След девет години поетично мълчание Рахнев представи новата си стихосбирка
Художници четоха посветената на Кольо Карамфилов „Зелда” в U P.A.R.K.
Иво Дернев
След девет години поетично мълчание Елин Рахнев се завърна по- искрен и откровен отвсякога. Да пазим заедно красотата! Това завеща поетът, драматург и есеист снощи на приятели и почитатели в галерия U P.A.R.K., където представи дългоочакваната си нова стихосбирка „Зелда”. В поетичната си книга, посветена на Кольо Карамфилов, Елин среща всички онези създатели на красивото, които или отдавна са си тръгнали оттук, или все още дерзаят върху своите шедьоври. Сякаш се чуди къде принадлежи- на онова прекрасно вчера, или на това сиво днес. „Зелда” е творба за „скоти фицджералд”, и „ърнест някъде в усмивката”. „Зелда” е изтрещяване по Рейдиохед, кадър от Сорентино, финт на Меси, цвят от платно на Сезан, дует с Ейми. „Зелда” е тъга по красотата. Защото, както казва Елин, тя или изчезва, или ако я има, непрекъснато я подминаваме. Но никой не я подмина снощи. Красотата бе тук, в Пловдив, в галерия U P.A.R.K. И сивота нямаше.
В поетичния спектакъл „Зелда Тайм”, с който бе представена книгата, с думите рисуваха някои от най-ярките пловдивски художници. Поезията на Елин Рахнев четоха Станимир Видев, Атанас Хранов, Иван Шишков и Илия Йончев. За музиката се погрижиха Иванка Шекерова и Евелин Демирев. Разбира се, чете и самият Елин: „един елин роден за нея какво да прави той. Къде да търси малко бъднина. Защо родил се е на тозий свет… Защо кърма е сукал. Защо а перла шез не си умря при морисън, при другите. И толкоз…”.
Зелда V
Всичко ти обичам. Ама всичко. Всичките артерии и вени. Всичките неврози
и възторзи. Принципното несъгласие с околните .Фигуралната естетика във
роклите. Бризът точно след въздишката. Дефилето на сълзата над усмивката.
Прелетната партитура на клепачите. Ретрото особено във шапките. Есента
припаднала сред кожата. Скръбния шансон в походката. Росата на дъха ти
след тъгата. Пепелното его .Суетата.
Кой тебе те е кърмил, кой приливите ти в шепи е събирал, комплексите ти
е издигал в катедрали, извивките на раменете в бални зали, кой бдял е над
шапките, над роклите, корсетите, кой векове не е заспивал да те пази от
гарвановите мъгли, от нерези, свине, порои. Кой ехото ти е записвал в арии
и във симфонии, кой шаловете ти римувал е със ветрове, природи. Гримът
ти със малевич и матис , солфежа на дъха ти с всички филхармонии.
Изгубил се сред преждите на този свет, заровил бледното си тяло в студена,
буйна, залезна печал, кървящ от меланхолии и пойни рими, един елин за теб
живя, за твоите фобии и фиби, за твоите обеци и вени, за всичките ти страсти
и контрасти. За благото ти той живя и мря. И всичко мило даде. Да бъдеш музата
на музите. Да бъдеш нова версия на вечността. Не го кори, не псувай, не ридай.
Така решил. Така избрал. И само гробът му на тебе да ухае, зелда.
