След близо двумесечен ремонт залата за временни експозиции на Градската художествена галерия отвори врати вчера. От снощи по стените на първия етаж на галерията могат да се видят творби на Янко Ненов. Той е подготвил 60 цветни релефа, в които върху метална плоскост е рисувал с различни материали, сред които стъкло, дантела и други. Творбите са обединени в цикъл „Синят на старите вещи и… котките“.
Посетителите на изложбата ще са първите, които ще видят пространството след последния му ремонт. 70 хиляди лева отпусна общината за модернизиране на изложбения етаж, който обаче силно разочарова. Единственото ценно нещо, което се вижда, е насоченото осветление и системата за окачване. Това все пак са задължителни системи, които на практика всяка малка частна галерия, отворила или ремонтирана в последните 20 години притежава.
Изключително дразнещи за зрителя обаче са доста детайли – някои от които и опасни за картините. На първо място, въпреки новия скъп ремонт, по средата на част от стените има електрически контакти. Оставени сред стените, които би трябвало да са напълно бели без да разсейват по никакъв начин от картините, те са изключително неприятни, предвид скорошния ремонт на сградата. Във всички съвременни пространства, контактите са скрити по някакъв начин, за да не пречат на нормалното възприемане на творби на изкуството.
Също неприятно впечатление – а и опасност за картините – са и обикновените климатици, закачени по стените. Насочената струя топъл – или студен през лятото – въздух би бил и опасен за картините, освен грозен от естетическа гледна точка и дразнещ за зрител, който стои и гледа творби, докато климатикът духа в негова посока. Нормалното решение е климатична система, която да не насочва струя въздух директно към публиката или към творбите – тоест нещо, различно от най-масовите климатици за дома или офиса.
Странно е и решението за големите прозорци витрини, които са оставени без никакви завеси или щори. Външното осветление ще влиза свободно в галерията, като освен, че така се хвърлят различни сенки или пречи на равномерното осветяване на изложбените пространства, директната или отразена слънчева светлина е вредна за творбите. Ремонт не е правен и по подовата настилка, като все още е оставен старият и изхабен ламиниран паркет.
Странно е и решението за надписи към картините. На обикновен лист просто са принтирани заглавия на различните творби на Янко Ненов, които са залепени върху рамките… настрани, наклонени на 90 градуса.
Изглежда, за съжаление, въпреки пресния ремонт, само няколко месеца преди Пловдив да бъде Европейска столица на културата, централното ни изложбено пространство ще посреща гости в доста незавиден вид, далеч от наложените преди десетки години европейски практики. Изобщо не си личи и не става изобщо ясно за какво са похарчени отделените от общинския бюджет 70 хиляди лева.
