Съвременната литература така лъха на нихилизъм, че ми става лошо

Внукът на великия български писател разсмя до сълзи пловдивската публика

Стефка Георгиева

Без съмнение, чувайки името Йордан Радичков се сещаме за „Ние, врабчетата“, „Нежната спирала“, „Опит за летене“ и още цял куп други творби на великия писател, драматург и сценарист. Със сигурност, публиката която бе миналата вечер в U PARK, вече ще прави още една препратка към името.  Йордан Д. Радичков определено има роднинска връзка с Радичко, когото ние сме чели. Общото между тях е, че са дядо и внук, а между тях има колкото близки и обединяващи ги неща, толкова и далечни.

Радичков Младши представи в Пловдив своят втори сборник с разкази „Игра на гъски“. С изключително чувство за хумор, ирония и категоричност, 27-годишният Йордан ясно разграничи себе си от името на своя дядо. „Както в някои семейства родителите са инженери и шансът им детето им да стане инженер е голям, така е и в моето семейство. Просто при нас това не е друга професия, а литературата“, заяви по време на разговора младият автор. По време на цялата среща, той отговаряше иронично на въпросите на Силвия Димитрова и тези, отправени от публиката.

„Аз не съм сериозен. На 27 години съм и да съм сериозен на тази възраст е ужасно“. Тази фраза, която авторът изстреля пред публиката сякаш олицетворява „Игра на гъски“. Всъщност попитахме Д. Радичков дали заглавието има общо с разказа на дядо му „Игра на врабчета“, а той отговори кратко точно и ясно  - Не. В заглавието няма заложен дълбок смисъл, ако предполагате това, няма и такава игра. Няма и усещането, че аудиторията поставя литературната летва по-високо за него, поради фамилията, която носи. Той е ярък индивидуалист, на който му се повдига от нихилизма в съвременната литература. „Започнах да чета съвременни европейски автори и ви казвам, ужас е. От всякъде лъха толкова яко на нихилизъм, че чак ми става лошо. Добре де, всички ще умрем, това е ясно. Обаче не е само това. Плащаме си сметките, работим, срещаме се с готини хора. Стига вече с това течение…“

Разговорът преливаше от сериозни в комични теми, от сценарий в импровизация и цялата вечер премина толкова леко и неусетно, че минутите между началото и края на литературната среща се търкулната бързо като медената питка по наклонен път. И докато разисквахме проблемите на съвременното книгоиздаване, разпространение на литературата и всички перипетии, пред които е поставен един автор дори без да подозира, Д. Радичков заяви със супер сериозно излъчване: „С литература се вадят супер много пари. Както виждате, дошъл съм с личния си самолет“, а публиката прихна в тих смях, който се увеличаваше с всяка изминала минута. В крайна сметка, смехът наистина ескалира и се разнесе из залата на U PARK, докато младият Йордан четеше втория си разказ с изразителен глас и тематични накъсвания на местата на пряката реч.

Без съмнение, двамата Радичкови са обединени от любовта към литературата, но разликите между тях са огромни. Ако сте предубедени – недейте! Това ще бъде грешка, но пък със сигурност ще се изненадате от срещата с 27-годишният младеж, който се държи непринудено, естествено и леко, без да се старае да коригира речта си пред публика. Ако гостува отново в Пловдив, препоръчаме ви да се срещнете с него. Определено срещата ще бъде запомняща се.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…