Актьорът удря отрезвителен шамар на обществото в моноспектакъла ВИП

По ироничен и комичен начин актьорът показва жалката картинка на неудачниците, тръгнали да стават ВИП-ове с цената на всичко

Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневи се Куката

Паулина Александрова

Проблемите на съвременното общество, болните амбиции и грешното схващане за ВИП-овете представи Мариан Вълев в моноспектакъла "ВИП" снощи в ДК "Борис Христов". В 15 глави, актьорът сблъсква истинската си самоличност и тази, която му приписват. Двата персонажа непрестанно преминават един в друг, противоречат си, понякога дори се карат помежду си, а границата между тях е почти неразпознаваема. Актьорът влиза в контакт с публиката, провокира я, като по този начин посланията му стават още по-силни.

Да погледнем живота от малко-по-различен ъгъл, да събудим у нас чувството за съпричастност и доброта. Това подканва Вълев в пролога. Да се погледнем честно в очите и да направим заедно едно прозрение за човешката природа и държавата, в която живеем, призовава Вълев. Да погледнем майките си, които цял живот са работели за тази държава, а сега умират от глад, да погледнем братята си, които се самозапалват по улиците, да погледнем децата ни, които цяла нощ висят в чалга дискотеките. Нека поиграем играта "Стани богат", но така, както се играе в истинския живот. Да си представим, че пред всеки от Вас има по един бутон. Ако го натиснете съвсем анонимно получавате веднага по 1 млн. долара, но 1 млн. хора губят работата си. Натискате го, получавате парите, а аз се самозапалвам пред очите Ви. Ще го натиснете ли, или ще чакате човекът до Вас да ви изпревари?, провокира хората в залата той.

В глава 3 "Вяра" Мариян Вълев показва духовната си страна, но по начина, по който той го умее - с псувни, с арогантност, с гняв, но с дълбоката си душевност и истинност, доближаващи се до познатия си образ на Куката, отричайки фалшивия позитивизъм и отчуждението. В библейската препратка за непорочното зачатие, той задава въпроса "Господ има ли патка? Ако има, колко ли е голяма?". Визирайки Христовите мъки отправя болезненото питане: „Ако Бог е способен да стори това на собствения си син, как очаквате да постъпи с всички нас?"

В следващите части моноспектакълът представя историята на един неудачник, тръгнал по пътя да стане ВИП, поставяйки жестоката слава над любовта и близките си. За изкривения му образ, да си хармоничен, означава да си богат. След поредния случай, в който героят му не успява да се прибере за годишнината си, успокоява съпругата си с думите "Скъпа, представи си ни заедно цял живот, аз и ти... на двойни смени в Мак Доналдс". Героят му мечтае да стане известен със самолетна катастрофа, в която е единственият оцелял. Така пробива в Холивуд. А по пътя на славата не може да се мине и без наркотиците, които Вълев представя със забавна реклама. Хуманните послания на великите холивудски звезди пък са да учим децата си да се развеждат, а жените - да ни духат по брутален начин, да бъдем мъжкари като унижаваме другите и да ставаме известни без да имаме качествата за това, махна с ръка Вълев.

С много ирония актьорът показа колко пошло е отношението ни към болката на другите. Когато ВИП-овете страдат всички скърбим, но когато малко дете умира от глад не ни пука,. Трудно е да ни боли за някой, който не е известен, тъжно констатира Мариан.

В поредица от иронични и забавни закачки той препраща към жълтините по негов адрес, към интервюта и кастинги, шегува се с части от кариерата си и дори със самия себе си - с фигурата си, с участията си, като казва, че приятелят му Захари Бахаров е с по-хубаво и запомнящо се име, а това адски дразни образа му. Мариян Вълев не пропусна и да си направи селфи и да изиграе култовия танц на Куката.

В моноспектакъла актьорът споделя страховете си да бъде бунтар докрай като отправя апела, че въпреки че системата ни е повредена, правилата все пак трябва да се спазват. Аз не се боря срещу системата, аз съм част от системата, и аз също съм овца като вас. Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневен бе Вълев.

На финала Вълев казва за образа си "Аз съм просто огледало, в което виждате собственото си отражение". А преди падането на кулисите дойде и най-силното послание - картина на фабрика за обработка на бройлери от унифицирани хора роботи с маски на лицата като метафора на съвременния робски труд, на преклонението, на масата. Бъдете смели, не бъдете роби! В земята има хляб и гроб за всеки от нас! Така завърши Мариан Вълев, а след това падна на колене и се поклони на публиката.

За по-малко от час и половина актьорът улови всяка болна тема, всяко гнило звено от съвременния жесток живот, всяка човешка низост и глупост. На моменти забавен, на моменти ироничен, на моменти обладан от демоничен гняв, но с дълбоко откровение и истинност. В началото Вълев си пожела да направим едно прозрение за човешката природа и вдъхновение и да си тръгнем малко по-добри. След спектакъла, хората отвориха очите си и напуснаха Дома на културата с будната си съвест.


Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…