Славена Шекерлетова

Антония Григорова е първата жена, изминала с бягане най-дългият пешеходен туристически маршрут у нас от връх Ком до нос Емине. Тя направи това за 5 дни и 23 часа. 600 километра по билото на Стара планина звучат непосилно за мнозина. Защо Антония Григорова решава да тръгне по това предизвикателство и какво я мотивира да не се откаже - за това си говорим с нея в интервюто, което тя даде с удоволствие за сайта Капана.

Кога започнахте да участвате в маратони и защо избрахте именно този спорт?

След зимните Олимпийски игри през 2014 г., реших да прекратя професионалната си спортна кариера, като ски-бегачка, но не исках да спирам да спортувам и бягането се оказа най-леснодостъпният спорт в София, които можех да продължа да практикувам със същото желание и отдаденост.
През лятото на същата година взех участие в първия си Ултра маратон, а именно „Витоша 100“ (100 км. обиколка около планината Витоша).

Кои са най-важните постижения, които сте постигали и какво стои зад тях?

Зад всичките ми успехи на първо място смятам, че е постоянството, защото тренирам без прекъсване (но със смяна на спортовете) още от пет годишна, като започнах с плуване, след това спортно ориентиране, ски-ориентиране, ски-бягане и сега ултра маратоните. Харесват ми цикличките спортове, като освен изброените съм пробвала и други, и продължавам да изпробвам и експериментирам.
Сред най-големите за мен и важни спортни постижения се отличават:
- Ком-Емине, планинското 600 километрово предизвикателство, което успях да завърша за 5 дни и 23 часа;
- през 2016г. Успях да спечеля четирите най-големи ултра маратона в България (Витоша 100; Трявна ултра- 141 км.; Персенк ултра- 160 км и Пирин ултра 150 км.);
- Участието ми на две зимни Олимпийски игри (2010 и 2014) със ски-бягане;
- Европейска титла за девойки по спортно ориентиране;
- 5 и 6 място на Световно първенство по ски-ориентиране;
- Сребърни и бронзови отличия от Европейско първенство по ски-ориентиране в отбор със Станимир Беломъжев;
- Бронзов медал от Световно п-во по ски-ориентиране в смесена щафета със Станимир Беломъжев;
- Многократна Държавна и Балканска шампионка по ориентиране, ски-ориентиране и ски-бягане;

Какво е най-важното при бягането на дълги разстояние, неравни терени, планински маратони?

Физическата подготовка, екипировката и храненето.

Как се изминават 600 километра за по-малко от 6 дни? Имахте ли порив да се откажете, какво ви мотивира да не спирате и да успеете в това начинание?

Нямах желание да се откажа. Нито веднъж не ми се поиска… Фактът, че съм го пожелала, обявила публично и съм се решила да стартирам беше в основата на това да искам да завърша на всяка цена. Отделно получавах доста „мотивационни писма“, които допълнително ме караха да се чувствам по-уверена. Желанието ми да победя себе си надделя над всичко, а особенна заслуга да успея имат и Приятелите, които бягаха с мен по трасето, също и Треньорката ми и Кинезиотерапевтката, които заедно с цял екип от познати и приятели ме причакваха на отделни етапи от трасето.
Списъкът е дълъг, Благодарностите към всички тях – големи!

През какви състояния преминава човек в един такъв дълъг маршрут, който се взима "на бегом"?

Аз лично преминах през всякакви емоционални, физически и психически състояния. Имаше усмивки, радост, смях, болка, тъга, сълзи, страх, щастие, разочарование, безсъние, имаше от всичко.

Кога и как решихте да преминете този маршрут Ком-Емине и защо точно него?

Още в деня, в който за първи път изгледах филма „Reach your limits” (за първия опит на Кирил Николов за скоростно преминаване на Ком-Емине), разбрах, че един ден искам да избягам маршрута. Точно него, защото е в България, защото е най-дългия маркиран туристически маршрут у нас. А подготовката и успешното протичане на проекта се дължат както на добрата физическа подготовка от моя страна, така и на усилията и труда, които положиха Наталия Величкова (треньорът ми през последната една година и половина, и главен организатор на проекта), Хари Танев (мениджър), Димитрина Сивкова (кинезиотерапевт) и много много други приятели.

В какво се състоеше подготовката преди проекта „Пътят Ком-Емине 600“?

Освен всички тренировки по бягане и малко ски през зимата, през 2016 с цел по-добра подготовка и изчистване на повече евентуални грешки, и изтренирване на дадени ситуации взех учатие въс всички големи ултра маратони в България, и за мое щастие успях да ги спечеля.

Какви са най-силните ти спомени от Ком-Емине?

Положителните са вярата и подкрепата на хората, че мога да се справя и моята лична увереност и желание да успея. Хубавото време, красивите гледки, фара, морето..има и няколко негативни, които са си част от ‚играта‘ – липса на сън, апетит и умората, която беше налице постоянно, но не успя да ме победи :).

Как си почива Антония Григорова и планирате ли ново предизвикателство за духа и тялото в скоро време?

Почивам си в компанията на моя син и любимите ми хора, като спя доста повече от обикновенно, а също така правя планове и за следващи предизвикателства. Най-близкото е идния ски-сезон, в който ще се опитам да завоювам квота за зимните Олимпийски игри през февруари 2018, а след това идват още ултра маратони :).

Поздрави и усмивки Антония Григорова!


Снимките, които виждате в галерията са направени от Яне Голев и Руслан Вакрилов. Благодарим на Антония Григорова, че ни ги предостави!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…