Когато мрачно е...

Когато слънце грее…

Когато търси се душата...

Надеждата е таз, която зрънце ще посее...

А музиката...

Дава, ражда и живее!

/Ива Гидикова /

През 2020 г. излиза първият двоен солов албум на народната певица Ива Гидикова – „Част от мен”. Той съдържа 21 песни – 13 Пазарджишки и 8 авторски на фолклорна основа, по музика и текст на самата Ива Гидикова, обработка и аранжимент – Александър Тодоров. През 2022 г. албумът печели първо място в класацията ,,Надпяване” на БНР и програма Христо Ботев, категория Албум на годината.

Премиера на албума „Част от мен” ще бъде представена за първи път пред жителите и гостите на град Пловдив – на 3 октомври, Античен театър, 19:00 ч. Публиката ще има възможността да се наслади на богато орнаментираните и красиви Пазарджишки песни от „бабината ракла” и новите авторски песни на Ива Гидикова от различни фолклорни области на България, във всяка от които тя влага частица от душата си. Александър Тодоров залага в аранжиментите на по-различни за фолклора музикални похвати и изразни средства, така че всяка да бъде представена според характера й – от фолклорно-битова през сватбарска до ,,етно”.

В програмата на концерта ще бъдат включени и два нови сингъла – ,,Там…високо” и ,,Люлчина песен”, чрез които певицата ще се покаже в малко по – различна светлина. ,,Там…високо” е етно-рок парче и емоционален изблик на авторката, провокиран от сближаването с природата в една от най-чистите й същности. ,,Люлчина песен” е изградена от глас, съпроводен от вокално трио, които са "гръбнакът" на пиесата. Мелодията е с голям амбитус - препратка към грегорианския тип пеене, подкрепен с ортодоксален хармонизъм - преплетен с традиционния ни многоглас.

Специални участници ще бъдат: Александър Тодоров (кавал), Маринела Рангелова, Таня Стоева, Цонка Димитрова (беквокали), Иван Георгиев (гайда), Борислав Гълъбов (гъдулка), Ивелин Божанов (тамбура/китара), Явор Куманов (акордеон), Владимир Великов (клавир), Живко Иванов (ударни).

Билети в мрежата на EVENTIM и билетен център.

Концерт-премиерата на албума се организира от OLDBG.

На 29 септември издателство „Колибри“ ще предложи на ценителите на поетическото писане изданието „Сонети“ от безспорния майстор на този жанр в нашата поезия – Кирил Кадийски. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

Всеизвестни са пристрастията към формата на Кирил Кадийски, най-умелия стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия, чието кредо е стихът на Верлен „Във всичко музика най-вече”. Не бива да се учудваме, че сонетната форма, която по общо мнение представлява образец на европейското поетическо писане, най-добре подхожда на неговата афористична, философска нагласа. В тази традиционно закостеняла форма той влага ново съдържание, „налива ново вино във вехти мехове“. Хвърля мостове към традицията във формално отношение, а в съдържателно в сонетите му пулсират тревогите на човека от 21 век, по-всесилен и по-сам от всякога. Преводачът на поезия и поетът са тясно преплетени и едва ли някой ще се учуди, че след преводите си на „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ от Петрарка, след томчето „Поезия“ на Ронсар и най-вече след „Сонети“ на Шекспир Кадийски е съставил тази summa от своите авторски сонети, заченати през последните четиресет години. Сонети той е писал винаги, още като съвсем млад, от времето на втората си поетическа книга „Ездач на мраморни коне“ (1983). Това увлечение не го изоставя и по-нататък и с умъдряването се раждат стихосбирките „Пясъчно време“ (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „Петте годишни времена“ (1998), „Смъртта на бялата лястовица“ (1991), „Нови сонети“ (2003), в които сонетът заема почетно място.

След няколкогодишно мълчание, когато като Директор на Българския културен център в Париж усилията му са съсредоточени другаде, той „намира себе си" в най-звънката поетическа форма и твори изключително в този жанр. Така се раждат стихосбирки, съставени само от сонети: „Alter ego“ (2008), „Битие и изход“ (2014), „Selva oscura“ (2014), „Стрелецът на Бурдел“ (2017), „Под Божия сандал (2017), последвани от „В покрайнините на света“ (2019), „Взривени сънища“ (2020), своеобразен апотеоз на сонета, и така до излязлата наскоро сбирка „Под синьото небе над жълтите жита“ (2022).

След две книги, озаглавени „Сонети“ (1999, 2012), в които е събрал сътвореното през годините, сега той ни поднася тази трета, най-голяма по обем, пълна сбирка на своето сонетно творчество. Отделните стихотворения в настоящите „Сонети“ зазвучават в синергия и образуват органична цялост, която добива размаха на впечатляващо поетическо дело. Логично в тази книга се появява и сонетен венец, връх, към който не всеки автор на сонети е дръзвал да се изкачва. И не само в българската поезия. По думите на Георги Миланов, автор също така на модерни сонети, Кирил Кадийски е най-големият майстор на сонети в българската поезия.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.

Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: „Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI в.“ През септември 2018 г. в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод „Читай Россию/Read Russia“ за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев. Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“.

"Пловдив чете" и издателство „Жанет 45“ представят писателя Васил Панайотов.

Срещата с автора е в клуб Bee Bop Cafe, от 18 часа. Преди това той ще гостува на ученици във Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент -Екзюпери“ и ще открие традиционните „Срещи в библиотека“.

Васил Панайотов (1978) е автор на романите „Убиец“, „Другата“, „Сянка“ и съавтор в сборниците с разкази „Проект Смърт“, „Любовни упражнения“, „Обича ме, не те обича“. Романът му „Сянка“ е номиниран за Националната награда „Тринайсет века България“ и наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“.

Събитието е част от есенната културна програма на Пловдив чете 2022 и календара на културните събития на град Пловдив и се реализира с подкрепата на Община Пловдив.

На 30 септември 2022 г. Опера Пловдив кани пловдивчани на едни специален концерт от „КЛАСИК OPEN AIR: Концерт за деня на музиката“ в двора на Катедрален храм „Успение Богородично“ от 19:00 часа и молебен за откриване на новия творчески сезон на Опера Пловдив, с начален час от 18:45 часа.

Каним ви да отбележим заедно Международния ден на музиката с концерт с арии и ансамбли от опери на Верди, Росини, Пучини, Офенбах, Чилеа, Джордано под  диригентството на Якопо Сипари Ди Пескасероли - Италия.

В концерта ще вземат участие солистите Александър Баранов, Александър Носиков, Вера Гиргинова, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Евгения Ралчева, Елена Чавдарова – Иса, Марияна Панова, Светлана Иванова, Свилен Николов и Таня Иванова.

Участват Хор и Оркестър на Опера Пловдив.

Достъпът до събитието в двора на Катедрален храм „Успение Богородично“ в подножието на Стария Пловдив е СВОБОДЕН за всички почитатели на оперното изкуство.

Изказваме благодарности за любезното домакинство на Пловдивска Света Митрополия!

Проектът „КЛАСИК OPEN AIR: Музиката под тепетата“ се финансира от община Пловдив е част от Културния календар на града за 2022 година.  

Гергана Балабанова и Йордан Велков откриват съвместна изложба в залите на Градска художествена галерия Пловдив на ул. Княз Александър I 15. Откриването ще се състои на 30.09 от 18 часа, а изложбата ще продължи до 19.10.

Йордан Велков и Гергана Балабанова са автори, чието творчество, макар и на пръв поглед различно, е обединено от това, върху което се основава – личните преживявания и емоциите, породени от тях, които биват преобразувани в естетически опит. В работата им са ценни отвореният финал и неяснотата на възприятията. Зрителят не получава отговори на конкретни въпроси –той е предизвикан да създава собствени асоциации въз основа на своя опит и емоционалност, като по този начин се цели осъществяването на по-интимна и лична комуникация.<br>В тяхното творчество е ключова уникалността на всеки момент – краткотраен и преходен, на пръв поглед тривиален, той е невъзможно да бъде уловен по различен начин, от този, останал във времето. Нa границата между реалното и абстрактното, картините в тази изложба са запечатали в себе си влиянието на светлината в един конкретен миг.

Характерна за сюжетите на Йордан Велков е тяхната непретенциозност. Фигурите са поставени в едно условно пространство, което бива интериорно или част от градската среда. Личната гледна точка е преплетена със сцени от ежедневието, които, извадени от контекста, стават част от социални и философски теми. Логичната мисъл е прекъсната и заменена с по-условно и емоционално предаване на светлина и форма. Образите сякаш се самообразуват, поставени в една въображаема среда и погледнати през неговите собствени очи, улавяйки преходността на момента. Фрагментирането, срещано в работите му, позволява по-лична комуникация със зрителя, основаваща се на възможността за индивидуалната интерпретация. Натурата и личният опит са само отправна точка за последвалите композиционен експеримент и метафора, а велатурният начин на работа създава неочаквани ефекти и позволява по-експресивно предаване на атмосфера и състояние. Принципът на режисираната случайност.

В картините на Гергана Балабанова сюжетът отсъства и времето сякаш не съществува. Основавайки се на противопоставянето на общото и личното, интимното, творчеството й се занимава с неизобразими неща - съкровените мисли и чувства, трудни за описване и останали неизказани, съществуващи само в съзнанието на всеки отделен индивид. Човешките същества се усещат и разбират по-добре на подсъзнателно ниво отколкото вербално. Затова и зрителят е провокиран чрез наблюдение и осмисляне да се свърже със своите дълбоко заключени чувства и запечатани в съзнанието моменти. Цветът като основно изразно средство служи като паралел между човешкия живот и творчеството й. Възприемането му, включително и в природата, е плод на наблюдение, концентрация и размисъл. Нюансите, подобно на живота, в който нищо не е категорично и непроменливо, преливат един в друг и е трудно да се каже какъв е основният цвят. Всяка ситуация има безброй гледни точки в зависимост от наблюдателя.

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

През предстоящия уикенд Балабановата къща ще се превърне в сцена на жанрово многообразие с концертите на видната джаз певица Мими Николова и изтъкнатия квартет “Пипков”. На 1 октомври от 18.30 ч. Мими Николова, изпяла с дълбоко чувство и непреходно въздействие едни от най-красивите български песни, сред които шлагера “Замълчи, замълчи”,  ще ни срещне със златни хитове от музикалната ни съкровищница в акомпанимент на пианиста Самуел Ефтимов.

На концерта си в „Дни на музиката в Балабановата къща“ Мими Николова  ще направи специален жест към Пловдив с посветената на Стария Пловдив песен „Вечерен сняг“ по музика на Георги Генков и текст на пловдивския поет Иван Теофилов. Ще прозвучи и „Вечер над Орлов мост“ от Бенцион Елиезер и Виктор Самуилов, която Мими Николова записва с триото на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ през 1967 г. и до днес е представила само веднъж с Милчо Левиев в дует със съпругата му Вики Алмазиду. „Замълчи, замълчи“ и „Малката креолка“ от композитора Петър Ступел, „Когато луната изплува“ и „Недей ми казва тази вечер сбогом“ от Патриарха на песента Йосиф Цанков, „Синьо“, „Мостчето на влюбените“ и „Двата бряга“ от Иван Стайков, както и джаз стандарти ще бъдат включени в програмата на 1 октомври, а водещ на срещата ще бъде програмният директор на Jazz FM радио Светослав Николов.

В неделя, 2 октомври от 11.30 ч. е насрочено матинето “Майсторството на майсторите”, в което изтъкнатият квартет “Пипков” ще сподели с публиката необятната красота на камерното музициране. Музикантите в ансамбъла са уважаваните български инструменталисти с активна преподавателската дейност в НМУ „ Л. Пипков“ Ирина Стоянова - цигулка, Евгени Николов - цигулка, Виктор Мицев - виола и Кристиян Чернев - виолончело. В концерта са включени прочути творби от Йозеф Хайдн, Любомир Пипков и Хектор Вила-Лобос.

Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация “Музикартисимо”. Билети в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

Пълна програма на есенното издание на фестивала вижте ТУК.