях споделиха, че са тук заради артистите.

„От София съм. Пуснах си отпуска, за да дойда още в петък. Идея си нямам кои банди свирят на сцената! А пиенето си го купих от нон стопа, тука са се олели с цените.“ Това ми разказа момче, на около 25 години, пред един от денонощните магазини в квартала, докато се редяхме на опашка за цигари в късната вечер. Междувременно, оглеждайки се наоколо, през около 25-30 минути се засичахме с едни и същи лица, с които се въртяхме в кръг, защото нямаше свободно място, на което да се изправиш, камо ли да седнеш.

И тук ми изскача един въпрос в главата… Според разпоредбите на Община Пловдив е забранена продажбата и консумацията на алкохол в градска среда, върху общинска земя, т.е. можете да си купите, каквото поискате, бутилирано и затворено, и спокойно да си го изпиете вкъщи. Не можеш да продаваш алкохол на улицата, но се появиха 5 или 6 улични бара, които разливаха шотове, уиски и водки на поразия. Ето го и въпроса – как се случва това и точно колкото души трябваше да си затворят очите? Иска ми се да отговоря, но не мога…

Докато съм на темата за алкохола, баровете и заведенията, се сещам и за друго. Данъчни проверки окупираха няколко от баровете в квартала. Някои отнесоха актове, оправдани ако е имало нарушения, други ще обжалват глобите, които са им наложили. Никой, обаче, не тръгна да проверява търговците по външните барове и. Както пише Джордж Оруел във „Фермата на животните“: „Всички сме равни, но някои са по-равни от другите.“

Капана фест се превърна от събиране на артисти и занаятчии, в улично поркане и гонене на бърза и лесна печалба за сметка на уважение, морал и достойнство. В Капана работим, но на Капана фест можете да си купите всичко. Търговия на дребно с душите на хора, които взимат участие с надежда за успех, но биват изтласкани на паркинг и натъпкани като кокошки в курник. Няма да се учудя ако на потенциалното есенно издание на Капана фест ще трябва да си купя въздух, защото кислородът определено не достигаше.

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде. Заради такива псевдо артистични мероприятия, АРТ стана мръсна дума. Кварталът ще живее и без фестивал, но щеше ли да има силно посещаван Капана фест ако името му бе друго и не се провеждаше по тесните павирани улици? Не е ли фестивалът в тази си му форма едно препродаване на усилията на всички онези десетки хора, които работят и инвестират именно за превръщането на Капана в една различна, немасова градска зона, място с дух и сърце, биещо в различен ритъм от този на мейнстрийма? Не се ли търгува така с една емблема на Пловдив, какъвто без съмнение е квартал Капана? Питам се просто…  Хайде, пребъдвайте със здраве, пък дано хората се позамислят…

П.С. Редно е да уточня за тези, които не знаят, че редакцията на медията, в която работя, се помещава именно в Капана, а под нея се намира едно от най-известните заведения в квартала- "Котка и Мишка", пред чийто бар в рамките на Капана Фест имаше дълги опашки от много клиенти. Това е личното ми мнение, което не се ангажира с това на издателите на Под тепето. Те са готови да дадат трибуна и на други мнения по темата.