Моноспектакълът „Помощ, имам две деца“ е спасение от ежедневието и нас самите 

 Стефка Георгиева

От много време не бях чувала толкова много хора да се смеят едновременно, камо ли да се разплачат от смях. Кирил Бояджиев е способен да разсмее дори хората без никакво чувство за хумор със своя моноспектакъл „Помощ, имам две деца“. Той е способен да ви извади от забързаното ви ежедневие и да ви потопи в своето на баща, който е в майчинство в името на кариерата на своята съпруга. Пък дори и да не сте особено ангажирани, а домакиня или просто безделник, който се чуди как да си пилее времето – пак ще ви е забавно.

В продължени на час, актьорът ни показа ежедневието и неволите на един университетски преподавател, докторант по философия, който е всеотдаен съпруг и любящ баща, почти такъв, за какъвто си мечтае всяка жена. От сцената на Петното, той интерпретира детската и на пръв поглед невинна песничка „Зайченцето бяло“. Този заек изобщо не е милото създание, което сте си представяли, а пухкав терминатор, който е способен да убие целия рок в душата на един мъж, бленуващ за половин час насаме със своята китара. Неговото бащинство е стеснило кръга му на интереси от дисертациите по философия до филмчета с костенурката Франклин. Едва се сдържам да не ви преразкажа целия спектакъл, но с упоритостта на Калин, изнасящ лекции на децата си на теми като „защо акитата на кучетата не се ядат“ или „защо трябва да слушаш баща си, докато ти говори“, ще замълча. 

Това не е просто моноспектакъл, а сякаш една отделна вселена на най-оптимистичния съпруг и баща, който не се оплаква от стотиците задачи вкъщи, недоспиването, липсата на лично време и непрестанните забележки от страна на жена му. А жена му, която той така обича и се жертва за нея, го лишава от св. джулан (не свински, а СВЕТИ джулан), като решава да се превърне в био чудовище със зелени очи, спуснато от извънземните. Разбира се, темата за секса не беше пропусната, но това начинание е толкова непосилно, колкото излитането в космоса. 

„Помощ, имам две деца“ е спасение. Не само от ежедневието, но може би и от нас самите. За миг не бихте могли да откъснете поглед от сцената, Кирил просто не го позволява. Спектакълът е разделен на няколко епизода, всеки от които разглежда по една от горните теми по фантастично комичен начин. А най-интересното е, че този семеен живот е представен толкова леко и свежо, че дори тези, които дръзват да кажат, че не искат деца, биха се замислили по въпроса.  

Обикновено в семействата по-често се чува гледната точка на жената, която е онеправдава, изморена физически и психически, отдадена на своите деца. Ако искате не просто да чуете, а да видите една различна гледна точка и да сме посмеете от сърце, открийте го в неговата совалка-апартамент.