Независими артисти показаха как могат да бъдат възродени сгради като тютюневите складове чрез изкуство и творчески индустрии

Какви тайни крие построената през 1931 година от Цар Борис III сграда

Църква с икона на Цанко Лавренов съжителства с творци и техните ателиета в доходното здание на Зографския манастир

Стефка Георгиева

Как могат да бъдат съживени тютюнените складове в Пловдив? Този въпрос се търкаля в общественото пространство от много време и дори след изпепеляването на Тютюневия град е на дневен ред. Какво точно трябва да бъде направено, за да бъдат социализирани тези сгради, да станат притегателни центрове? Докато едни се питат, други действат. Те намериха решението, но някак остават в страни от вниманието, тъй като не се афишират кой знае колко. Пловдив е един великолепен град, в който добрите примери ни дебнат зад всеки ъгъл, но не всеки съумява да ги забележи. Един от тях се намира в самия център на града, точно до началото на пешеходния мост, в южната му страна. Това е великолепна огромна сграда, построена преди повече от 80 години. Какво се случва с нея, четете в следващите редове.

Историята

Строителството на сградата е започнат през 1930 година, и е завършен в края на следващата, по поръчка на Цар Борис III. Той поискал да бъде изградено доходно здание на Зографския манастир, което да предаде на монасите от Атон, които често протягали ръка на българския народ.  Духовниците дарявали средства, златни накити, а често и гостували у нас, когато народът ни е имал нужда от помощ. Първоначално сградата е била приют за ранените по времена Чирпанското земетресение. В последствие, около 1934-1935г. се превръща в Окръжна болница, която лекувала стотици пациенти. Макар да е била медицински център, с идването на промените, хора от подземния свят превзели сградата по неведоми и твърде съмнителни начини. Те я ползвали с неясно предназначение, но в рамките на няколко години, двамата съдружници, които я окупирали, били убити, а сградата отново била върната на атонските монаси.

Настояще

Към днешна дата, бившата Окръжна болница все още е на Зографския манастир, но не е стопанисвана активно. На партерния етаж има редица магазини, адвокатски и нотариални кантори, магазини и студия за красота. Това е най-апетитната част от сградата, защото може да се ползва за търговска дейност, коментират някои от хората, помещаващи се вътре. Ако се вгледате от фасадата откъм Щаба на армията ще ви изненада една красива и стара камбана, която буквално виси на три метра от тротоара. Още повече ще се изненадате, ако видите табелата под нея и вратата, която най-често стои заключена. Това е параклисът на Зографския манастир „Св. Цар Борис”, изграден веднага след като царя дарява сградата на монасите. Камбаната му рядко се чува, но пък вътре си е напълно действащо духовно кътче. Което крие една изключителна реликва- икона на Цанко Лавренов, копие на иконата „Св. Георги” в Зографския манастир.   

Бъдеще

Освен с духовен живот и търговия, оказва се, че сградата, която архитектурно и по обем много напомня за тютюневите складове, пази още скрити тайни и разказва чудни приказки за интересни хора и света на изкуството. Минавайки покрай нея дори може да не я забележите, заради занемарената фасада или дърветата, която я крият с клоните си.  Помещенията й обаче кипят от живот и преливат от цветове.

Само преди около 2 години започва плавен и неочакван процес по социализирането на сградата с инструментите на културата, макар това да не е било съвсем планувано. Един от пловдивските артисти и познат художник – Иван Костолов, решава да си направи ателие вътре. Така той повлякъл крак и след него различни творци преоткрили мястото за създаване на работно студио. Сред тях са Динко Ангелов, Любомир Атанасов, Иван Костов, Христофор Балабанов, Любо Кръстев и  други хора на изкуството.

Сградата не е ремонтирана от години и окаяно се нуждае от реновиране, но носи такъв дух и заряд, какъвто са й придали нейните обитатели. По стълбите ще ви посрещне голяма жълта котка, нарисувана със спрей директно върху стената. Послания, рисунки и плакати изникват отвсякъде, а етажите са просторни и ще ви е нужно премного време, за да разгледате цялата сграда. Особено имайки предвид, че не във всички коридори има осветление.

Повече са местата, на които мазилката и боята се лющят и падат, отколкото здравите такива. Дограмата е дървена и поставена преди поне 30 години, но творците вътре съумяват да се справят със ситуацията и всеки се грижи отделно за помещението, което е наел. Динко Ангелов, например, ни разказа, че през зимата, температурата в стаята достигна градуси, близки до нулата, но това не пречи на духа му да се бори със зимната обстановка и да си постави калорифер с надежда да стопли помещението.

Различните ателиета се редят едно след друго, предимно заключени от всеки един от наемателите. Коридорите са дълги и тесни, а на местата, на които осветление липсва, може би бихте си помислили, че е декор от филм на ужасите, но не. Усещането е по-скоро, като че едно голямо семейство се е събрало заедно и живее под един покрив. Да, такава е емоцията, която група хора се събират не само, за да работят заедно, но за да вдъхнат нови живот и енергия на отдавна забравено пространство.

Макар и не всички, по-голяма част от артистите ще отворят ателиетата си в Нощ/Пловдив, която наближава все повече. Освен че посетителите ще могат да разгледат тяхната работа и местата, на които работя, ще има и дискусия, дебат или разговор, в зависимост от това как протече вечерта, а темата ще бъде историята – как се пише тя и защо се повтаря, но с известно чувство за хумор, допълва Динко Ангелов.

Избрах да направя ателието си в тази сграда, защото мястото е страхотно. Крие много дух и история, много артистизъм има в него, казва друг от творците, които съживяват доходното здание на Зографския манастир- Христофор Балабанов. Като вляза вътре и не ми се излиза. Това място ми дава свобода, волност, усещане за пълно удоволствие от работата, допълва той. Фотографът знае, че постройката е била болница, от което би следвало да крие скована енергия, но той не усеща нищо подобно там.  Това е остров. Когато сградата е в такова състояние, това дава дух на старинност, все едно си излязъл извън времето. Тук не си в матрицата. Всички, които идват при мен също много се радват да ме посетят и да пребивават в ателието ми. Хубавото е, че когато някой повлече крак, подобни сгради бързо се пълнят със съдържание, с живот. Придобиват дух. Хората на изкуството, когато са заедно, по някакъв начин си помагат, обменят енергии и идеи. Така сме и ние тук- десетина души сме, ходим си на гости, черпим опит, гледаме кой какво прави, коментираме, помагаме си. Така се раждат идеи, в това заимстване на енергии, казва Христофор.

Сградата ще е локация в Нощта с общото название Ателието.  Изложба “Есента на Леонардо” ще открие Динко Ангелов. В нея той разглежда Йозеф Бойс и Леонардо Да Винчи в техните златни години. Темата на изложбата е Конвергенция. Христофор Балабанов пък ще е част от програмата с прожекцията “Баба Дана - пазителката на зелениковия манастир”. Тя презентира поредица от интервюта със социално активни лица, които са живели нестандартен живот. Целта е да се запази истинноста и усещането за отминалата епоха на Комунизма и Прехода. Неподправените емоции и разкази на достигналите преклонна възраст интервюирани ще пренесат духа на времето - така новото поколение ще може да се запознае от първа ръка с миналото.

2 comments

  • Comment Link Отговор Отговор Сеп 21, 2016

    Преди пешеходния мост на главната. В една от пресечките. До нея има един нотариус, но не знам името на самата улица

  • Comment Link Самуил Поптракев Самуил Поптракев Сеп 16, 2016

    За по-младите читатели, може ли да кажете къде се намира сградата, за да я посетим когатое отворена. Балгодаря.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…