Търпението ни се изчерпа, заявиха от Фондация „Дом за пловдивската опера”
Паднала мазилка. Изтърбушени седалки. Пожълтели стени и прогнили от влагата дървени плоскости. Разруха и мизерия. В тази атмосфера в Концертна зала, членовете на Фондация „Дом за пловдивската опера” заявиха в прав текст, че искат Министерството на културата да предприеме скоростно стъпки по ремонт и реконструкция на пространството за култура. Като на фронта сме. А война няма. Министерството на културата е на ход. Искаме действия, заявиха от Фондацията пред медии, народни представители и областния управител.
Почетният консул на Германия и член на Съвета на „Дом за пловдивската опера” д-р Мариана Чолакова припомни целия казус от начало докрай. Подчерта, че пожарната е забранила използването на Концертна зала и за да онагледи казуса цитира Радой Ралин: „Търпението ражда загниване”. Е, търпението ни се изчерпа, дебело подчерта тя.
За цялата епистоларна част от историята разказа друг член на Съвета на Фондацията- Любозар Фратев. А колегата му арх. Илко Николов разкри, че преди повече от година заданието за ремонт и реконструкция е възложено на софийски архитект, но няма никаква информация какво се е случило с това задание. Ние сме изготвили експертна оценка за състоянието на сградата относно авариен ремонт. Становището не включва конструктивно обследване, каквото е необходимо, каза арх. Николов.
Друг член на Съвета- инж. Никола Добрев пък цитира покойния гений Стивън Хокинг: „Твърде дълго се вторачваме в краката си. Трябва да поглеждаме към звездите”. Операта е една голяма звезда, добави Добрев.
Трябва да се реагира по най-бързия начин, е позицията на областния управител Здравко Димитров. Подчерта, че е трябвало Концертна зала да стане общинска преди повече от пет години, когато имаше възможност за това. Ако това се беше случило, досега може би залата нямаше да е в този вид, предположи губернаторът. И даде предложение: „Военните нямат против операта да се премести в ДНА”.
Военният клуб може да е резервна сцена на операта, не основна, каза председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Тя подчерта, че обществената поръчка за проектиране вече е в Агенцията по вписванията и до края на седмицата процедурата може да бъде отворена. Но заяви, че дори да няма обжалвания, едва ли ремонтът ще се случи през 2019. По нейни сметки, пълната реконструкция на залата, с подмяна на инсталациите и осигуряване на най-съвременна озвучителна и осветителна техника, което е задължително, би струвало около 12 милиона лева.
По време на събитието се говори и за нова сграда за пловдивската опера. От Фондацията припомниха, че общинските съветници излязоха с витиеватото решение, че са съгласни с това операта да има нов дом, но нищо повече. Фондацията разполага с 9 предложения за подходящи за целта парцели, като отново се прокрадна идеята са събаряне на бившия партиен дом и построяването на модерен оперен комплекс на негово място. Д-р Мариана Чолакова каза, е това предложение е дошло от общината и Фондацията го споделя. Това е една меко казано екзотична идея, коментира Менда Стоянова.
На въпрос дали държавата ще осигури пари за ремонт и реконструкция на залата Стоянова отговори, че има уверението за това от финансовия министър.
Преди две години се зарекох да не влизам тук, защото ме е срам. От тогава нищо не се е променило. Срам ме е, че мястото, на което се намираме, е в това състояние. Така се включи в темата народният представител от БСП доц. Георги Йорданов.
Дирижирал съм в тази зала много концерти. Тук има невероятен дух и традиция, каза артистичният директор на операта Лучано ди Мартино. Тук е духът на Добрин Петков, нашият патрон. Надявам се ремонтът на залата започне и да успеем да закачим поне 2-3 месеца от 2019г., пожела си директорът на музикалното училище Нели Попова.
Преди дискусията в залата, организаторите на събитието пуснаха документални кадри на БНТ 2, с участието на световноизвестния италиански режисьор Стефано Пода. Ето какво каза той пред камерите на националната телевизия:
За мен операта е миг сигурност, убежище, размисъл, момент, в който да открия себе си, да открия истината, да затворя очи и да слушам, да оставя за миг телефона, да оставя мисълта, че всичко тук е възможно и за миг да се озова в древното измерение на човека и на културата. Така че за мен операта не е театър, не е сценография, не е кино, не е нищо. А е това, което едно време е бил храмът, както някога беше музеят – място, където да влезеш, за да се отпусне и просветли душата ти.
Операта е много важна в живота на един град. И това, което е важно, е да не я свързваме с операта. Тя може да е като античния театър, място, където се събира градът. Гръцката трагедия е говорила на всички и никой не я е разбирал, като църковната служба на латински. В Италия църквата умря в момента, в който латинският в литургията бе преведен на италиански. Когато умря тайнството.
Основната роля на операта е да събере града и да говори на всички езици, тя е невралгичен, енергиен център. Затова аз не обичам да я разглеждам като жанр изкуство, а като обединение на всички изкуства, на всички езици. И за мен е много важно операта да е насочена към универсална публика, и като културно ниво и като възраст. Тя трябва да говори на детето и на възрастния човек и да отговаря на изискванията на всички.
Смисълът е загадката на човека, това да правим етичен всеки наш ден. Ние сме като децата, които строят пясъчни замъци на плажа, и неизменно всяка вечер, щом изгрее луната, започва приливът и отнася замъците. Важен е ентусиазмът. Аз имам голямо доверие в човека, той е точно като детето, което строи пясъчни замъци, които после морето отнася, но чудото се повтаря всеки ден, чудото на живота, чудото на човека, който иска да започне отново. Това е нещо невероятно!
