Този път тръгнах с амбиция да се класирам

Когато чух диви животни в тъмното настигнах мъжете пред мен със спринт

Емоцията да участваш е незаменима

Славена Шекерлетова

110 км, взети само за 17 часа и 40 минути в Родопите, разбира се с нощен преход. Жената, която успява да премине едно от трасетата на най-трудния ултрамаратон в България „Персенк Ултра“ и да финишира първа с този резултат е Мая Танева. Ако възрастта е важна, тя не я и крие - Мая е на 42 години. Запалва се по маратоните през 2013-година, когато се провежда „Персенк Ултра“ в родния ѝ град, което я мотивира да участва и да тренира по-усилено и занапред. Оттогава насам често участва в различни маратони у нас, и в чужбина.

"Персенк Ултра" (18-20.08.2017) започва от Асеновград и се провежда за пета поредна година. Тазгодишното състезание премина под надслов "Битката на титаните" и в него участваха едни от най-добрите бегачи от България и от света. Общо участниците бяха около 360, имаше маратонци от 19 държави, от пет континента. Организатор на проявата е Сдружение "Български ултрамаратони" с подкрепата на Община Асеновград.

В Асеновград стартираха маратонци от Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Великобритания, Гърция, Ирландия, Испания, Македония, Малайзия, Холандия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна и Чили. Състезанието включва три трасета.

Най-дългата  и трудна дистанция е 160 километра ("Персенк Ултра").Втората дистанция е "Диво прасе ултра" и е с дължина 110 км., а най-малката - "Орехово Ултра" е с дължина от 50 км.

Мая Танева финишира първа на „Диво прасе ултра“ с маршрут: Асеновград  – м. ГондаВода – х. Безово – вр. Червената стена – старият Римски мост до с. Югово – с. Югово – х. Пашалийца – с. Павелско – с. Малево – с. Орехово. След селоОрехово, състезателите продължават към Бяла черква – вр. Баба и финишират отново в Асеновград.

Мая, очакваше ли, че ще се класираш с толкова добро време и кое ти даде кураж за този резултат?

Това да видя моя град (Асеновград) с всички тези хора на едно място – хора, с които се засичаме по състезания и поддържаме връзка в интернет, сега са ми накуп тук, а трасето в началото му минава край моята къща преди да стъпи на пътеката… беше много хубаво.

Но този път тръгнах с амбиция да се класирам, да видя колко мога. Всеки път когато финиширам аз съм една ухилена, една айляшката и хората ми казват:„Това ли са ти силите, толкова ли можеш?“. Този път исках да видя колко мога, ако си дам много зор. Преди „Персенк Ултра“ тази година участвах в маратона в Трявна на 141 км и понеже реших да пропусна 160 км Персенк ми дойде кураж да участвам за време на Диво прасе 110 км. Но когато стартирам, тия амбиции ги забравям. Тогава си с много хора, в планината си и първото нещо, за което мислиш е твоята сигурност по трасето. След това в рамките на състезанието усещаш комфорта си, защото може да ти стане лошо, да навехнеш нещо, да се загубиш. По време на състезанието разбирам какво мога да правя и дали ще играя за скорост. В Кортинад'Ампецо, Италия, 45 км в Алпите бях една от 2000 човека. Тогава исках да се насладя на гледките, да снимам. Пих вода от глетчерови реки, мих се в тях, газих ги (с еднокрасиво падане)... Нагледах се на красоти, които ти спират тотално състезателната дейност - хилиш се като идиот и снимаш като кифла (по някое време все пак се сещах и хуквах ). Преминах през водопади и сняг, през морени, каменни тунели, тучни ливади, каменни свлачища... Валя ме дъжд, пече ме слънце. Стигнах до най-високата точка от трасето. Хората едва издрапват до горе, а аз се хиля и събирам камъни за моите приятелки.

Кой е най-силният момент в едно състезание?

На всяко едно състезание има една емоция, една еуфория, може би заради това го правиш, да се върнеш към това усещане, а като отидеш на старта  - да се видиш с другите от същата порода, да се поздравиш с тях и усещаш как минутите започват да текат наобратно и казват старт, приключението започва. Но тук в Асеновград съм с тази звездичка, че си ми е вкъщи.

Аз знаех какво ме очаква. Но реших, че няма много да се смея по пунктовете и да си правя снимки този път. На резерват Червената стена тази година изпратихме слънцето, беше много красиво. Тръгнахме към Югово. Имаше различни хора, някъде някой се беше изгубил, друг се беше спрял да си слага челник… влизаш в тъмното и продължаваш. Тогава се движим в групи, почти никога не оставам сама, защото изпитвам страх, което е нормално. Тази година реших да избързвам и да настигна някой, който е с достатъчно добро темпо, уважихме си дистанцията, но когато чух животни в тъмнината, ги настигнах със спринт. Светихме, за да видим какво е и май беше лисица. Това се случи малко над Пашалийца. Там доброволците бяха направили за нас нещо като писта от светещи лампички, като коридор, слязох буквално като пикиращ самолет. Всички тези малки детайли те връщат, особени през нощта, когато си изморен, организмът черпи запаси, а мислиш за сто неща - за сигурността си, за това къде стъпваш и когато някой от пункта ти каже нещо мило, сякаш си пил още една бира, разбира се в кръга на шегата.

Мая Танева разкри, че няма специални техники за физическа подготовка преди маратон, тя бяга почти всекидневно по няколко километра, храни се балансирано и най-вече притежава смелост и устрем (и доза лудост). Сподели, че вече е събрала редица камъчета от най-високите места по маратоните, където е била и това се е превърнало за нея в традиция.

Ултрамаратонът „Персенк Ултра“ притежава шест точки на трудност на едноименното трасе и е квалификационен за Световното първенство във Франция през 2018 година.

Победител за втора поредна година на „Персенк Ултра“ 2017 е Чарли Шарп, който финишира с рекорд на 160-километровото трасе с 21:15 часа – с 45 минути подобрение на времето му от 2016 година. По време на маршрута “Диво прасе Ултра” първият Давид Делгадо Сантос се загубва, но го настига българинът Димитър Маринов, за да го върне на правилната пътека. Така, Давид печели, а Димитър е на второ място, в трасето „Диво прасе ултра“ при мъжете.

А „Персенк Ултра“ - най-дългият и труден маршрут от 160 километра е следният: местността "Високата пещ", м. Гонда Вода - х. Безово - вр. Червената скала, след това по стария Римски мост до с. Югово към х. Пашалийца - с. Павелско - с. Малево и с. Орехово. От там поемат през Каньона при Цирикова църква към уникалния природен феномен Чудните мостове. През Стария римски път минават в близост до вр. Голям Персенк, през местност Мезаргидик и Старият римски пътстигат до х. Персенк. СледватМитницата - с. Орехово – Бяла черква - вр. Баба. На 150-ия км от трасето се пресича Лясковската река и се финишира в Асеновград.

За комфорта на участниците по време на маратона се грижеха 130 доброволеца, като сред тях тази година беше и Антония Григорова, която стана първата жена, преминала с бягане маршрута Ком-Емине за 5 дни и 22 часа.

Всеки финиширал в контролно време участник получава уникален медал, който е част от по-голям проект.

В галерията може да видите снимки от различни участия на Мая Танева в надбягвания, както и от тазгодишния маратон "Персенк Ултра".

Снимките от "Персенк Ултра" са дело на Димитър Цанков и Фей Методиева.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…