Славена Шекерлетова

Антония Григорова е първата жена, изминала с бягане най-дългият пешеходен туристически маршрут у нас от връх Ком до нос Емине. Тя направи това за 5 дни и 23 часа. 600 километра по билото на Стара планина звучат непосилно за мнозина. Защо Антония Григорова решава да тръгне по това предизвикателство и какво я мотивира да не се откаже - за това си говорим с нея в интервюто, което тя даде с удоволствие за сайта Капана.

Кога започнахте да участвате в маратони и защо избрахте именно този спорт?

След зимните Олимпийски игри през 2014 г., реших да прекратя професионалната си спортна кариера, като ски-бегачка, но не исках да спирам да спортувам и бягането се оказа най-леснодостъпният спорт в София, които можех да продължа да практикувам със същото желание и отдаденост.
През лятото на същата година взех участие в първия си Ултра маратон, а именно „Витоша 100“ (100 км. обиколка около планината Витоша).

Кои са най-важните постижения, които сте постигали и какво стои зад тях?

Зад всичките ми успехи на първо място смятам, че е постоянството, защото тренирам без прекъсване (но със смяна на спортовете) още от пет годишна, като започнах с плуване, след това спортно ориентиране, ски-ориентиране, ски-бягане и сега ултра маратоните. Харесват ми цикличките спортове, като освен изброените съм пробвала и други, и продължавам да изпробвам и експериментирам.
Сред най-големите за мен и важни спортни постижения се отличават:
- Ком-Емине, планинското 600 километрово предизвикателство, което успях да завърша за 5 дни и 23 часа;
- през 2016г. Успях да спечеля четирите най-големи ултра маратона в България (Витоша 100; Трявна ултра- 141 км.; Персенк ултра- 160 км и Пирин ултра 150 км.);
- Участието ми на две зимни Олимпийски игри (2010 и 2014) със ски-бягане;
- Европейска титла за девойки по спортно ориентиране;
- 5 и 6 място на Световно първенство по ски-ориентиране;
- Сребърни и бронзови отличия от Европейско първенство по ски-ориентиране в отбор със Станимир Беломъжев;
- Бронзов медал от Световно п-во по ски-ориентиране в смесена щафета със Станимир Беломъжев;
- Многократна Държавна и Балканска шампионка по ориентиране, ски-ориентиране и ски-бягане;

Какво е най-важното при бягането на дълги разстояние, неравни терени, планински маратони?

Физическата подготовка, екипировката и храненето.

Как се изминават 600 километра за по-малко от 6 дни? Имахте ли порив да се откажете, какво ви мотивира да не спирате и да успеете в това начинание?

Нямах желание да се откажа. Нито веднъж не ми се поиска… Фактът, че съм го пожелала, обявила публично и съм се решила да стартирам беше в основата на това да искам да завърша на всяка цена. Отделно получавах доста „мотивационни писма“, които допълнително ме караха да се чувствам по-уверена. Желанието ми да победя себе си надделя над всичко, а особенна заслуга да успея имат и Приятелите, които бягаха с мен по трасето, също и Треньорката ми и Кинезиотерапевтката, които заедно с цял екип от познати и приятели ме причакваха на отделни етапи от трасето.
Списъкът е дълъг, Благодарностите към всички тях – големи!

През какви състояния преминава човек в един такъв дълъг маршрут, който се взима "на бегом"?

Аз лично преминах през всякакви емоционални, физически и психически състояния. Имаше усмивки, радост, смях, болка, тъга, сълзи, страх, щастие, разочарование, безсъние, имаше от всичко.

Кога и как решихте да преминете този маршрут Ком-Емине и защо точно него?

Още в деня, в който за първи път изгледах филма „Reach your limits” (за първия опит на Кирил Николов за скоростно преминаване на Ком-Емине), разбрах, че един ден искам да избягам маршрута. Точно него, защото е в България, защото е най-дългия маркиран туристически маршрут у нас. А подготовката и успешното протичане на проекта се дължат както на добрата физическа подготовка от моя страна, така и на усилията и труда, които положиха Наталия Величкова (треньорът ми през последната една година и половина, и главен организатор на проекта), Хари Танев (мениджър), Димитрина Сивкова (кинезиотерапевт) и много много други приятели.

В какво се състоеше подготовката преди проекта „Пътят Ком-Емине 600“?

Освен всички тренировки по бягане и малко ски през зимата, през 2016 с цел по-добра подготовка и изчистване на повече евентуални грешки, и изтренирване на дадени ситуации взех учатие въс всички големи ултра маратони в България, и за мое щастие успях да ги спечеля.

Какви са най-силните ти спомени от Ком-Емине?

Положителните са вярата и подкрепата на хората, че мога да се справя и моята лична увереност и желание да успея. Хубавото време, красивите гледки, фара, морето..има и няколко негативни, които са си част от ‚играта‘ – липса на сън, апетит и умората, която беше налице постоянно, но не успя да ме победи :).

Как си почива Антония Григорова и планирате ли ново предизвикателство за духа и тялото в скоро време?

Почивам си в компанията на моя син и любимите ми хора, като спя доста повече от обикновенно, а също така правя планове и за следващи предизвикателства. Най-близкото е идния ски-сезон, в който ще се опитам да завоювам квота за зимните Олимпийски игри през февруари 2018, а след това идват още ултра маратони :).

Поздрави и усмивки Антония Григорова!

Снимките, които виждате в галерията са направени от Яне Голев и Руслан Вакрилов. Благодарим на Антония Григорова, че ни ги предостави!