Капана.БГ
12-Разкази за всеки месец от годината
Ученици подкрепят Силвия Димитрова при дебюта й пред публика
Силвия Димитрова е най-новото име в българската проза. 12 е сборник с разкази – кратки, но пък изключително въздействащи. Започнат без да иска, при прочита на четири от разказите, приятелка на Силвия й казва, че много й напомнят за месеци от годината. Така се ражда и идеята за 12 – всеки разказ съдържа в себе си нотката на някой от дванадесетте месеца. Какво все пак я мотивира? Тя е ръководител на Ателието по творческо писане в ЕГ“Иван Вазов“. Дори на самото представяне на книгата й беше пълно с нейни ученици, а нейното желание е било децата да знаят, че им преподава добър и качествен писател.
Десетки хиляди хора са се захващали с писане, но нямат съдба, докато Силвия има, каза нейният редактор Недялко Славов. Кратките разкази са висш пилотаж в писането, който Димитрова управлява добре. Сама казва, че никога повече не би могла да напише нещо подобно и даже не иска. Това са дванадесет разказа, които флиртуват с читателя и го карат сам да търси и намира своята собствена логика в нехронологичната подредба на месеците. Да убиеш детето си, така Силвия описа единия си разказ „Виктория“, чиято главна героиня е посветена на дъщеря й. Трагичен край, който се опитва да прикрие или деформира, но разказът си е изисквал своето. Тя пише ударно и яко, органично, а думите й остават в теб като дъх на сладко вино.
Програмата на ONE DESIGN WEEK днес
Програмата на One Design Week за 26.06.
10:00 - 19:00 Урок по политика
10:00 - 13:00 VELLOMOBILE
10:00 - 13:00 НОМАДИ ВЪВ ВРЕМЕТО
11:00 - 16:00 ARTECNICA И ЗАНАЯТЧИИТЕ
11:00 - 13:00 ДЕЦА ПРАВЯТ ВЕЛОСИПЕДИ
15:00 - 17:00 VELLOMOBILE
17:00 - 19:00 РЕДИЗАЙН С ВЕЛОСИПЕДНИ ЧАСТИ
17:00 - 18:00 СЪВРЕМЕННИЯТ НОМАД
18:00 - 20:00 Възможният Капан
20:00 - 21:00 Red Bull CURATES Canvas Cooler
21:00 - 00:00 Alexfuko
23:59 - 03:00 Moustache Love
Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл
Кирил Николов
Изкуших се да напиша мнението си. Това изкушение често ме бъзва по задника и, както става обикновено с глупавите хора, едва оттам тръгва към главата.
Всички доста пострадахме от социалистическата еклектика. Когато отмина нейното време, така да се каже със закономерността на естествената смърт, се появи футуризмът на разрушението. Улиците и фасадите в населените ни места заприличаха на лицата ни – Пеньопеневският възторг сякаш завинаги бе заменен с редуващите се изражения на апатия и фрустрация. И така започнахме да съзерцаваме гадориите около нас, да ги псуваме и да виним за тях Вълшебникът от Оз. Помните ли го? В края на тази прекрасна притча той се оказа най – обикновен и разкаян чичка-измамник. „Вълшебникът” сам се развенча пред добротата и сърцатостта на Дороти - истинската вълшебница. Жалко, че това послание се чете само като детска книжка.
Хайде да не гледаме само лошото!
Има, и все по – често се радваме вече, на хубаво сирене, салами и хляб. Има много, ама наистина много хубаво БГ вино и БГ кино. Има прекрасна музика, романи, поезия. Има невероятни лекари, инженери, земеделци. Чат-пат има възхитителни юристи. Е, заради много от тях лошите си тръгват като „победители”, но това е добре. Не ругайте! Добре е, защото „побеждават” не Те, а побеждава Правото над Некомпетентността. Един ден ще си тръгне и тя – Злата магьосница от Запад, чиято илюстрация в споменатата вече книга ме стресираше като малък, бе унищожена от Дороти с най – обикновена вода...
Отклоних се. Исках да кажа, че Хубавото вече се случва. Гадателите на Берлускони биха били безработни, ако вместо космобрътвежите им попоглеждахме из реалната История. Кърджалийските времена отстъпиха пред родния Ренесанс, а на неговата основа Родината ни дълго време беше първа сила.
И ето – градът ни е чист както никога в моя, вече не съвсем кратък живот. Градинките са зелени и повечето от тях - окосени и поляти. Уличните платна стават все по – асфалтирани, а тротоарите обикнаха пешеходците. Екстериорът се обновява ентусиазирано, археолозите вече не са безработни. Птичките дори пеят някак по – гръмогласно от преди.
Разбира се, всички естетически решения не са безспорни, а някои от тях са направо смущаващи, но това са детски болести – те не вещаят смърт.
Културните явления зачестиха и в болшинството си са действително културни. Натрапчивостта и спорната стойност на някои от тях са дразнещи, също както монументализмът им, чиято пъпна връв с Априлския пленум сякаш е непокътната. Ама нейсе - Величията няма да се сърдят от небето, нали за това са велики.
По – важното е, че мирише на култура из Града. Капана става творческо сърце и утилитарните му павета могат да се прочетат и като Кубизъм – едно голямо цяло, аналитично надробено на кубични молекули, чието единство е завладяващо.
Хубави барове, рецитали, творчески представяния... Най –после и заведения, в които троянската керамика, шашлиците и сачовете са под вето...
И ето, да си дойда на думата:
Прочетох тук материала за заведението „Да, за теб” и, понеже го посещавам, ми хрумна да напиша всичко това.
То е готино – модерно и културно по външни белези място: локация, интериор, меню, обслужване. Мисля, че е готино и по същество. Т.е. посещава се от готини хора. Погледнато на прима виста има симбиоза. Само дето тези хора милиционерски са изблъскани покрай стените и трябва да си анорексик, за да събереш гъза си на дизайнерските столчета с инквизиционен нюанс. Няма как да се насладя докрай на прекрасния чай, вино и домашни вкусотии, защото карантиите ми – към които се устремява всичко това, са смачкани, а мозъкът ми – за който иначе е предназначено всичко това, е в каданс.
Поради това, фалцетният възторг в прочетения материал ми дойде малко в повече.
Обаче аз харесвам заведението, защото наистина е културно място. А може би Новата култура изисква да ни е малко кофти и когато ни е гот.
Няма как, нали сме си у дома.
Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл.
Робърт Палмър се завърна в Пловдив
http://kapana.bg/litza/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=16114#sigProId7949c58743
Шампионат на Пловдив по Въздушна китара 2014
Въздушната китара е айляшки музикален спорт. Пловдив е град на артисти и музиканти. Налице са всички обстоятелства да се получи харабийско състезание.
ВХОД СВОБОДЕН. БЕЗПЛАТНО УЧАСТИЕ С ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПИСВАНЕ.
ЗАПИСВАНЕ
[в 2 лесни стъпки]
1. Попълвате този формуляр https://docs.google.com/forms/d/1AjPFfHyRBlIKMlmx5qu8kboeJJ5WXdcTRlIz6MsUZHo/viewform
2. Изпращате 60 секундното парче*, на което ще направите изпълнението си, на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
*Във формуляра има точни и подробни указания за аудио файла.
**************************
ИЗИСКВАНИЯ
Всеки навършил 18 години може да се запише и да участва в шампионата по Въздушна китара.
ИНСТРУМЕНТ
Инструментът на всеки участник трябва да бъде невидим, т.е. въздух.
УМЕНИЯ
Свиренето на Въздушна китара не изисква умения за свирене на истинска китара.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Убедително наподобяване на свирене на китара
2. Сценично присъствие и контакт с публиката
3. Въздухарство [въплъщаване на духа и мисията на Air Guitar]
обяснено тук:http://airguitarbulgaria.tumblr.com/post/89839454018/air-guitar-airness-make
ОЦЕНЯВАНЕ
Петчленно жури оценява всички състезатели с оценки от 4.0 до 6.0. Най-ниската и най-високата оценка отпадат, а останалите 3 се събират и дават резултата на участника за съответния кръг. Сборът на резултатите от първи и втори кръг дава крайния резултат на състезателя.
КЛАСИРАНЕ
Участникът с най-висок резултат става шампион на града. Първите трима в крайното класиране печелят правото да се състезават на националния финал. Националният шампион отива на Световния финал в Оулу, Финландия, 27 – 30 август, 2014 г., на разноски на организаторите.
СЦЕНИЧЕН КОСТЮМ
Пълна свобода на решенията. Не го пренебрегвайте, заиграйте се, но не прекалявайте. Атрактивният, но удобен и умерен, костюм печели позитивното отношение на журито.
СХЕМА НА СЪСТЕЗАНИЕТО
Кръг 1
Всеки участник изпълнява предварително избрано от нея/него парче или микс от няколко парчета с продължителност 60 секунди.
Кръг 2
Всички участници изпълняват едно и също парче подбрано от организаторите. Продължителност 60 секунди.
Драскачи вандалстваха върху графитите под Баня старинна
Ивайло Енчев: Любовта ме направи мъж
HUMANS OF PLOVDIV
Ивайло и Божидара са заедно от почти три години. Историята им обаче започва доста преди това. По думите на Иво: "Обичах я две години, преди да й кажа." А сега, когато са сгодени и плануват сватба, Иво споделя тези мили думи за своята половинка...
Иво: "Един мъж разбира как да е мъж, когато има жена, пред която да бъде мъж. Тя ми даде шанс да съм мъж."
Дари: "Той пък ме направи много по-земна."
Иво: "В един момент просто се балансирахме заедно. Двамата летяхме в някакви крайности. Двамата бяхме наранени от живота. Един друг се излекувахме. Един друг се балансирахме. Един друг си помогнахме."
Дари: "И продължаваме."
Иво: "И сега един друг се опитваме да се бутаме напред за нашето общо бъдеще. Защото в крайна сметка, ако нямаме общи цели за бъдещето, ще се разминем в някакъв момент."
Интервюиращ: "Тя ли ти е истинската любов?"
Иво: "Какво друго би било по-истинско? Винаги можеш да намериш някой за седмица, за месец, но в крайна сметка ще се окажеш сам. Този човек ще си замине, а ти ще си му дал залезите, целувките, ще си го наричал с особени имена. И после как ще наричаш друг човек по същия начин? Не мога да си го представя. Винаги съм искал някой да ме обича, както тя ме обича."
Още истории като на Иво и Дари вижте в страницата на Humans of Plovdiv: https://www.facebook.com/humansofplovdiv
КАПАНА.БГ и Humans of Plovdiv започват съвместен проект, на който много се радваме. Ще ви запознаваме с визията и историите на интересните, обикновени и необикновени хора от улиците на града...Както се казва на чист български: enjoy!