Десетки на опашки пред писателя с двата тома на новия му роман „Чамкория” в ръце

Писането на тази книга решително ме промени, не скри авторът

Въображението е най-важното нещо в изкуството, всичко останало идва след това, подчерта той

Божана Апостолова: Това е книгата на века. Милен Русков е събитие и вечност едновременно

Горда съм. „Чамкория” е велика книга. Писана е с такава благост на душата. Това ще е книгата на века. Един ден, отгоре, ще ви питам дали съм била права. А вие ще ми кажете „Да”. Милен Русков е събитие и вечност едновременно. Така издателката Божана Апостолова представи писателя при премиерата на новия му роман пред претъпканата като за рок концерт Камерна зала на Драматичния театър. Това бе едно от ключовите събития на фестивала „Пловдив чете”. „Чамкория” вече бе посочена от не един и двама като културното събитието на годината. А Апостолова предрече вечност на книгата, която разказва за изгубената България между двете световни войни. Собственичката на „Жанет 45” разкри, че малко повече от месец от излизането на двата тома от печат, вече са продадени над седем хиляди копия.

Милен Русков подчерта, че времето, за което разказва в книгата си, е белязано от най-жестокото българско поколение. През 1925г. България удря абсолютното дъно, категоричен е авторът. Чрез героя си Славе, на автентичен шопски диалект от онова време, писателят разказва мрачни събития през смешния ум на персонажа. Трагичната част идва от самото време. Комичната част идва от художествен трик- да се спреш на странен и смешен герой. Измислянето на литературен герой е като артист, който влиза в роля. Това обаче на първо място става с въображение. Въображението е основното качество у човека на изкуството. То е най-важното нещо в изкуството, всичко останало идва след това, каза Русков пред читателите си.

Не скри, че познава 20-те години на миналия век необикновено добре заради дългото си изследване над този период. 2 години го изучава в детайл, а после две години пише романа си. Знам какво се е носило във въздуха на това време, вметна авторът.

В тези години е зародишът на най-мътните води в България. Там е изворът на разделението. Това са хора на насилието, на гнева. Време на изключително силни характери. Това са години на безкрайно идеологизиране. 20-те години на 20 век в България са пример за това какво не трябва да се прави. Ако хората можеха да спазват поне няколко, основните, Божи заповеди, ситуацията можеше да е различна. Писането на тази книга решително ме промени. Докато работих над нея, тя ми влияеше много зле. Събитията от този период на историята ме правеха суров човек , допълни Русков. Но подчерта, че има дълбока вяра в човека. Глупаво е да бъдеш лош човек, отбеляза писателят.

И сега има много силни характери. Има много свестни хора. Но картината на света днес се създава от медиите, а там такива хора няма. Медиите са грамадна машина за глупост и озверяване на хората, заяви авторът на „Чамкория”.

Той бе провокиран от въпрос от публиката къде е мястото на обира в книгите му „Възвишение” и „Чамкория”, тъй като и в двата романа престъплението присъства като важен сюжетен елемент. Мястото на обира става все по-важно в българската история. Той играе все по-голяма роля, в една или друга форма. Ако някой писател превърне обира в стълб на роман, то ще е много дълъг роман или поредица от такива, отговори Русков.

На финал той разказа, че набелязва историите за книгите си, ровейки се в енциклопедични издания. И не скри, че има още 4 хубави истории, които ще разкаже, без да знае в каква последователност ще го направи. Колкото до това дали „Чамкория” ще има и сценична съдба, както се случи с „Възвишение”, авторът не се нае да предрича. Бих се радвал, но е трудно тази книга да се направи за театър. Тя обаче е много кинематографска. Ще се изненадам, ако не я филмират, добави Милен Русков.

После, директно на сцената, се зае с раздаването на автографи. Негови почитатели извиха опашка като тези пред бензиновите колонки през 20-те години на миналия век. Но вместо гориво за автомобилите си, хората снощи заредиха с енергия душите си. От колонката на Милен Русков.

55 comments

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…