За изработката на една ризница са необходими около 8000 халки и много търпение

Освен металните дрехи, от халки може да изработи почти всичко. Майстори и други предмети, включително и наргилета

Екатерина Стоянова

Крикор Аракелян е с арменско потекло, роден в град Добрич на 27 октомври 1988г. През 2008г се мести в Пловдив, където завършва Психология и остава тук заради любовта на живота си – Илияна /Ди/ и обичта му към нашия град. На кратко приятелите му го наричат Астро.

Като дете, той е обичал да разглобява неща, за  да види какво има в тях. После ги е сглобявал, а с течение на времето започнал да сглобява нови предмети от частите на стари. Той е много креативен и деен, по  диплома – психолог, по занаят – бижутер, а впрочем -  прави и ризници.

През 2007г, когато още се е занимавал с ларп, решил да направи първата си ризница от халки, защото не искал да си кове броня. В началото не се получило, но после – воала! И сега той може да „ушие“ всякакъв тип ризница от различни халки, с различни видове плетки. Използва халките от Бижуленд, като преди е използвал алуминиеви, но те цапат. Ризниците са тежки и за направата на една качествена такава е необходимо доста време, около месец, че и отгоре, както и огромен брой халки, грубо казано – около 6 до 8хил за човек с тегло между 70-80кг. Една ризница тежи средно между 7 и 8кг. Работата е пипкава, но на него му е приятно, а и половинката му също му помага.

Те изработват ризници и по поръчка, цената е по договаряне, в зависимост от материалите, времето на изработка, детайлите, големината и т.н.

 „От халки може да се направи почти всичко“ – твърди Астро, който, освен ризници, изработва корсети, обеци, гривни, колиета, колани, индийски гривни, накитници, украшения, кесийки, ключодържатели и всичко, каквото ви дойде на ум. Приема и специални поръчки.

Друго интересно при него е, че е правил капани за сънища, често преправя бъгита и хеликоптерчета, подарява на любимата си различни прекрасни изработки, например мини-Тадрис от картон и мукава, който изглежда страхотно. Прави и страхотни наргилета. От скоро се занимава с бийдарт, но приятелката му е по-веща в това.
Те, двамата, са прекрасни хора с изключително интересни хобита и буквално могат да направят от нищо-нещо.

Можете да се свържете с тях на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Цикълът „ Демонография “ изобразява митични същества от нашия фолклор и легенди – таласъми, змейове, орисници, върколаци, вампири, бродници

В галерия Възраждане ще се открие изложба графика „ Българщина “ на проф. Никола Хаджитанев, на 22.03.2016 г. от 18:00 ч. Изложбата ще продължи до 04.04.2016 г. 

Цялото творчество на проф. Никола Хаджитанев е подчинено на една тема, на една любов, на една истинска идея – България  и Българщината. Цялото му дълголетно творчество – графика и илюстрация, е посветено на историята, бита, героите, фолклора, литературата на България. Ето заглавията на някои творчески цикли, които говорят достатъчно ясно и точно за пристрастията на художника : цикъл гравюри „ Ивайло “, цикъл „ Калоян “, цикъл „ Хайдути “, цикъл „ Хайдушки народен епос “, цикъл „ Родопски митове и легенди “, литографски цикъл „ Празничен календар “ и т.н.

Цикълът „ Демонография “ изобразява митични същества от нашия фолклор и легенди – таласъми, змейове, орисници, върколаци, вампири, бродници. А илюстрациите му по книгите на А. Каралийчев, Николай Райнов, Л. Каравелов, Ив. Вазов, Ел. Пелин, Й. Йовков, Чудомир са пример за съвършеното разбиране сърцевината на съкровените български литературни произведения, за майсторското владеене на занаята и за прекрасната дарба на твореца като рисувач. 

Изложбата е емоционално пиршество за всеки който носи България в душата си.

Краси Алексиева, 2016 г. 

Кратка биография :

Роден 1938г. в гр.Чирпан. от 1956 до 1962г. изучава графика при проф. Илия Бешков и проф. Евтим Томов в ВИИИ „Николай Павлович”. След завършването си, работи като учител, уредник в галерия и преподавател във Висш институт за детски учители, Стара Загора.

1964г. става член на СБХ.

1967г. печели конкурс за асистент във ВПИ, впоследствие ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. От  1991 г. е професор във ФИИ при ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий".

От неговото ателие излизат десетки представители на съвременната ни графика. Участва в множество национални и международни форуми на графиката. Организирал е 10 самостоятелни изложби.

Работи в областта но графиката. Предпочитана техника гравюра и рисунка. Предпочитана тематика – историческа и фолклор.

01.04. Петък - 19.30 -  “Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Хотев и Станчо Панчев” – съвременна комедия за младежи и възрастни

02.04. Събота – 11.30ч. - „Новите дрехи на краля“ – детско куклено представление по Ханс Кристиан Андерсен

02.04. Събота – 19.30ч. - Червената Шапка – Презареждане” – съвременна комедия на абсурда за младежи и възрастни 

03.04. Неделя – 11,30ч. -  “Звездичко” детско куклено представление по Лудвиг Стржеда 

08.04. Петък – 19,30ч. – „Предателят“ – абсурдна комедия за младежи и възрастни по Бертолт Брехт 

09.04. – Събота – 11.30ч. – „Приказки на клоуните“ – интерактивно детско представление 

09.04. – Събота – 19.30ч. - “WTF?!” - Stand up шоу с Кени – остра социална сатира 

10.04. – Неделя – 11.30ч. - „Как китът получи своето тясно гърло“ – детска куклена постановка по Ръдиърд Киплинг 

15.04. Петък - 19.30 -  Червената Шапка – Презареждане” – съвременна комедия на абсурда за младежи и възрастни

16.04. Събота – 11.30ч. –„Приказки на клоуните“ – интерактивно детско представление

16.04. Събота – 19.30ч. - “Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Хотев и Станчо Панчев” – съвремена комедия за младежи и възрастни 

17.04. Неделя – 11,30ч. -  “Звездичко” детско куклено представление по Лудвиг Стржеда 

22.04. Петък – 19,30ч. - “WTF?!” - Stand up шоу с Кени – остра социална сатира

23.04. – Събота – 11.30ч. – „Новите дрехи на краля“ – детско куклено представление по Ханс Кристиан Андерсен

23.04. – Събота – 19.30ч. - „Предателят“ – абсурдна комедия за младежи и възрастни по Бертолт Брехт 

24.04. – Неделя – 11.30ч. - „Как китът получи своето тясно гърло“ – детска куклена постановка по Ръдиърд Киплинг

Светът не е това, което е, в изложбата „Чайникът на Балтазар”

Да помечтаем или да бъдем прагматици? Да сме авантюристи или да се водим по рационалното в живота? Да погледнем нагоре, към звездите, или да закопаме очи във върховете на протритите си обувки си и калните улични дупки? Тези въпроси задава художникът Атанас Хранов в новата си изложба „Чайниците на Балтазар”. И сякаш дава отговорите.
Храновият зелен заек е с цигара между пръстите и мечтателен поглед за друго малко пороче. Кучето на Наско е в шарен костюм, а котката се дипли по пода с козина на петна. Небето си е небе, но там, със звездите, плуват и резенчета лимон, черешки и авантюристични погледи, танцуват леки балерини и кръгчета пара от чайника на халдееца, който яде ягодка в търсене на поредното съзвездие. Светът не е това, което е, в тази мечтателна изложба. В нея животът има други цветове, различни аромати, форми. Има щастие и, разбира се, няма нищо рационално. Няма трябва, има искам. Няма дати, има време. Няма житие, има живеене. 

„Чайниците на Балтазар” е директна препратка към  Библейската сцена на последния пир на Халдейския владетел, когато Божията ръка изписва три еврейски думи на стената и с това предвещава падането на Халдейската династия. Тя е естественото продължение на предния му цикъл- „Халдейците”. В картините си Хранов разказва за онези мечтателни люде, които дръзват и поглеждат към Космоса, освобождават се от оковите на земното и материалното, и вдигат глави нагоре. И за края им, който идва с появата на персийския владетел Кир Втори, който сваля Балтазар от трона.

Не е ли това симптоматичното нещо, което се повтаря много пъти в историята- когато нещо духовно и красиво стигне апогея си не идва ли винаги един Кир Втори, който събаря всичко, пита художникът с платната си. Те са за хората, които градят пясъчни кули, не гледат рационално. А то,  рационалното, толкова ли е рационално всъщност? Много е рационално е, че две успоредни линии не се пресичат според Евклид, но това не е вярно, според Лобачевски. Много е рационално да построиш панелка, но рационална ли е тя? Рационалното в повечето случаи не е вярно, смята творецът.

Всъщност, в тази изложба става въпрос за мечтателите. За хората, които са избрали за свой път, дълъг, начин на живот, битие точно това, което другите казват, че не е рационално. Разказът е за Балтазар и за всички знайни и незнайни мечтатели, които са вдигнали поглед от земята и са погледнали Космоса, звездите. И живеят за красивото.
Защо избрах чайника. Защото това е един съд, който съчетава в себе си много неща, които са близки до магичното, до не толкоз прагматичното живеене. Чайникът е магията на отварите от билки, регламентираното време за почивка, цялото домашно настроение и уют. Чайникът е този съд в домакинството, който има отношение към различните неща. Не телесното, не храната, а нещо отвъд. За другите неща имаме хиляди съдове, но за това имаме само един- чайник. Всеки халдеец, всеки мечтател трябва да има свой чайник. И за да не е буквално, дори чайникът не е чайник в изложбата. Всичко лети към сферата на мечтите, казва Атанас Хранов. Пловдивчанинът за пореден път ще превземе София от галерия „Ракурси”, където чака всички на халдейски чай и задължителна мечтателност на 22 март.

На Първа пролет, галерия Резонанс ще празнува своя 6-ти рожден ден. Преди 6 години, на 22 март, започнахме да пишем историята на галерия Резонанс.  

Представете си цифрата 6 и хоризонта, който преминава през средата Ѝ. Долната, стабилната част, е заровена здраво в земята, а горната вибрира свободно на небесни честоти. Затова 6 олицетворява връзката между земното и възвишеното, между тукашното и онова, другото. На 6-цата е присъща младежка смелост и духовно любопитство. Изражението на 6-цата – усмивката, никога не остарява. Да прозрем най-важното – 6-цата осъзнава в своята иманентна духовна същност къде живее щастието – в изкуството и  любовта. Надявам се, че арт средите в Пловдив от една страна, и професионалната гилдия от друга, ще напишат оценка Отличен 6 на Резонанс за нейната досегашна дейност, в която галерията намери своята артистична територия. Сигурна съм, че без галерия Резонанс и без нейните културни маркери през тези 6 години, Пловдив нямаше да бъде същия. 

6-цата е числото на любовта и изкуството. И наистина, за галерия Резонанс, тези 6 години бяха един честно извървян път, осеян с много любов. Един обединяващ път към изкуството. През тези 6 години любовта ни към изкуството беше любов не заради, а въпреки. 6 събира в себе си символното значение на вътрешна топлота и красота, изключителна нежност и богата душевност, чувствителност и изтънчен вкус към всичко прекрасно. Радост от творческа изява и артистични способности, резултатна работа и отдаденост, надграждащ оптимизъм и светлина.

Спомнете си работливите пчели и пчелните пити, изградени от шестоъгълници. Хексаграмът, най-стабилната фигура, графичният образ на 6-цата, е знак на макрокосмоса, който обединява в себе си двата триъгълника на мъжкото и женското начало. 6 е синоним на надеждността, на баланса и хармонията между сенчестото ИН и слънчевото ЯН, които взаимно се допълват и привличат. Така 6 се превръща в идеалното число. Очаква ни идеален рожден ден. През тези 6 години разбрах, че човек трябва да си бъде себесъщ, т. е. да живее в хармония със себе си, както повелява числото 6. И че смисълът на битието е усъвършенстване с цел постигане на хармония между ИН и ЯН, което води до завръщане към изначалното космическо цяло и единение с висшия принцип на любовта и изкуството. Да докоснем заедно нашия ден, в който да има изкуство. Това е най-висшето послание на нашата галерия. Резонирането с изкуството е нашата мисия. 

И понеже 6 е числото на любовта – ще завърша с думите: Обичам да обичам и да ме обичат! Обичайте се и вие! 

Всичко изброено до сега, което се отнася до нашия 6 годишен празник важи в още по-голяма степен, поради умноженото по 10, за 60-тия юбилей на Веско Велев. В унисон с нашия 6-ти рожден ден ще добавя и 6 констатации за Веско Велев /5 от Недялко Славов и 1 от мен/. Във всички тях прозира същността на числото 6, защото 6-цата е числото на живота на Веско. 

Той е от творците, които имат куража да живеят живота. А това означава, че има способността да се радва на пълнокръвната си сетивност, като отива и се връща до и от истинското познание, постигайки го чрез разума и сърцето си.

Поради или въпреки това, Веско Велев притежава удивителната способност да продължава и доразвива художествените идеи на природата, като превръща предметите и природните форми в произведения на изкуството. 

Веско Велев е от малцината съвременни художници, които не се борят със себеизразяването си, като съсипват в тази изтощителна битка и околните, а прави всичко това с една удивителна лекота, присъща на самородния талант. 

Веско Велев е стоик поради осъзнатата си мисия на творец, в която творецът се превръща във филтър за черното на живота, като го оставя за себе си, а препраща светлината към хората.

Веско Велев е щастливец поради умението си да разговаря с овошките в градината си, с любимото си куче, с приятелите и непознатите, да предсказва дъжда един ден преди това, да улавя склонността на снега към лилавите тонове, да познава качествата на червеното вино по тънкия ирис, който оставя линията на нивото му в каната, да вижда сломената цигулка в тялото на старицата, както и грифа на виолата – в раменете на момичето, изобщо да върти калейдоскопа на въображението си както си иска, и поради това, знаейки или незнаейки, че е щастливец и истински творец, да ни прави част от щастието да си жив. 

От четвърт век усещам твореца Веско Велев, като човек от моята кръвна група. През това време той стана част от живота ми с творческото си присъствие, с интуитивния си подход и ръкотворното усилие, с експеримента и материала, който резонира органично в ръцете му. Енергията в неговите произведения ме кара да усещам живителните сокове в растенията, които тръгват мощно нагоре през пролетта. Да посрещнем заедно Първа пролет! Заповядайте на 22 март!

Изпълнението на пловдивската трупа е издържано и в същото време, пречупващо се през призмата на егоцентризма

Паулина Гегова

Знаете, че имаме практика да правим анализи на театралните постановки, които се играят в Пловдив, защото театърът е едно от първите изкуства, ако не и първото, което полага началото на цивилизацията. Той обогатява и развива сетивата, затова му отделяме нужното внимание и уважение.

Снощи, на Камерна сцена в Драматичен театър "Н. Масалитинов", за пореден път се игра постановката "Когато гръм удари" от П. Яворов. 

Първо, трябва да отбележим, че младият режисьор, Стайко Мурджев, е брилянтен. Неразбран от някои, но все пак брилянтен по един мрачен, на моменти потискащ, гротесков начин, който кара кожата ти да настръхне, а ума да забие, лутайки се между небитието и чистилището (метафорично казано). Неговата ексцентричност и огромно въображение, придават на работата му стил и почерк, които трудно могат да се видят другаде. Както в "Дисни трилър" и "Крал Лир", така и тук тъмнината и страхът, съчетани с екзистенциални теми, се сливат толкова умело, че те объркват. Навяват ти влиянието на Едгар Алън По, Стивън Кинг и Тим Бъртън. Може би, Стайко не случайно избира произведения, в които са засегнати най-низките човешки страсти. Те са податливи на подобни манипулации, а той майсторски ги мачка и оформя като пластелин, който в неговите ръце се превръща в шедьовър. Друга страна, върху която Мурджев набляга, е тайната. Постановките са изпълнени с тайни, които с течение на времето се разкриват по най-грозен и груб начин. Показва умопомрачителните мисли на хората, техните трепети, злоба и лудост. Лудост, на която се възхищаваме по време на представленията, но и която ни плаши, защото изглежда толкова натрапчиво близка до нас. Лудостта... тази първична емоция, с която, като че ли сме закърмени още в утробата. Която може да избие по всяко време, без да сме я очаквали, без да сме били подготвени за нея. Тя ни завладява в най-неподходящия момент, потъпква принципите и добротата, и ни разкъсва на кървави парчета. Прекрасна е тази съпоставка. Умопомрачителна, но прекрасна!

В "Когато гръм удари" лудостта се подчертава с невероятна сценография, с тайнствена музика. Талантливите Елена Атанасова и Мариана Йотова, за пореден път представят гласовите си данни. Пеят на два гласа без никакъв инструментал. Мелодия, която пронизва сърцето. Изпълнението на пловдивската трупа е издържано и в същото време, пречупващо се през призмата на егоцентризма. От една страна, имаме стоицизъм в героите на Симо Алексиев и Венелин Методиев, от друга - разхлабена психика и срив на нервна система, от останалите персонажи. 

В крайна сметка, всичко води до един единствен изход - този на загубата. Загубата на разсъдък, на щастие, на родствени връзки, на любов. Загуба на същността. Защото нито една заблуда не остава не разбулена докрай. Рано или късно, шалът, с който са завързани очите ще падне или ще се скъса и те ще видят през тъмнината, обрекла ги на измислени вярвания. В един момент, реалността ще се завърне, зашлевяваща те като мокър парцал и ще ти покаже това, което си изпуснал, подминал или преувеличил в представите си. Сурова или пък мека, тя просто не може да стои заключена някъде далеч, оставяйки те да живееш в тази безсмислена идилия на пресъздаденото. Но когато плаща на илюзията изчезне, остава само Истината. Може да ти се доплаче от нея, но тя е единствената, която има правото да царува на този свят.

Фотограф: Георги Вачев