Самостоятелната изложба на Вихра Григорова ще бъде открита на 16.04.2024 г., от 18.00 ч., Галерия „ДПХ“, бул. „Цар Борис III Обединител“ 153.

Изложбата „Хляб наш насъщен“ съдържа около 30 творби с предимно библейски и евангелистки сюжети и персонажи, създадени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба: нощви за замесване, оформяне и втасване на тестото, малки копанки за индивидуално втасване, големи почти плоски нощви, в които се разделя и оформя тестото, паралия, различни стари фурнаджийски лопати.

Сам по себе си хлябът е свързан както с религиозната, така и традиционната празнична обредност и това привлича художничката Вихра Григорова да вдъхне нов живот на тези ръчно изработени, вече отдавна антикварни предмети, свързани с насъщния хляб.

Вихра Григорова завършва Националната художествена академия в София, специалност „стенопис“ в класа на проф. Мито Гановски през 1976 година. Дългогодишен уредник в Градска художествена галерия – Пловдив. Национален експерт „Българско изобразително изкуство“ на Министерството на културата. През 2014 година е удостоена с награда Пловдив за изобразително изкуство за юбилейната си изложба „Пейзажът е жив“ в галерия Възраждане през 2013 година. Има реализирани над 40 самостоятелни изложби в Пловдив, София, Бургас и др. и е редовен участник в изложбите на Дружеството на пловдивските художници. Нейни творби са притежание на много галерии и частни колекции в България, в редица европейски страни, САЩ, Япония, Русия и др. Участва в редица национални и международни пленери в страната и в чужбина. Живее и работи в Пловдив.

„Pontubis Artis – Мостове на изкуството“ е проект, който се реализира по идея и концепция на доц. д-р Евгений Шевкенов и се базира на идеята за обединяващата роля и сила на изкуството да изгражда мостове между различните култури.

В рамките на проекта се провежда майсторски клас по цигулка, виола, камерна музика на проф. Мануела Матис от Консерваторията във Верона, Италия.

Концертното откриване бе на 11 април от 18:30 ч. в залата на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ с участието на Мануела Матис – виола; Феруджо Назарено – пиано; Евгений Шевкенов – цигулка. В програмата ще чуем произведения на Скарлати, Моцарт, Бетовен, Шуман.

Заключителният концерт е на 15 април от 18:30 ч., отново в концертната зала на АМТИИ, с встъпителното есе „Бетовен И Шуберт границата на класицизма и романтизма“ на доц. д-р Евгений Шевкенов и клавирен рецитал на Алесандро Марано – пиано. В програмата са включени: Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт.

Входът е свободен!

„Pontubis Artis – Мостове на изкуството“ се реализира с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар за 2024 година и с подкрепата на Италианския културен институт в България, програма ERASMUS +.

"21 метафорични портрета" представят Янко Ненов и неговата дъщеря Дора Ненова в галерия "Мария Луиза". Колаборацията между двама творци е във всяка една творба. Релефите са създадени от популярния художник Янко Ненов, а живописта върху тях е дело на Дора. 

Идеята за изложбата е вдъхновена от книгата на Елиас Канети "Подслушвачът: 50 характера". 

Метафоричните портрети разкриват тайните на човешкия характер, който всеки от нас развива и адаптира спрямо заобикалящия ни свят. Творбите показват различни състояния на персонажите, настроението е мажорно. Всеки от героите би могъл да бъде нашето отражение в очите на другите. Понякога ни се иска да изпуснем парата, да замълчим, да помечтаем, да бъдем в центъра на вниманието - всеки със своята страст, суета и индивидуалност. Живописните портрети на Янко и Дора Ненови ни отвеждат в една метафорична реалност, далечна от битието ни и същевременно така близка до въображението ни.

Експозицията ще гостува на галерия "Мария Луиза " 20 дни, а откриването е на 12 април (петък) от 18 ч.

Предстои представянето на книгата "От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)" от д-р Стефан Иванов. Събитието ще се състои на 23.04.2024 г. , вторник, от 18,30 ч. в зала "Съединение" на Регионалния исторически музей - Пловдив, пл. "Съединение" №1. Книгата ще бъде представена от историка Рада Банялиева. Вход - свободен.

Безпрецедентното изследване на д-р Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ разобличава мита, че „през комунизма нямаше тежки престъпления и се живееше по-спокойно“.

Основна цел на книгата е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944–1989 г. Освен да уловим и пресъздадем в цялост характеристиките им, ще се опитаме да представим по-подробно и четирите най-значими за човека видове сред тях – кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. На базата на конкретни данни, преобладаващата част от които се публикуват тук за първи път, ще бъдат откроени и обяснени свързаните с тях тенденции, характерни за този динамичен и интензивен откъм политически и социални преобразувания период от българската история. Липсата на такава статистика прави възможно съществуването и използването на редица произволни и неотговарящи на действителността твърдения.

Освен това ще се опитаме да вникнем в причините за извършване на криминални престъпления, да опишем трансформацията както сред закононарушителите, така и на методите, които използват органите на МВР, Прокуратурата, Съдът и местата за изтърпяване на наказания в борбата срещу престъпността, и стремежа за ресоциализация на вече излежалите ефективни присъди граждани. Състоянието на самите органи на реда, в качеството им на основен фактор за осъществяване на превенция и разследване на извършените вече закононарушения, също е обект на подробно внимание на следващите страници. Детайлно ще се спрем на професионализма, финансовата и социално-битовата подсигуреност на милиционерите като част от мотивацията им за борба срещу престъпленията.

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София.  Доктор по история, магистър по богословие и маркетинг. Автор е на книгите - "България и Германия 1914-1915 г." (историческа монография) и "Три цвята: синьо, синьо, синьо" (обществени коментари и анализи), "Песента на Славея" ( роман ). Заместник-директор е на 149 Средно Училище "Иван Хаджийски" в София, преподава История и цивилизации, както и Религия (Православно християнство). Работи активно по европейски проекти по образователната програма "Erasmus +". Три мандата е общински съветник в Столичен общински съвет (2003-2015 г).

 Книгата можете да откриете в книжарниците, а така също и на адрес:

https://www.ciela.com/ot-krazhbi-do-ubijstva-kriminalnite-prest-plenija-v-b-lgarija-1944-1989-g.html

Остават 5 дни до крайния срок 15 април, в който могат да се подават  предложения за удостояване с Награда „Пловдив“ на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или културен факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната 2023 година.

Внасянето на предложения става по 3 начина.

Можете да използвате платформата за директно попълване на формуляр в сайта на Награда „Пловдив“ на адрес https://nagradaplovdiv.bg/ в рубриката „Подай предложение за награждаване“. Можете да изтеглите формуляр от сайта на община Пловдив – www.plovdiv.bg на началната страница, в долната част в банер – лентата с надпис „Награда Пловдив“, както и от раздел „Култура“ в менюто- Награда „Пловдив“, да го попълните и изпратите на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Може да изтеглите формуляра, да го попълните и да го внесете на хартия в деловодството на община Пловдив (пл. „Ст. Стамболов“ №1) с кореспондент Отдел „Култура, археология и културно наследство“ до 15 април, 17.00 часа.

В случай, че има приложения към формуляра, напр. книги, чертежи и др., които не могат да бъдат изпратени на електронна поща, те трябва да бъдат внесени в деловодството на Община Пловдив (пл.„Ст. Стамболов“№1) с кореспондент Отдел „Култура, археология и културно наследство“ в посочения срок.

В предложението трябва да бъде посочена и категорията.

Съгласно Статута, Награда „Пловдив“ се присъжда по една в 12 категории: Художествена литература и хуманитаристика; Художествен превод; Журналистика в сферата на културата; Архитектура и естетизация на градската среда; Музика; Танцово изкуство; Театър; Изобразително изкуство; Аудио-визуални изкуства и фотография; Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта; Произведение на изкуството, предназначено за деца; Съвременни мултижанрови изкуства.

Предложенията за присъждане на Награда „Пловдив“ се внасят от името на културни институти, образователни институции, неправителствени организации, медии, издателски къщи, културни оператори, други юридически или физически лица. Специалната Награда „Пловдив“ за изключителни постижения и цялостен принос съгласно Статута се определя от Кмета на Община Пловдив.