Славена Шекерлетова

На 18 и 19 август Хвойна те кани на фестивал, за да научиш повече за старото училище и да подкрепиш кауза, която си струва

Не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност

Уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти

Кристияна Брънзалова учи Архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано. За дипломната си работа решава да избере Хвойна - мястото на нейните деди. Там силно я привлича сградата на училището, което всъщност се състои от три постройки, една от които е част от групов паметник на културата. Кристияна нарича връщането си в България кауза, защото то е свързано със спасяването на важни за мястото сгради и за оживяването на мястото. За нея е недопустимо отношението у нас към паметниците на културата и към архитектурните образци. За да разпространи идеята си, тя създава страница във фейсбук и организира фестивал в Хвойна на 18 и 19 август, който събира различни участници. Кристияна е наясно с това, че със средства, събрани от събитието няма да може да се възстановят сградите, но се надява да бъде обърнато нужното внимание към каузата ѝ и към проблемите с архитектурното наследство у нас.

Кристияна, защо избра твоята дипломна работа за Политехническия университет в Милано да бъде свързана с училището в Хвойна "Св. Св. Кирил и Методий"?

То е малко дълга история... Дипломната ми работа е към курса ми по "Интериорен дизайн и Презервация". Всички студенти трябваше да работим по две изоставени колонии в Италия, построени от Мусолини за Хитлеристката младеж, които се намират високо в планината близо до градчетата Монтемаджио и Ренесо. Бяхме разделени по групи и задачата ни беше да предложим нова функция на една от двете колонии. Първият семестър работех редом с колегите си, дори отидох, както беше по програма на оглед и замерване в двете сгради, но през цялото време идеята, че има една сграда в България, която има по- голям потенциал от тези две грамадни постройки на архитект Камило Нарди Греко не ме напускаше. Сградата, която не ми излизаше от ума, беше точно училището в село Хвойна.

За разлика от колониите в Италия, то не е изолирано и се намира в населено място, като в същото време е в прекрасната Родопа планина. Хем достъпът до него е лесен, хем си в планината. От туристическа гледна точка пък, мястото му е заобиколено от много забележителности като Асенова крепост, Белинташ, Чудните мостове и т.н., и в същото време през селото минава и частта на "Трансбалканският културен път" от Родопския ареал. Всичко това значи, че каквато и нова функция да се избере на сградата в бъдеще, шансът тя да бъде успешна е много висок.

Но може би не съм много коректна, говорейки за училището в единствено число, защото от дедите ни до нас са стигнали 3 училищни постройки- килийното училище, второто училище, което след това е използвано и за детска градина и новото училище. Няма да разкарвам много за историята на сградите, само ще кажа, че килийното училище заедно с църквата „Свети пророк Илия“ са групов паметник на културата от национално значение, а второто училище е на над 100 години. Пестя си историята, защото ако това пробуди у някой интерес, може да дойде на 19-ти август, събота от 10 часа в двора на училището, където ще разкажа по-подробно за историята на всяка една сграда.

От архитектурна точка сградите наистина са наситени със стойност и са на една прекрасна локация - високо в селото, озарена е от слънчевите лъчи през целия ден. Строени са с камък, което прави пребиваването вътре много приятно. Локация и сгради като слънце! Прекрасни празни платна, върху които някой да упражни фантазията си и да им вдъхне нов живот чрез нова функция!

Как те посрещнаха хората в селото и как приеха идеята ти?

Ами как - по родопски! Всеки човек от селото, начело с кмета - Атанас Губеров, помага с каквото може! С едни чистим сутрин от 9 часа училището, други ми показват снимки и ми разказват истории, а кметът се старае да откликне на всяка молба. Но най- силно усещам, че хората ме приемат, защото от една седмица съм плътно в Хвойна и съм сама, а няма ден, в който да не съм у някого на вечеря! Например, онзи ден бях на гости у семейство Семерджиеви и те ми показаха две снимки на прадядо ми Иван Брънзалов в и пред сградата на старото училище, заобиколен от учениците си. А днес, докато чистихме училището с доброволците, намерих и негова трудова книжка. Направо настръхнах! На земята, под купища книги и тетрадки разхвърляни от хулиганите, които системно рушат и съсипват интериора. Сърцето ми плаче, всеки път като вляза. Даже и имената на стената с дата са си оставили. Безумие!

Наричаш "Проектът Хвойна" кауза, в какво точно се състои твоята кауза?

Нещата са свързани- исках да намеря материали, с които да припомня на всички историята на селото, после да покажа какво съм открила и то да е толкова интересно, че да дойдат и външни хора, за да се съживи селцето поне за мъничко. Всичко започна с няколко архивни снимки на селото, които намерих в интернет. Реших да направя страница във фейсбук, където да споделя находките и да помоля хората да се разтърсят из собствените си колекции от снимки и заедно малко по малко да обрисуваме една картина на Хвойна през вековете. И изведнъж хората наистина започнаха да се свързват с мен. Пишеха, за да ме питат каква ми е идеята и да ми разказват историите си от времето, когато са учили в училището и да ми казват кой с какво може да ми бъде полезен, за да се навърже историята. Всеки, който пишеше, вече беше прегърнал идеята за инициативата и така малко по малко мълвата, че има едно момиче, което иска да напълни селото, макар и за ден-два, тръгна.

В какво състояние е училището и много средства ли са нужни, за да се ремонтира?

Въпреки опитите на рушителите да съсипят интериора, след като са счупили много от стъклата и са палили физкултурния салон, новото училище си стои, сякаш напук. Дори и няколкото теча на покрива и влагата няма да бъдат фатални за конструкцията още няколко години.

Старото училище има по-сериозен проблем. Има много голям теч, който е навлажнил и дървената подова конструкция и тя е поддала. Още една зима без да се вземат мерки и целият покрив ще се озове в сградата. Сградата и на старото и на по-новото училище, от конструктивна гледна точка са много здрави! Стените са направени предимно от камък, което значи, че няма падане! С малко внимание и любов, може да радва и нашите пра- пра- внуци!

Според мен не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност и вътре има предмети, които са свидетели на училищния процес от преди 100 години и те трябва да бъдат съхранени. Също така не малък фактор е и емоционалната връзка на хората от Хвойна! На снимката, на която е и дядо ми се вижда, че е имало деца, които са боси! Нямали са пари, но са имали огромно желание за знание! Разказвали са ми как децата и родителите им с раниците за училище и чували са носили пясък от реката за да се построи новото училище! Жаждата за знание е надделявала над всичко!

Подготвяш благотворителен фестивал "Камък върху камък ще остане" на 18 и 19 август, какво ще представлява събитието и кои са участниците?

Да, този фестивал ще е кулминацията на целия този труд!. На 18-ти и 19-ти ще има концерти в двора на училището, които ще започнат от 19 часа, а в събота от 10 часа отварят вратите на училището за да бъдат открити и експозициите вътре.

Участниците в концертите са самодейни хорове и групи по танци от района, както и групата към която танцувам и аз- "Нашенци" от Милано. Ще имаме и гайдари, с които се запознах на надсвирването в Гела, защото няма как да се веселим по родопски без да писне гайда. Имаме и звезда сред редовете на участниците- Здравко Мандаджиев. Той, както и всички други участници, абсолютно безвъзмездно ще ни повеселят.

Експозициите пък ще бъдат също много разнообразни. Един от участниците там съм и аз с дипломната ми работа за училището. Ще има още и художнички, експозиция на кадри от възстановка на родопска сватба, носии, предмети, архивните снимки които съм намерила и т.н. Ще започнем съботния ден с обиколка на трите училища, като разказваме историята на всяко едно от тях и ще  обърнем внимание на откритията ми, свързни с архитектурата им. След това ще има занимания за децата- старинни игри и арт работилница. Ще има и томбола с много подаръци, дарени от добри хора от Италия, както и надпревара за най- вкусна родопска гозба и автентично родопско хоро. А след концертите- народно веселие, за да се хванем ръка в ръка всички. Изобщо няма да скучаем!

Предполагам следиш проблемите с архитектурното наследство у нас, какво ти прави особено впечатление?

Най-силно впечатление ми прави бездействието на институците и държавата. Хората вече се разбуждат. Оглеждат се наоколо и вдигат поглед към рушащото се наследство. Има много граждански инициативи за опазване на застрашените сгради, някои безплодни, други не, но хората не спират да опитват. И аз самата затова се захванах. Трябва да се насочи общественото внимание към  този проблем, защото ние сме богати на архитектурни съкровища, но не правим нищо за съхранението им. Ако в Италия, когато една сграда стане на 100 години тя автоматично става архитектурен  паметник, то в България от доста години насам изобщо не се включват паметници към регистъра. Така например уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти. Време е да станем европейска държава, не само по локация, ами и по законодателство и спазване на законите.

Можеш ли да дадеш пример от Италия за това как там се грижат и какво правят с подобни сгради?

Ако се върнем отново към колониите на Мусолини за нацистката младеж, мога да дам пример със сградата на колонията в Ровенио. Тя е мястото където около 200 партизани са намерили смъртта си по време на съпротивата срещу режима. Въпреки че мястото е осеяно с кости и наситено с негативни емоции, италианските институции не спират да търсят начини да вдъхнат нов живот на сградата, защото тя е пример за италианска фашистка архитектура от 30-те.

Страница на Проектът Хвойна във Фейсбук

Страница на събитието „Камък върху камък ще остане“