Нов сезон за Кинематограф стартира на 13-ти декември, в Петното на Роршах

Екранизация на "Из дневника на един луд" по Гогол на Николай Бекярски от НАТФИЗ намира място в късометражното приключение

Два дни преди новото начало за късото кино в Пловдив, Калин Димитров и Юлиян Спасов успяха да отговорят на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Кой е най-първият ви спомен, свързан с посещение в киносалон?
К.Д.: Когато излезе "Цар лъв", кино Изток тъкмо беше пред затваряне, бяха махнали седалките в средата и бяха сложили огромен матрак. Всички се излегнахме, салонът беше празен и се чувствах като част от филма. Постоянно подскачах и се опитвах да припявам на музиката.
Ю.С.: Първото ми ходене на кино не го помня, но помня първото ми ходене на планетариум. То е почти същото, но гледаш нагоре и се проектира космоса, а не реалността ни тук. Бях изумен от силата да показваш образи и те да вдъхновяват хората.

Как се появи проектът КИНЕМАТОГРАФ?
К.Д.: Юли работеше в един магазин за алкохол и цигари, а пък аз бях без работа и се чудех как да си запълня времето. На него му се беше пръкнала вече идеята за нещо с късо кино и беше вдигнал сайт. Дълги безсънни нощи, много кино и проучвания. Така се роди.
Ю.С.: Зароди се от естествената нужда да бъде споделена всичката красота, която може да се открие в късото кино. Над 2 години събирах филми в лична колекция и в един момент осъзнах, че трябва да има събирателно място за всички тези филми, достъпно за всеки в интернет. Изкуството се осмисля от наблюдателите.

Как бихте обяснили на едно малко дете късото кино?
К.Д.: Това е като приказки за възрастни, но без да ти става скучно, защото няма време.
Ю.С.: Безкрайно море от истории за живота.

Защо е нужно според вас киното да излезе извън рамките на киносалона?
К.Д.: Само в читални ли четете? С новите технологии да се гледа кино е лесно и достъпно. Защо трябва само в обособени за това места да се случва магията? Другото нещо е, че в повечето киносалони има много ограничен избор и то само между холивудски блокбъстъри със спорно качество. Ами българските филми, ами европейското кино, ами късото кино... Има публика за всичко, но хората не знаят, че има и други варианти, освен натъпкани с пари мегапродукции от САЩ. Това е неприемливо за нас.
Ю.С.: Влизането в образ, било на сцена или пред камера, е колективно, но и интимно изкуство. Колективно, защото много хора участват в създаването и после във възприемането му. Има чар в колективната енергия в киносалоните. Интимно е, защото зрителят се налага да се отпусне напълно под контрола на сюжета. Накъдето го отведе, там... Осъзнаването на филма е личен и дълбок процес. Филмът може да провокира страхотни промени у човека, без околните да разберат. Понякога и самият зрител не го разбира. Киносалонът е толкова място за кино, колкото църквата за религия. Филми могат да се гледат навсякъде, нужни са само желание, поглед и тъмнина.

На какъв принцип подбирате заглавията, които да представите пред публика?
К.Д.: Нашето представяне в публичното пространство го разглеждаме като изживяване. Измисляме тема, после около темата градим идеята какво да бъде преживяването от събитието и най–накрая селектираме филми, които да съвпадат.
Ю.С.: ... за да създадат по-голяма обща картина върху дадената идея или проблем от действителността ни. Тази обща картина е изключително нужна в момента, защото живеем във времена на илюзии, относителни истини и несигурност. Единственият начин да се преборим с тях е да си изградим качествено и обективно критично мислене. Чисто технологично, имаме добре изградена система от канали за получаване на филми и информация от цял свят. Избират се колективно от редакторския ни екип.

Ходите ли на кино? Най-любимите 5 филма, които винаги ще помните?
К.Д.: "The butterfly effect", "Inglourious basterds", "Inception", "La grande belezza", "A clockwork orange".
Ю.С.: Не мога да класифицирам любими мои филми. Адски много са и помня всеки, който ми е направил впечатление. Не ги фаворизирам, защото тогава ще започна да забравям, предпочитам да помня всичките. Има обаче един все пак, който препоръчвам. "My Dinner With Andre" от 1982 година. Кино.

Новият сезон за КИНЕМАТОГРАФ в Пловдив наближава. Как тече подготовката за 13-ти декември?
К.Д.: Трескаво. Въпреки че сме правили доста събития в Пловдив, това е ново начало за нас, защото като организация се променихме много за последните няколко месеца. Нямаме търпение да дойдем отново.

Като какви хора се определяте? Мото или заглавие на филм, близки до вашата философия за живота?
К.Д.: Аз се определям като развиващ се човек. "Carpe diem" е моето мото.
Ю.С.: Айнщайн е казал: "Времето е просто вечен миг. Миналото и бъдещето са измислица". В тези думи се крие много сила. Щастлив съм, че живея във време на невиждана световна революция. Тя е толкова мащабна, че е извън прекия ни кръгозор. 75 години е отнело на цивилизацията да свърже с телефон 50 милиона души и само 20, за да свърже 2 милиарда с интернет. Най-интересното тепърва предстои.

Сбъдна ли се детската ви мечта?
К.Д.: Аз обикновено мечтая в измерими величини. Всичко, в което съм вложил енергия се е осъществило с успех, равен на ресурсите използвани в него. Заблуда е, че само ако мечтаеш е добре за теб. Трябва и да си скъсаш задника от бачкане, за да има смисъл. Иначе живееш при мама до 30 и работиш за 350 лева.
Ю.С.: Да.

Личността, която предизвиква вашето възхищение?
К.Д.: Елън Мъск
Ю.С.: Теодосий Теодосиев.

Как си почивате най-добре? На какво се смеете? От какво се вдъхновявате?
К.Д.: Спорт и книга е най–добрата почивка за мен. Зареждам се като се изолирам в планината, защото съм далеч от ежедневната глупост, която ме залива по всички канали. Разсмивам се, когато някой ми даде причина за това. Вдъхновявам се, когато видя, че нещо се получи.
Ю.С.: Най-добрата почивка е в разнообразяването на дейностите, а самите дейности зареждат. Да твориш и да виждаш резултат е върховно усещане. Вдъхновяват ме хората, които търсят, Шопен и обиколки на София с колело посред нощ.

Кои книги четете напоследък? Кой е авторът, чийто книги сте прочели до една?
К.Д.: Авторите са много, но един винаги ще ми е в сърцето – Тери Пратчет. Както се изрази един приятел – неговото творчество се изразява в "безсмислието в търсенето на смисъла". Най–великият жив автор за мен. Напоследък съм се вгълбил във фентъзи поредицата "Малазанска книга на мъртвите" на Стивън Ериксън, защото обичам да бягам от реалността.
Ю.С.: Последната ми книга беше "Изкуството да обичаш" на Ерих Фром. Книгата, която утвърди разбирането ми, че усещането за красота е състояние на ума. Можеш във всеки ден да намериш красотите, стига просто да ги видиш, а можеш и да се отдадеш на рутината, повтаряемостта в ежедневието и така лека-полека да ти стане все по-безинтересно да живееш. Това е нещото, което прави много българи нещастни – неумението да оценяват красивите неща, дори малките, които се случват навсякъде. В небето, в дърветата, в хората, в лицата им, в една усмивка от непознат, само защото и вие сте го направили. Напоследък забелязвам все повече позитивно настроени хора, но срещам и крайно негативни. Това ще е голямо предизвикателството пред нацията ни, да се справим с поляризацията на обществото.

Кое е мястото, за където винаги бихте тръгнали веднага?
К.Д.: Берлин, високо в планината, на ски.
Ю.С.: Обиколка в орбита около Земята.

Обичате Пловдив, защото…?
К.Д.: Защото когато дойда и надеждата ми за България се възвръща. Дори със своите проблеми, пловдивчани се поддържат, творят и градят заедно, защото са осъзнали, че само така може да се оцелее в пост–социалистическата джунгла, наречена наш дом. Или поне така си мисля, за да спя по–добре.
Ю.С.: В него се чувствам като в по-добрата версия на големия град в България, сравнявайки със София. По-спокоен, по-уютен и някак по-свързан. 

Пожеланието ви към читателите на KAPANA.BG?
Благодарим за поканата ви да разкажем за нашия проект. Вярваме, че съвременните медии, фокусирани върху културата са от ключово значение за това дали ще успеем да излезем от духовната криза, в която сме изпаднали - криза на безразличие, апатия и неразбиране на взаимосвързаността ни като общество. Голямото предизвикателство през следващите 10 години ще бъде все повече хора да възвърнат конструктивното си мислене. Да достигнем до все повече хора от обществото ни, да ги провокираме да погледнат света с нови, търсещи очи. Тогава културата ще се превърне в онзи двигател тъй нужен, за да излезем от ямата, в която сме се окопали последните десетилетия.

Калин и Юлиян завършват Френската гимназия в София през 2011-та. Още като ученици започват работа по every.bg, където интервюират популярни и интересни личности. После пътищата им се разделят, но само за известно време, докато Юлиян учи кино във Франция, а Калин избира правото в НБУ. След година Юлиян се връща в България и се ражда проектът на момчетата за късо кино – КИНЕМАТОГРАФ. Повече за проекта им вижте тук: http://www.kinematograf.bg/