Михаела Каменова е млад скулптор, който работи с разнообразни материали, като представя абстрактни творби при участието си в Националните есенни изложби. Дни преди откриването на събитието на 1 септември тя разказа за своето участие:

-       Разкажете какво представяте на изложбата – колко работи, на каква тема, какъв формат, материал, техника и пр. Кога са създадени, специално за Есенните изложби ли са?

Творбите, които представям са изработени специално за Националните есенни изложби в Пловдив 2020 г. Тазгодишната тема „Места до поискване“ ме провокира да създам серия от скулптури, моя интерпретация на пейзажи или триизмерни метални „картини“, идея която от дълго време искам да реализирам. Самата тема ме предразположи към по-освободен подход в разработката на проектите, базиран на емоционално въздействие. Пейзажите, които се опитвам да пресъздам, са изградени от различни елементи, някои със символичен характер, други обрисуващи абстрактни форми. Сюжетите, които ме впечатляват са свързани с отворените пространства, като наблягам въздействието и усещането което създават. Скулптурните композиции са различен формат, като най-голямата с наименование „ЗЕНИТ“, е с размери 230 х 40 х 40 см. Материалът от който са изработени е стомана (желязо), за обработката са използвани различни техники. Част от елементите включени в композициите присъстват и в предходни мои творби от последните години, но тук са представени в различен вид обединени от обща идея.

-       Част от творбите ви са свързани с преработка на метални елементи скрап. До каква степен това води към крайната композиция – да бъде по-абстрактна или с определена тема? Или иначе казано: Ако изходните материали са с всякакви неопределени форми, това насочва ли ви към една по-абстрактна композиция или не винаги е така?

Изборът на материал за реализация на скулптурно произведение е от особена важност. Замислянето и осъществяването на една творба е специфичен процес при всеки автор. Скулптурата от скрап може да съчетава в себе си различни елементи и материали. Основната идея е отпадъчният материал да бъде наново събран, претворен в нещо ново. Творбите, които представям са изработени от нови индустриални материали, една малка част от изрезки, които могат да се нарекат скрап, но това не е водещо и няма отношение към идеята. Принципът, за изграждане и реализация е сходен, но елементите които са използвани не са намерени, а специално създадени за композициите.

Често пъти корозията, разрушението и деформацията на материала се използват като ефект в произведението, но не винаги това са намерени детайли, а по-скоро обработени чрез различни техники до постигането на желаният ефект. Стоманата дава възможност за свой уникален тип третиране, големи възможности за изграждане на форми и структури. В скулптурите които представям, металният профил е използван като конструкция в произведението, на места и за изграждане на детайли (арматурното желязо), а листовият материал за създаване на отделни елементи, форми, петна.

Може да се каже, че композициите са абстрактни и пресъздават определено настроение, без силна конкретика в детайлите. Присъстват и символични образи преплетени в абстрактните планове, отделните елементи са предварително изрязани и конфигурирани в последствие. Комбинирането и редуването на формите в някои участъци е импулсивно (на прима виста), на други места, целенасочено с ясна форма в зависимост от идеята на композицията. Самият материал до голяма степен насочва към по-конструктивна и абстрактна същност на творбите.

-       В показаните композиции има части с по-нестандартни форми, но преплетени и с идеален кръг, или добре изработен правоъгълник, в контраст с ръждиви части. Търсен ефект ли е този контраст и каква е идеята?

Контрастът между изброените елементи в композициите определено е целенасочен. Идеята ми за пресъздаването на пейзаж в триизмерна форма включва правоъгълника, който се явява като рамка на произведението. Отделните елементи или изображението, излизат извън рамката, като по този начин се превръщат в триизмерна картина. Идеалният кръг с ажурен център всъщност изхожда от един от древните, по-опростени като форма символи за слънце (също и алхимичният знак на златото). Като допълнение към символиката обвързана с този знак съм използвала и позлатяване. За да пресъздам многоплановост в композициите, освен пластично разнообразие, търсих и разнообразни цветови решения.

-       Докъде в ръждивите части в някои от структурите има някакъв вид творческа намеса и докъде те са оставени така, както са „намерени“?

Определено има творческа намеса, както във формата така и в цвета на тези парчета. Ръждивите части в скулптурите са изкуствено направени с цел по-разнообразна структура и цвят, спомагащи за отделянето на различни планове в композициите. Ако имах в наличност бих ползвала и намерени елементи, тъй-като тяхната структура е по-специфична и по-активна, но такива материали се събират с години.

-       Вие сте по-млад автор, какво е чувството да сте в една изложба с по-утвърдени имена с огромен опит – като Павел Койчев в скулптурата или други в другите изкуства?

Благодарна съм, че имам възможността да представя моите творби редом с утвърдени творци, които имат много по-богати знания и опит в сферата на скулптурата и другите жанрове. Възможността за контакт с такива личности е от особена важност за младите автори и спомага за интеграцията им в света на изкуството. От друга страна участието ми редом с тези имена, създава чувството за голяма отговорност, но въпреки това ме амбицира.

-       Как виждате състоянието на съвременната българска скулптура в момента?

Трудно е да се говори за състоянието на даден дял от изкуството без нужната дистанция на времето. Скулптурата постоянно се видоизменя и борави с различни изразни средства в зависимост от техническите постижения и тенденциите на епохата, в която се създава. Има много фактори, от които зависи  развитието на съвременната скулптура, независимо дали са пряко или непряко свързани с нея. Смятам че българската съвременна скулптура продължава да се развива, присъства в нашите галерии, среща се все по-често в публичните пространства в България и извън пределите на страната, въпреки трудностите на времето в което живеем.

-       Кажете няколко думи за Националните есенни изложби като събитие.

Националните есенни изложби са дългогодишна традиция и сериозна платформа за изкуство.  Характерна особеност за събитията е, че се провеждат в пространствата на къщите в Старинен Пловдив, както и самия формат на представяне на авторите чрез самостоятелна изложба. Творците участвали през годините са изтъкнати фигури в изобразителното изкуство, като възможността за изява на по-млади автори редом с тях, е от голямо значение. Този форум е важен не само за културния живот в Пловдив, но и за развитието на изкуството в национален мащаб.

www.mihaelakamenova.com