Пловдивската публика ще може да види голямата ретроспективна изложба на значимия български живописец Генко Генков (1923 – 2006). Експозицията беше подготвена по повод 100 години от неговото рождение от Софийска градска художествена галерия и беше показана с голям успех в нейното пространство. Куратори са Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева, Ана Топалова (асистент куратор). Екипът на Градска художествена галерия - Пловдив направи възможното експозицията да гостува и тук. Нейното откриване ще е на 7 февруари от 18:00 часа в Зала „2019“.

Изложбата съдържа голям брой творби на живописеца, нарисувани в периода от 1949 до 2005 г. Генко Генков създава огромно количество картини с маслени бои върху платно и фазер, творби на хартия, в които усъвършенства акварелната си техника, допълнена с гваш, пастел, печатарски мастила и пигменти, с различни похвати и техники, за да придаде контраст и сила на цвета. Експериментира в областта на графиката и рядко в скулптурата, но маслената живопис остава неговата основна цел в изкуството. Живописта му още от ранните години постоянно еволюира и се променя като колорит, форми и сила. Рисува много малко натюрморти, голи тела, портрети на свои близки, както и на личности, които са го впечатлили. Често се вглежда в себе си през годините, за да ни остави различни автопортрети. Безбройни в неговото творчество са пейзажите, които са не толкова реалистични, колкото визионерски – понякога здраво конструирани, друг път яростно експресивни, не рядко меланхолични, сътворени и с най-разпознаваемата огнена палитрата, и с деликатни цветови съчетания.

В настоящата експозиция са включени произведения от фондовете на редица държавни, общински и частни колекции от цялата страна. Градска художествена галерия - Пловдив участва с тр

Посолството на Кралство Испания в София представя в Пловдив фотографската изложба „Испания и България. Заедно в Европейския Съюз“. Тя е подготвена в рамките на испанското председателството на Съвета на Европейския съюз. С нея Испанското посолство в София закри културната си програма за председателството. Експозицията беше изложена в залата на Държавната агенция „Архиви“ в София през втората половина на месец декември 2023г.

Откриването в Пловдив е на 7 февруари 2024г. в 12.00 часа в Дом на културата „Борис Христов“. Изложбата може да бъде разгледана до 23 февруари.

Експозицията се осъществява в сътрудничество с Държавната агенция „Архиви“, Българската телеграфна агенция (БTA), предоставила по-голямата част от архивните кадри. Фотографии са осигурени също и от Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и Министерството на отбраната на Република България.

Домакин и съорганизатор в град Пловдив е отдел „Култура и културно наследство“ на община Пловдив, Дом на културата „Борис Христов“.

Изложбата представя моменти от общия път, извървян от двете страни в рамките на Европейския съюз. Тя включва над 60 снимки, запечатали събития от двустранните отношения и културния обмен от 1989 до 2023 г. Сред фотосите могат да бъдат видени архивни кадри от срещи на върха, официални посещения, важни моменти от предприсъединителния процес на България към ЕС, моменти на скръб и радост за двете страни, спортни успехи и културни отличия, любопитни моменти от живота на българските и испанските учени, съседи на Антарктида. Експозицията цитира в десетина панà мисли на 32-ма представители на културния, научния, обществения и политическия живот в България, свързани професионално и емоционално с Испания. В тях те споделят защо обичат страната, нейния език и култура.

Изложбата е разделена на три периода:

Първи период. 1989-2007: Предприсъединителния период на демократична България – от първото испанско председателство на Съвета на ЕС до приемането на България в ЕС;

Втори период. 2007-2018: Двете страни като членки на ЕС до първото българско председателство на Съвета на ЕС;

Трети период. 2018-2023: Най-новите кадри от първото българско председателство до последното (пето) испанско председателство на Съвета на ЕС.

С откриване на изложба с ценни екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович”, Археологическият музей представи новите обновления, извършени по проект на община Пловдив

Многобройни гости, сред които официални лица, музейни служители, библиотекари, граждани и медии препълниха фоайето на Регионалния археологически музей в Пловдив за откриването на новата временна изложба със заглавие “Библиотека “Борис Дякович” – история в документи и образи”.

Експозицията проследява историята на библиотеката от идеята за нейното създаване през 1879 г. до последните обновления, извършени през тази година, като част от проекта на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, финансиран от ФМ на ЕИП, в който участват седем културни институции от града под тепетата.

За личността и делото на Борис Дякович, за изложбата и библиотеката към музея и за извършеното по проекта разказаха доц. Костадин Кисьов – директор на Регионалния археологически музей, Екатерина Илиева – куратор на изложбата, експерт „Изложби и събития“ в РАМ – Пловдив, Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив, Димитър Минев – директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ и Петя Георгиева, библиотекар в „Борис Дякович“.

Сред официалните гости на събитието бяха заместник областния управител инж. Атанас Ташков, заместник-кметът на район „Тракия“ – Иво Христев, както и директори на пловдивски културни институти.

Библиотеката за специализирана археологическа литература към РАМ – Пловдив е достъпна за всеки. Тя носи името на Борис Дякович (1868 – 1937 г.) – виден пловдивски учен, музеен и библиотечен работник, на когото днес дължим съществуването както на археологическия музей, така и на народната библиотека под тепетата. Дякович произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910).

Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си.

В периода 1901 – 1906 г. Борис Дякович реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение, автор е на раздела за културните институции. Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност. Борис Дякович е първият дипломиран археолог и един от най-забележителните директори на пловдивската библиотека и музей. Заемал е поста от 1901 до 1932 година, а негов чест посетител бил Цар Борис Трети, който не скривал възхищението си от работата му и от начина, по който е изглеждала библиотеката.

Днес в библиотека “Борис Дякович” в РАМ се пазят над 16 000 археологически издания от страната и чужбина, за чието съхранение вече са създадени оптимални условия. В изпълнение на проекта на община Пловдив, залата се сдоби с нова климатична и вентилационна система в книгохранилището, а в две от експозиционните зали на музея (едната за временни изложби, другата с постоянна експозиция), е поставено ново художествено осветление. 

Гостите разгледаха с интерес непоказвани ценни екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович”. Един от най-интересните експонати е най-старото издание в нея –  сборник от 1692 г. с описания и рисунки на различни артефакти, които се съхраняват в библиотека в Монако. Събирането на книгите,  част от фонда на библиотеката днес, започва по инициатива на видни общественици в миналото, сред тях са личности като Йоаким Груев и Петко Каравелов. Благодарение на личните връзки на археолозите с техни колети по целия свят и обмяната на книги, библиотеката се сдобива с редица ценни издания, като тази традиция е запазена и до днес. До 2010 г. ценните книги са били съхранявани в кашони. Нещата се променят, когато в музея постъпва библиотекарят от НБ „Иван Вазов“ Петя Георгиева, която вдъхва нов живот и обновява библиотеката.  

На 14 февруари предстои откриването на изложба и представяне на реновациите и премонтните дейности в Регионалния исторически музей, осъществени по проекта за „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, съобщи заместник-кметът Пламен Панов.

„Това е един много важен проект за културните институции и за ресор Култура в Пловдив, вече сме в етап да покажем прогреса на дейностите по него. До април община Пловдив ще бъде готова с мобилното приложение, което ще провокира посетителите да търсят съкровища в различните музеи и културни институти в града, ще бъдат насърчавани да чрез игра и забавление да посещават обектите. Това ще промени представата за представяне на културното наследство. Връзката между информационните технологии и културното наследство е неоспорима и особено важна за младото поколение. Всички културни институти са обхванати от проекта и освен опазването и съхраняването на културното наследство ще се създава едно вълнуващо преживяване, за стимулиране на „туризъм на изживяванията“. Поздравявам музеите за активното участие за това, че си сътрудничат, както и на екипа на проекта за отличната работа“, коментира зам.-кметът по култура Пламен Панов.

Припомняме, че Община Пловдив изпълнява проект по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ в размер на 781 550 лева, финансиран от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. В него са включени 7 културни институции – Градска художествена галерия, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека „Иван Вазов“ и ОИ „Старинен Пловдив“. Срокът на изпълнение е 20 месеца и приключва в края на април. Партньор на община Пловдив е  Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.