Пиесата, чието оригинално заглавие е Събуди се и помириши кафето, представлява мислено пътуване на един неудачник към холивудската слава – от смехотворната суматоха на летището през фантазиите за разюздан флирт със стюардеса във въздуха до въображаемата катастрофа, разбиването и чудодейното оцеляване. И превръщането му в знаменитост, преминаването отвъд оная черта, след която обикновеният човек става ВИП като Де Ниро.
Спектакълът е структуриран в 15 глави, в някои от които Мариан разказва за себе си, а в други границата между него и персонажа е сякаш напълно размита – къде свършва единият и къде започва другият е почти неразпознаваемо. Има и части, прожектирани на видеоекран, включително и тази, в която фабриката за обработка на бройлери от унифицирани хора роботи с маски на лицата е метафора на модерния свят.
Героят иронизира фалшивия позитивизъм и отчуждението, разсъждава за вярата и необяснимите, ако Бог съществува, беди на света; роптае срещу системата и същевременно признава, че на нейната подреденост се крепи цивилизацията. Комедията и драматичните прозрения се редуват, смесват и доизграждат. Измежду множеството усмивки се прокрадват сериозни изводи и проблеми, за които всеки от нас е търсил изход. Актьорът споделя собствените си страхове да бъде бунтар докрай, жали за похабената енергия на прехода, гаври се с епизоди от кариерата си, с кастингите при Димитър Митовски и дори с името си, което не е благозвучно като на колегата му Захари Бахаров. Прозренията за човешката природа са поднесени в стила на Вълев, подправени с преливащото чувство за хумор на Богосян. Най-любопитното е, че за първи път в кариерата си Мариан Вълев участва в моноспектакъл. Актьорът се изправя сам на сцената и приканва публиката да се впусне в приключението, на което го отвежда гениалният текст.