Хората, обичащи татусите съществуват във всякакви форми и размери. Именно това позиционира в  в новите си фото серии, базираният за сега в Лондон фотограф Алън Поудрил. Хората, които той е заснел, повечето покрити от врата до глезена в татуси, са едни вървящи и дишащи произведения на изкуството. Макар и все още темата за нашарените тела да е табу, то някои виждат в нея изящество и естетика. Макар и повечето все още да мислят, че това е една прищявка на младите, фотографът доказва, че това съвсем не е така. 

За да може да бъде обяснена по-добре снимката, Алън  слага и малка бележка, написана от моделите му, за историята на техните татуси. Някои са осъзнали страстта си много късно – през 40-те или 50-те си години, докато други са започнали да шарят телата си много преди да имат легалното право да го направят. 

Поудрил има великолепна колекция от снимки на интересни хора в портфолиото си, така че ако тези снимки ви грабнат вниманието, ние ви препоръчваме да разгледате и останалите серии. 

Граам, 58
„Започнах да се татуирам, когато бях на 51 и баща ми вече беше починал, а майка ми не каза нищо, защото беше в ранен стадии на деменция”

 

Лилианна, 23

„Не мисля, че мнението ми за татусите ми ще се смени, както и ме съмнява да съжалявам за тях, независимо на каква възраст бъда”

Дейв, 66

„Започнах да се татуирам през  1963, когато бях на 14 и не мисля, че някога ще спра”

Виктория, 37

„Татусите ми са част от това, което съм и и винаги ще ги обичам, независимо дали е сега или когато стана на 80.”

Алекс, 49

„Майка ми не беше доволна, когато си ги направих, за това ѝ каза „Виж какво, майко, радвай се, че не съм на улицата и не друсам хероин” „

Изи, 48

„Обичам да бъда различна и всеки ден ме питат за тях. Добрите татуси не са евтини, евтините татуси не са добри”

Джеймс, 33

„Бях на 16, когато си направим малко гущерче на бедрото, а родителите ми ме попитаха как бих могъл да си намеря работа с това. „

Кими, 29

„Татусите ми на Kiss са ми любимите. Болката беше удивителна, но после се чувствах толкова добре да показвам отдадеността си на бандата”  

Питър, 38

„Те ми дадоха самочувствие в живота, след като се разболях от Кронска болест. В бъдеще ще ги обичам пак така, както и сега” 

Мишел, 53

„Не мога да кажа на каква възраст ще спра. Докато има място за запълване, ще се татуирам. Не мисля, че мнението ми някога ще се промени”

Бил, 59

„Обичам факта, че съм на средна възраст с професионална работа и заобиколен от хетеросексуално, а на гърдите ми е татуирано „No Fucking Way”.

Патрик, 34

„Първият си татус си направих, когато бях на 13 и беше тайна цели 10 години. Това е част от мен и аз никога няма да остарея”

Крис, 25

„Ако някога забравя кой съм, просто ще си сваля дрехите, ще се погледна в огледалото и ще си припомня”

Кени, 27

„Обичам татусите си, те са начин на живот и част от мен. Ще си правя нови докато все още мога. „

Нес, 40

„Харесва ми как и те се променят, докато тялото ми остарява. Когато няма свободно място под врата ми, тогава ще спра”

Саймън, 47

„Ще се татуирам, докато мога да ходя сам до тоалетната, защото не ме интересува как ще изглеждам, когато остарея. Никога не съм мислел да имам толкова много татуси, но характерът ми е пристрастяващ се” 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…