Спектакълът на хореографа Мила Искренова е част от програмата за 50-я юбилеен сезон на танцовата трупа 

Балет „ Арабеск” ще гостува в Пловдив със спектакъла „Сидхарта” по Херман Хесе на 8 февруари, на сцената на Драматичния театър. Проектът на хореографа Мила Искренова е част от програмата на 50-ия юбилеен сезон на танцовата трупа, замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на „Арабеск”през годините. Важно място в този период от половин век заема направлението танцов-театър, като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на Искренова. 

"Сидхарта" е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“. Изискната сценография и костюмите  са на Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.

Спектакълът предизвика много мнения, някои крайно противоречиви. Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл "изгаря чувствата". Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно визуално изживяване.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете  различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в  музиката, танцовия език и образността.

Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта "Сидхарта" на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството. 

Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той;  защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.

Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.

 „Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта,  толкова наподобява днешното време така  тревожно и заредено в същото време,  когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.

Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.