Капана.БГ
Духовните маршрути с разказ „Пловдив и социализмът“
Издателство „Летера“ кани пловдивчани да се включат в третия маршрут от есенното издание на „Духовни маршрути в Пловдив 2022“. На 25 септември, неделя, д-р Стефан Шивачев и доц. д-р Младен Влашки ще поведат любознателните по маршрут: „Пловдив и социализмът“, един интересен поглед през литературата и историята.
Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града. Темите в есенното издание през септември и октомври са „Литература, театър и музика“, „Изобразително изкуство“ , „Литература и история“ и „История“.
Вижте подробна информация за водачите и маршрута на podtepeto.com.
Изложба в Малката базилика за Световния ден на мира
ОИ „Старинен Пловдив“ подрежда изложба в Малката базилика за Световния ден на мира – 21 септември
В изложбата „Художници рисуват гълъб“ участват 10 автори, както и творби от фонда на Института
Общински институт „Старинен Пловдив“ ще отбележи Световния ден на мира – 21 септември с тематична изложба, която носи заглавието „Художници рисуват гълъб“.
Откриването е на 21 септември от 18:00 ч. в Mалката раннохристиянска базилика. Със свои произведения ще се представят десет автори: Кристина Кутлова, Магдалена Колева, Мария Иванова, Милена Миланова – Паунова, Надежда Антова, Петър Велинов, Петя Анастасова, Ралица Делова, Стоян Стоянов – Комитски и Грагат Айрапетян- Грант. Творбите, посветени на символа на мира – гълъба, са изпълнени с различни техники – живопис, пластика, мозайка, скрап арт и фотография. В изложбата са включени и картини от фонда на ОИ „Старинен Пловдив“.
Изложбата в Mалката раннохристиянска базилика може да бъде разгледана до 3 октомври, от 9.30 до 18.00 часа. Входът е свободен в деня на откриването.
Започва 13-тото издание на „Фасада Видео Фестивал“
На 23-ти септември 2022г. започва 13-тото издание на международния фестивал за късометражно кино и видео-арт „Фасада Видео Фестивал“, проект на Сдружение „Изкуство Днес“. Мястото на прожекция по традиция ще е Лапидариума в Старият град.
Тази година програмата включва 36 творби от 17 държави - от Европа, Азия и Австралия, като Франция, Италия, Португалия, Испания, Великобритания, България, Тайланд, Казахстан, Русия, Украйна, Израел и други. Журито направи своя избор измежду 183 филма, които кандидатстваха по отворената покана за конкурса. Победителя ще бъде обявен на 24-ти септември.
В две поредни вечери: 23 - 24 септември от 20:00 часа, пловдивчани и гости на града ще имат възможността да се запознаят с различни погледи, теми и жанрове в областта на видео изкуството. Всички филми, спрямо регламента на конкурса са с времетраене до 10 мин.
Фасада Видео Фестивал се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града, Гьоте-институт в София и Национален фонд „Култура“.
Фотографии:
1. Performance
GAMES WITHOUT PAWNS- България 00:04:16- 2022- Artera
2. Lily, Helena, Sisi and Mathilda, 00:04:16, 2022, Daniela Zahlner- Австрия
3. Too Big Drawing, 00:05:13, 2021, Genadzi Buto- Беларус
4. Pangäa- Австрия 00:13:35, 2020- MarKvs Keim
5. Protogonos- 6:18 България 2022-Mira Mohsen, Krasimir Atanasoff
6. Dimensional Spasm- Италия 00:03:33 2021- Lorenzo Papanti
Проф. Галина Лардева: Присъствието на произведенията на изкуството в съвременността е именно споделено пространство
Къщите на Старинен Пловдив за поредна година приютяват съвременно българско изящно изкуство. Тази година Националните есенни изложби (НЕИ) преминават под надслов „Споделено пространство“. По време на откриването на форума артистичният директор и куратор проф. Галина Лардева посочи, че тези експозиции са един личен, специален, човешки и интимен прочит на днешния ден.
НЕИ 2022 представят девет самостоятелни изложби на значими и разпознаваеми художествени присъствия в българското съвременно изкуство.
В Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканска графика до края на септември могат да се видят творбите на: Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала), Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж), Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор), Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала), Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда), Карина Попова – фотография (Къща Хиндлиян, веранда), Валентин Митев – скулптура (Къща Хиндлиян, двор), Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала), Русен Дойков – скулптура (Къща Мексиканско изкуство, двор).
С проф. д-р- Галина Лардева разговаряме за тазгодишните изложби, с които се отбелязват сто години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата като дългогодишен кмет на Стария град и основоположник на форума за изобразително изкуство отпреди 65 години.
Какво определи посоката „Споделено пространство“ на НЕИ 2022?
Г. Л.: Проблемът за споделеното пространство е симптоматично усещане за днешния ден. Това усещане тръгва най-напред от изтриването на местата като носещи следа на нещо неповторимо – осезание, което в исторически план е налице откакто индустрията има своя дял в оформянето и преживяването на културата. Но в пресичането между пространствата и по-скоро в пластичните връзки между техните различни принадлежности и предназначения могат да просветнат като неочаквана и щастлива компенсация образни констелации, които вече са нещо неповторимо. Тъкмо в това изобщо е силата и потенциалът на споделянето. Нека да си представим тази ситуация с примера на една обикновена детска площадка в градска среда. Наред с непосредственото си предназначение за играта на най-малките тя се превръща и в място за срещи, а в определени времеви зони някой присяда там, за да обядва, или пък на нея се изсипва грозд от гимназисти, връщащи се от училище, пияници поемат пространствената щафета в друг часови диапазон и т.н. По такъв начин споделянето на пространство води до възможност за събиране на различни времена, за наслагване на множество сцени и роли в споделеното пространство. Изкуството няма как да не се интересува от възможностите на подобна социална пластика. То надгражда над тази пластика образите, които създава и насочва.
Нови имена редом до утвърдени артисти виждаме отново - как ще определите колаборацията между тях в цялостната визия на Есенните изложби и постигнахте ли резултата, който очаквахте – споделеността, разговора, предполагам?
Г. Л.: Присъствието, свързването и общуването на художници от различни поколения е действително един от принципите на Националните есенни изложби. Срещата между млади и утвърдени представлява стимул и за двете страни. Освен че са значим, незабравим спомен в личната биография на всеки един участник, тези моменти на творческо съприкосновение изграждат процеса и релефа на художествения живот. В този смисъл това е една от основните идеи на събирането на девет самостоятелни изложби в единен проект. Особено значимо е това, че присъствието на творци с различен житейски и творчески опит задава множественост на гледните точки: това носи не само художествена пъстрота, но и принципно различни подстъпи към проблемните фокуси. Друг аспект на значение в това събиране насочва към относителността и неустойчивостта на самите представи за „млад“, „утвърден“, „известен“. В крайна сметка сами по себе си и особено в системата на изкуството, изобщо в конкретните творчески тези думи не означават почти нищо.
Тази година има много цветове в изложбите, ярки са. Виждаме го и при Атанас Ташев, при Анжела Терзиева, Николина Джановска, Русен Дойков, Ангеларий Димитров, Петър Чиновски…, сякаш има нужда след всички предизвикателства на живота през последните 2-3 години, а и сега да вдишаме малко повече свежест и да почерпим от цветовете на художниците вдъхновение за личния ни делник?
Г. Л.: Приемам тази интерпретация като възможна, макар да е трудно тя да се провери. Със сигурност е налице усилено желание за присъствие, за включване в художествения живот. Налице е и желанието да се създаде някакъв образ на случващото се от последните години, да се види то комплексно във всички парадигми и визуални измерения на съвременното. И тогава тук цветността идва в едно по-различно значение: не като израз на визуален хедонизъм или като необходимост от карнавален отдих, а като опит за едновременно следване на различни пътища. Така присъства идеята за виртуалната едновременност на днешния ден – от една страна като израз на кризисното състояние, а – от друга, като лаборатория на възможни решения. Това са със сигурност частични решения, те са нестройни, несигурни, неокончателни. Същевременно обаче те са неподправени и последователни в своята подготвеност и визуална мотивировка. Затова може да кажем: такива са рефлексът и обликът на съвременната пъстрота.
Какво Ви мотивира вече почти десетилетие да сте организатор, куратор на Есенните изложби в Пловдив?
Г. Л.: Мотивира ме първо една естествена задълженост към традицията – познавах добре и отблизо хората, свързани с началата на тези изложби, познавам и всеки един момент от развитието на Изложбите, а то е наред с това и представително развитие за българското изкуство, представително и с оглед на съизмерването му със случващото се по света. Важен мотив в работата ми са срещите както с авторите, така и с публиката: форматът на изложбите и пространствата на къщите в Старинен Пловдив дават възможност за непосредствено общуване, а именно това общуване стои в основата на разбирането на съвременното изкуство. В този смисъл присъствието на произведенията на изкуството в съвременността е именно споделено пространство – образен комплекс, чиито значения, стойности и параметри се определят в срещата между автори и публика. Да допринасям за тази споделеност е най-големият ми стимул в създаването на Национални есенни изложби.
Националните есенни изложби са част от културния календар на Пловдив, организиран от Община Пловдив. Артистичен директор и куратор на събитието от 2013-та година е проф. д-р Галина Лардева.
Още снимки и материали за изложбите може да видите във фейсбук страницата на тазгодишните Национални есенни изложби.
Фотограф: Таня Върбева
Двете базилики посрещат знакови концерти от “Дни на музиката в Балабановата къща”
Барокова музика, джаз и фолклорна музика в изпълнение на прочути музиканти ще звучат в Малката базилика и в Епископската базилика на Филипопол на 20 и 21 септември
На 20 септември в Малката раннохристиянска базилика гостуват двама именити изпълнители, пристигащи от Амстердам специално за участието си в “Дни на музиката в Балабановата къща” ден след премиерата на техния най-нов проект в залата Концертгебау в Амстердам. Мирослав Петков – соло тромпетист на Кралския Концертгебау оркестър и джаз-пианистът Димитър Бодуров ще завладеят публиката с един завладяващ и нестандартен кросоувър концерт, наречен “Preludes to infinity”. В него по интригуващ начин ще се преплетат класическа музика, джаз и българска народна музика.
Ден по-късно, на 21 септември, верен на своите идеи за разнообразие и уникалност, МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” включва в програмата си концерта-събитие “Прочути барокови концерти”, отново с участието на Мирослав Петков, но този път в съвсем различно амплоа.
Вижте още на podtepeto.com
Съзвездие от китаристи на тазгодишното издание на GuitArt фестивал в Пловдив
Виртуозите на китарата ще бъдат част от ежегодния китарен фестивал, който ще се проведе от 6-ти до 9-ти октомври
И тази година, Plovdiv GuitArt Festival ще предложи на феновете си фантастични концерти, майсторски класове, лекции, международен конкурс за класическа китара и различни музикални работилници. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2022 година.
Началото ще бъде дадено на 6-ти октомври, в Студио 1 на БНР – Пловдив, с Китарен ансамбъл „Академика“, който включва настоящи и бивши студенти по китара на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, които тази година празнуват 25 години от създаването си. Репертоарът на състава е с богата гама от класически произведения, както на именити композитори, така и на съвременни български и чужди автори. След тях, на сцената ще се качи младият български виртуозен китарист Георги Димитров – Жожо - победител в конкурса за класическа китара, GuitArt 2018, който се радва на заслужена шеметна кариера в света на класическата музика.
Фестивалният ден ще завърши с един нов проект на виртуозният старозагорски китарист Ангел Демирев „Angel Demirev Folk Quartet“. Началото е планирано за 21:00ч. на сцената на фестивалния клуб Bee Bop Café.
В 19:00ч. на 7-ми октомври в Студио 1 на БНР- Пловдив, кубинският китарист с австрийско гражданство проф. Марко Тамайо ще представи пред пловдивската публика премиера на своя нов музикален проект.
Китарният ден ще завърши във фестивалния клуб с ударна доза музика, представена от пловдивските музиканти от Александър Леков Трио.
В събота 8-ми октомври дългоочакваното Трио „Ралченица“ (Петър Ралчев - акордеон, Мие Огура (Япония) – флейта и Атанас Уркузунов – китара) ще зарадва на живо и пловдивската публика. Техните авторски композиции, вдъхновени от българския фолклор ще бъдат представени в Студио 1 на БНР-Пловдив, от 19:00 ч.
Вечерта, известната на пловдивчани фламенко/фюжън група Дел Падре ще избухне в Bee Bop Café от 21:00ч.
Неделният ден – 9-ти октомври е посветен на втората и най-важна част от международния китарен конкурс, когато журито ще излъчи и финалист. Победителят от конкурса ще бъде официално обявен и награден в Дом на културата "Борис Христов", непосредствено преди концерта на една от легендите в света на класическата китара, гръцкия виртуоз Костас Коциолис с Камерен Ансамбъл „Софийски Солисти“, които празнуват 60 годишен юбилей. Те ще представят аранжименти на песни на Бийтълс и концерт на Вивалди за китара и струнен оркестър.
Екипът на Plovdiv GuitArt Festival, Ви кани да запазите тези дати и да се приготвите за поредната незабравима седмица на китарата в Пловдив!
Билети в мрежата на Eventim и на място.
Световноизвестният художник Мартин Джачков с втора изложба в Пловдив
„Oмагьосаната душа“ на Джачков гостува за втори път в града под тепета, този път в Цар Симеоновата градина
Световноизвестният български художник Мартин Джачков поставя двадесет картини на изложба в сърцето на Пловдив. Името на експозицията е „Омагьосана душа“. Откриването е на 19 септември, понеделник, в 18.00 часа на алеята до фонтан „Деметра“ в Цар Симеоновата градина.
Артистът от десет години твори в Париж в един от най-трудните жанрове на изящното изкуство – портретурата. Той е признат майстор на поетичния колаж. Чрез поетичните имена на картините си и символиката в тяхната материя, артистът рисува магията на човешката душа.
Мартин Джачков е роден в Ловеч, където завършва езиковата гимназия. след което го приемат в клас за пластични изкуства в град Монпелие. В цяла Франция има само 4 подобни класа, за всеки от които ежегодно кандидатстват по 25 000 души. Той е един от 20-имата, които приемат. Първото поприще на българския артист е модният дизайн. В Монпелие създава своя марка - "Джачков", просъществувала активно 4 години, през които изгражда своя клиентела с редица известни имена. Мартин работи само с кожа и създава облекла уникат. Марката "Джачков" достига до дефилета в Лондон и Париж, а сред клиентите му е Летисия Холидей - бившата съпруга на покойната френска легенда в рокендрола Джони Холидей.
Първото нещо, което е нарисувал в живота си е портрет на Пеги Гугенхайм, който е излаган в Лондон. Изработва го със специфична техника и постига успеха много преди да започне да учи в парижката Академия за изящни изкуства. Докато следва, продава дизайнерските си дрехи на знаменитости, създава свое издателство, а портретите му вече са част от колекциите на най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка.
Творба на художника стои до оригинал на Салвадор Дали, а посланикът на САЩ в Париж купува една от първите му картини. Жанрът "поетичен колаж" измисля сам. От 2016 г. до момента Джачков е направил над 180 колажа в най-трудния жанр на изящното изкуство - този на портрета. Понякога някои колажи изискват повече от 200 часа, за да бъдат създадени и завършени, а всеки съдържа между 500 и 4000 парченца хартиени образи.
„Пловдив е моят Париж в България. Не мога да опиша вълнението си, че имам шанса да представя моята работа именно на пловдивската публика. За мен е чест моите картини да бъдат видяни в града на магичния Златю Бояджиев. Имам картина, която се казва „Ближа въздуха“, именно въздухът в Пловдив ми е най-вкусен в България, изпълнен с един сладък и вълнуващ заряд на българщина. Щом пристигна в Пловдив се чувствам специално и съм вдъхновен. Благодаря на община Пловдив за поканата!“, казва Мартин по повод изложбата и допълва: „Искам моите картини да дишат, а публиката да остане без дъх. Пред бялото платно съм на война, сякаш жив човек стои под водата на река и трябва да го видя. Но водата ту блести, ту залива го на по-дълбоко и после пак го виждам ясно. Когато не мога да го видя физически, виждам най-добре душата му с моята душа. И тогава имам чувството, че хартията вали по платното като вода. Капка по капка и образ по образ. В процеса на работа се стремя да стигна до момент на такъв разгар, в който мога да загубя представа за всички техничности и да подчиня очите си на това, което виждам с душата ми.“
Експозицията „Омагьосана душа“ може да бъде видяна до 2 октомври.