Георги Тошев ще представи книгата си „Наум Шопов. Бележки от един живот” тази вечер в 19 часа в голямата зала на Драматичния театър. Събитието е част от програмата на 24-ия театрален фестивал „Сцена на кръстопът”.

„Прекарах няколко месеца с мисълта за Наум, а след това – в неговата тиха компания. Предложих му да разкаже в книга своя изпълнен с обрати живот. Живот-път. Наум се замисли. Не след дълго каза „да“. „По-добре е аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!“ Мъдрец – това е Наум. Тишината му е вик за човечност. Насъбрана енергия за споделяне. За него думите са важни“, разказва Георги Шопов  за написването на биографичната книга.       

„Десет години по-късно Наум е тук. Наблюдаващ. Присъстващ. Усмихва се през погледа на внука си Наум Шопов от сериала „Откраднат живот”, пали се на сцената на Сатиричния театър с другия си внук Асен Мутафчиев в спектакъла „Трима мъже и една Маргарита”. Лиза и Христо, децата на Наум Шопов и Невена Симеонова продължават талантливо и дискретно да са част от света на театъра и киното. Паметта е действие. Без антракт”, допълва той.

„Крал Лир“, „Вишнева градина“, „Последната лента на Крап“, „Животът в сън“, „Делото Дантон“… Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора (1948–1950), Пловдив (1952–1958), Бургас (1967–1968), в София – Театър на Народната армия (1958–1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985). И въпреки стотиците си роли той няма завършено висше актьорско образование. Киното го открива млад и му се отблагодарява със запомнящи се роли в „Цар и генерал“, „Случаят Пенлеве“, „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“, „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Трета след слънцето“, „Топло“, „Вилна зона“, „Константин Философ“, „Граница“ и сериала „Капитан Петко Войвода“. Наум Шопов умира на 18 април 2012 година в София.

„Добре се чувствам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса – Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше директор на театъра, чиновник в читалището. Случило се така, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко… как да кажа, неочаквано“, признава си приживе големият български актьор.

По повод 90-годишнината от рождението на легендарния актьор издателство Книгомания и журналистът Георги Тошев подготви биографичното издание „Наум Шопов. Бележки от един живот”, което излезе в рамките на популярната поредица „Любимци на публиката”. Макар и черно-бяла като полиграфия, книгата с подбрани биографични фрагменти с изповеди, спомени и размисли показва наситената, богата душевност и разноликата същност на един от най-успешните артисти в историята на българското кино и театър. Участвал е в над 70 театрални постановки, има над 60 роли в българското кино.

Наум Шопов е една от най-загадъчните публични личности в страната, не обича да говори за себе си и не дава интервюта. Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите спомени в началото. Но преди десетилетие, на прага на своите 80 години и изправял се вече веднъж пред смъртта, актьорът узрява за тази идея и чрез Кольо Карамфилов се свързва отново с журналиста. Всички тези текстове-фрагменти, включени в „Наум Шопов. Бележки от един живот” са буквално последните размисли и послания, записани в болничната стая.

Макар през 2010 г. да излиза по случай 80-годишния юбилей на актьора луксозното албумно издание с твърди корици, новата книга Георги Тошев допълва с последния си разговор с актьора от болничната му стая, с фрагменти от недовършената пиеса „Билборд” на дъщеря му Лиза Шопова (актриса, драматург и режисьор), вдъхновена от баща й, и със спомен от Асен Мутафчиев (актьор и внук на Наум Шопов). Особено ценно в книгата по случай 90-годишнината от рождението на актьора е преводът на текст от руски критик със заглавие „Наум – между Габен и Оливие”, публикуван в том от поредицата „Актьори на световното кино”, която се разпространява в бившия СССР в периода 1964–1980 г. В него се казва следното:

„Българското кино дълго не забелязваше Наум Шо¬пов. Въпреки че в театъра той вече беше изиграл роли, превърнали се в събития за сезона, а критиците бяха написали не една статия, отчитайки своеобразието на неговия талант, кинорежисьорите години наред канеха актьора за съвсем малки роли, иначе казано, за епизодични. (...)  Определят Наум Шопов като „Брехтов актьор“, изпитващ влечение към изкуството на „представяне¬то“ – индивидуалност, рядко срещаща се в българска¬та актьорска школа. (...) Наричаха Шопов „звукопоглъщащ“ актьор, око¬ло когото никога не възниква рекламна шумотевица. Всичките му успехи се приемат като нещо естестве¬но, отбелязвайки единствено неговата „самоотверже¬на“ преданост към професията му.”.

За първи път се посвещава толкова дълга обзорна статия за български актьор в контекста на 60-те години на ХХ век и чиито роли са разглеждани като значими за историята на европейското кино.
В стилното издание „Наум Шопов. Бележки от един живот” са побрани над 80 снимки – прави впечатление интересното и необичайно експониране на някои от кадрите – само ръцете, само очите или челото на Наум Шопов се подават в края на страницата, лицето в различни емоционални състояния  „наблюдава” или „се крие” от читателя. Този ефект на игра, като че ли книгата отново е сцена, придава особена живост и въздействие на дизайна, дело на художника Дамян Дамянов. Сякаш това са стоп-кадри от последната  изиграна роля, а различните изразени емоции кореспондират хармонично с вглъбените и дълбоко откровени текстове.

„Наум Шопов. Бележки от един живот” разказва от първо лице впечатленията на актьора за своите роли и предизвикателства, за спомените си с редица емблематични личности като Димитър Пунев, Любо Димитров, Емилия Радева, Въло Радев, Володя Янчев, Едуард Захариев, Катя Паскалева, Леон Даниел, Асен Шопов, Благовеста Кабаиванова, Крикор Азарян, Венета Карамихова, Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Иван Кондов и др. По-голямо любопитство като че ли будят разсъжденията му и по чисто житейски теми като обичта и любовта, приятелството, предателството, за несправедливостта и гнева, който буди тя, за театъра и отдадеността на професията, за личните си демони, за изкуството, музиката (особено джаза), книгите и четенето, за чувството да си „на ръба”, за надеждата и спасението, за последната мечта. Все неща, които трудно узнаваме дори за близките си приятели.

Книгата проследява успешния път на Наум Шопов в театралното и кино изкуството, който започва с раждането и отглеждането му буквално в старозагорския театър в семейството на артистите Мара и Христо Шопови, със забраната да получи висше актьорско образование, с първите изяви на сцена още в ученическите години, със спектаклите първо в театрите в Стара Загора и Пловдив, по-късно вече в „Българска армия” и „Народния театър „Иван Вазов”, за изгонването от София след поставянето на „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков и пребиваването в Бургас, за удостояването с Младежката театрална награда в Пловдив и три пъти с „Аскеер”.
 Искрено и с преданост говори Наум Шопов за талантливия режисьор Леон Даниел, който му дава възможност да се изяви на сцената – правят заедно пиесата „Хамлет”. Ключова за актьора по-късно се оказва и още една Шекспирова пиеса – „Крал Лир”, под режисурата на Явор Гърдев. Една от най-трудните роли за превърналия се в легенда актьор се оказва тази на Ленин: „Трудно. Непосилно. Нищо не ме отключваше към този образ. (...) нищо от личността на Ленин не кореспондираше с мен”. С насмешка си спомня, че е изиграл доста злодеи, особено в киното, като обобщава: „Търсех ги злодеите. Аз и Ленин съм играл”.

Филмите „Вилна зона” и „Топло” пък отключват комедийния талант на актьора; признава, че са отприщили чувството му за хумор, „успяха да извадят от мен онова странно чувство на смях, на живот, на забавление, което понякога никой не може да усети”, спомня си той.

От друга страна, макар да получава престижната международна филмова награда за мъжка роля от кинофестивала в Карлови Вари – на цар Борис в „Цар и генерал”, Н. Шопов с огорчение признава разочарованието си от родната гилдия: „Просто не ме обичаха. Не ме обичаха. Много хора не обичаха това, което аз правя. Дистанцираха се. И в театъра беше така. В това отношение съм самотник и в театъра.”   
Представянето на книгата е с вход свободен, но всеки желаещ да я посети трябва да си вземе покана от касата на Драматичния театър.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…