Звездата от „Възвишение“ Герасим Георгиев заедно на сцената с нощната охрана на пловдивския театър

Геро призна, че е „Мечката“ в спектакъла „Вълци“

Със спектакъла „Вълци“ и поредицата на пловдивския театър, която включва „Възвишение“ и „Сестри Палавееви“ искаме да покажем, че българската литература е жива, че тя изживява истински възход, че българските писатели пишат добри европейски книги, и че заслужаваме себеуважението си. Това сподели пред пловдивската публика драматургът Александър Секулов на среща с театралната публика. Това стана на дискусията с въпроси и отговори към актьорите „Без завеса“ след спектакъла „Вълци“ по-рано тази седмица. Актьорите от представлението останаха на сцената и заедно с драматурга Александър Секулов отговаряха на въпроси от публиката.

Това е овълченото българско село. Но истинското българско село не е само това – но това го има, коментира Секулов. Така той представи доста мрачния спектакъл, който е изграден по „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Това са няколко различни разказа, които са обединени в един. Ако публиката усеща всичко като един общ разказ, значи сме се справили в обединяването, коментира още Секулов. Историята се върти около борбата на едно село с изгладнелите вълци и проблемите, с които се сблъскват жителите, поставени в тази трудна ситуация. В спектакъла участват относно актьори от пловдивската трупа, а също известният и станал истинска звезда след „Възвишение“ Герасим Георгиев – Геро, младата Дика Аратлъкова и… нощната охрана на театъра – Иван Костадинов. „Той е единственият човек, който не бърка. Когато режисьорката Диана Добрева го избра каза, че ще видим, че ще се справи перфектно и никога няма да прави грешки и това наистина е така“, коментира Секулов за непрофесионалния актьор, който играе селския поп, станал изкупителната жертва за всички несгоди на селяните в края на спектакъла.

Спектакълът е носител на три награди Аскеер – за режисурата на Диана Добрева, за музиката на Петя Диманова и за поддържаща женска роля на Ивана Папазова, която се появява само за няколко минути в последната част на „Вълци“. „Не мисля, че човек може да се подготви“, отговори тя на въпрос на Секулов как се готви за краткото си, но впечатляващо участие в спектакъла. „Чакаш момента, гледаш, аз се зареждам от духа на всички тези вълци н асцената преди мен и това ми рефлектира. Накрая просто си вършиш работата, а останалото е Боже дело“, каза Папазова.

„В спектакъла не става дума само за българския селянин. И днес в Пловдив, във всички градове виждаме тези „вълци“. Аз имам куче, което всяка сутрин и вечер разхождам. Срещам навсякъде невероятни хора, които се борят. Нашите тук в спектакъла са просто агънца. За съжаление се сещаме, че има човечност и доброта само когато имаме нужда някой да ни удари едно рамо. Сещаме се че има любов, когато я загубим. Сещаме се, че има Бог, когато изпаднем в беда и само той може да ни помогне“, коментира доайенът на театъра Симеон Алексиев.

Текстът на спектакъла е на диалект и понякога затруднява зрителите. Дали това е предизвикателство и за актьорите, коментира Траян Гогов: „Диалектите са красотата на българския език – показват, че той е богат. Аз съм от северозапада, ако говоря по този начин, по който говоря сега, там не биха ме приели“.

Роля на ням селянин, който през целия спектакъл бръщолеви неразбираемо играе Алексей Кожухаров. „Важното е мисълта да се предава към зрителите“, коментира той и успокои публиката, че все пак може да говори нормално. „Всъщност няма никакво значение текстът – дали говоря, с какво съм облечен, най-важното е мисълта да се предава и да стига до публиката. Много е интересно, че в следващата ми роля в спектакъл, без режисьорите да се уговарят, Камен Донев ме покани в „Работно време“ отново да играя подобна роля“, добави той. От публиката пък добавиха, че всъщност на моменти най-много са разбирали именно него и неговото нечленоразделно мрънкане.

На финала се изказа и Герасим Георгиев: „Нали знаете, че на популярните актьори в България им викат мечки. И аз така, като ме поканиха в този спектакъл „Вълци“, приех, за да бъда мечката. Иначе не виждам разлика в театрите в София и в другите градове. Разликата е, че министерството на културата е в София. Навсякъде има страхотни актьори. Публиката също не я деля. Играя навсякъде еднакво. Публиката е цар и тя дава най-точна оценка за случващото се в театъра. Най-истинските награди са именно от публиката, вашите аплодисменти“, коментира Геро.