За да се възприеме хуморът трябва да има някакъв културен пласт. Иначе ще ти е смешно Шоуто на Слави, каза писателят

Писателят хуморист Михаил Вешим представи последната си книга „Когато бях армейски генерал” в културен център Тракарт, в рамките на фестивала Пловдив чете.  Много читатели дойдоха за срещата с един от основните двигатели на вестник „Стършел”, за да попият от историите му. Аз не съм бил армейски генерал, разбира се, уточни Вешим, разказвайки за последната си творба.

В книгата разказвам идиотски случки от казармата, за да припомня какво представляваше тя. Защото забравихме много неща. Как така забравяме, не знам. Ето, аз си купих матрак, който помни, а хората нямат памет. Забравихме много работи, за да дадем възможност сега да се появяват някакви патриотични възгласи да връщаме казармата, да браним отечеството, да маршируваме и да веем байраци. Забравихме, че до скоро бранихме не отечеството, а лицата от потретите на стените. Аз съм бил войник 2 години и 3 месеца и това е най-загубеното време в моя живот. Вместо да пиша, аз изчислявах, че трябва да изям километър и половина вафли до края на службата, върна лентата Вешим.

Това е и книга за компромисите. Като излязох от казармата от редакцията ме пратиха на 3-месечна бригада за изграждане на нова печатница. Пък аз нищо не разбирам и не назнайвам от строителство. Ходих да купувам бири на строителите и да им разказвам смешки. И започна да ми харесва. Там, в бригадата, имахме един странник, който седеше в ъгъла, в страни от всички, и четеше Библията. Човекът бе адвентист от седмия ден. Смятахме го за смотаняк. В един момент дойде бригадирът и каза, че ни предстои ленински съботник. Странникът каза, че няма да дойде. Не му позволява религията. И не дойде. В понеделник бригадирът му каза, да иде да си намери бележка, че е бил болен, за да си затвори очите, иначе трябваше да го уволни. Човекът обаче каза, че няма да го направи, тъй като не може да лъже. И го уволниха. Така смотанякът стана голям човек, а ние се превърнахме в смотаняци. В името на компромиса, разказа писателят.

Вешим смята, че в България има много писатели. И изчисли на база тиражите, че на един читател се падат четирима писателя. А фейлетонистите сме десетина души. По-редки птици сме. Хубавото при нас е, че истинският хумор живее през годините. А откъде черпим смешни истории? Ами животът е пълен със смешки. Но за да се възприеме хуморът все пак трябва да има някакъв културен пласт. Иначе ще ти е смешно Шоуто на Слави, усмихна се хумористът.

Спря се и на случващото се с колегите му от сатиричния седмичник Прас прес. Малко по-силно бият тъпана. В позицията им има нещо сбъркано. Излиза,  че всички сме маскари. Но не, не всички сме маскари. Следейки работата им се чудя кои са добрите. Има ли въобще добри? Всички ли са лоши?, коментира Михаил Вешим.

57 comments

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…