Класиката е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя, смята виртуозът

Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано, препоръчва той

Да свири пред пловдивска публика в града ни дойде Кристоф Конц, смятан за един от най-виртуозните млади цигулари на съвремието. Тази вечер роденият през 1987г. солист на Виенската филхармония, диригент и камерен музикант  откри със съвършената си стара италианска цигулка и още по-съвършения звук, който изведе от нея, Есенния салон на изкуствата на Античния театър. Кунц пристигна вчера в града, като веднага след настаняването си в хотела отиде на репетиция на древната сцена. Конц е роден в германския град Констанц в семейство на музиканти. Следва в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и остава там. Виртуозът пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Споменахте, че сте свирили с музикални насекоми при репетицията си снощи, какво имахте предвид?
В мига, в който вчера вечерта излязох на репетиция във великолепния Античен театър и засвирих с цигулката си, около мен се появи множество от инсекти, които свиреха с мен. Те буквално се радваха на присъствието ни там, на тази сцена. Сякаш танцуваха. Тук и насекомите ви са музикални, това имах предвид. 

Великолепният филм, носител на Оскар „Червената  цигулка”, ли е стартът на кариерата ви?
По-скоро това е моят голям дебют. Да, участвал съм в концерти и преди това, но „Червената цигулка” беше първият и единствен филм, в който съм участвал. Тя проправи пътя. Аз участвах във втората история от лентата- тази от Виена. Аз съм малкото дете, което има лоша съдба, трябва да свири пред барон, но накрая умира от сърдечен удар на прослушването. Но аз все пак идвам от музикално семейство, в което съм най-малкия и винаги сме си правили концерти заедно, така че от невръстна възраст съм свикнал с живите изпълнения.

Свирите на изключителна цигулка „Джузепе Галиано” от 1762 г., предоставена ви от Виенската филхармония. Има ли тя подобна история и съдба като инструмента от „Червената цигулка”?
Не съм търсил подобна история, но предполагам, че няма. Всъщност свиря на един много стар и ценен инструмент. Той е на 250 години и е от стар италианска майстор. Гордея се с факта, че мога да свиря на нея, а е в ръцете ми от почти пет години и вече съм изградил изключително близка връзка с нея.

Как стигнахте до лъка въобще?
Родителите ми са музиканти, брат ми и сестра ми също, а аз винаги съм показвал любовта си към именно този инструмент. Когато бях на едва две годинки и половина получих цигулка за подарък от баба ми и дядо ми. Тя беше най-скъпият ми подарък и буквално не се разделях с нея. Когато навърших 4 започнах уроци и така започна всичко. За родители ми беше лесно да видят любовта ми към инструмента и да ме напътстват в именно тази посока.

Знаете ли нещо конкретно за българската музикална сцена?
Бил съм тук вече няколко пъти – свирил съм в София и в Стара Загора, така че поназнайвам няколко неща, а след пловдивския концерт ще знам още повече.

Одобрявате ли модернизирането на класиката?
Честно, аз съм много консервативен и осъзнавам колко е важно да се промотира класическата музика на младото поколение, но тя трябва да бъде показана като чиста класическо изкуство, като метафизика. Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано. Идеята тук е да вдигнеш публиката именно горе, на високото ниво. Намирам за проблем в класическата музика тези дни, че ти отнема много време и искрено старание, за да я разбереш всъщност. Нашето общество не харесва това, то иска нещо лесно. Например, би било трудно да четеш Шекспир, ако не знаеш нищо за него. Самият му език на изразяване е по-различен, така че трябва да се подготвиш предварително. Така е и с класическата музика. Това е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя. Това е бариера, която трябва да прескочиш. Старанието си е напълно заслужаващо, но трябва да се напънеш, за да го постигнеш.

Харесвате ли със синините по врата си?
Ако не се упражнявам месец – ще бъде зле, защото ще изчезне, но ако го правя постоянно- всичко е наред. Но и това не е константа. Промених позицията си на свирене, така че се променя и облика на синината.

Коя е най-интересната аудитория пред която сте свирили?
Навсякъде е коренно различно и е много интересно ако можеш да видиш именно тези разлики в публиката. Голям късметлия съм, че живея във Виена, защото публиката там е с широки познания в тази сфера – знаят и се интересуват много от този тип музика. Но е интересно да видиш различните реакции на хората по целия свят и когато си на сцена го усещаш много силно. Дори преди аплаузите – колко концентрирани са, какво внимание обръщат – всичко се усеща от сцената.



Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…