Plastic Bo. не са коловоз само за двама

Стефка Георгиева

Танци-манци в Петното. Докато краката те заболят, нямаш въздух, нямаш тяло, нищо няма, освен Plastic Bo. Не защото музиката е сетивна, а защото създава настроение, което те извежда извън негативизма и песимизма, които са неминуеми, понякога, в заобикалящата ни среда. Дори най-тъжната балада, преминала през техния аранжимент, може да ви усмихне и да ви забавлява, така че да не усетите чувството на тъга в нея.

С много настроение и енергия, бандата зареди своите фенове, събрали се,  за да се позабавляват заедно. Излетяхме като самолети със „Самолет“, пътувахме по „11 коловоз“, и писма изпращахме с „Писмо до твоето сърце“. Колкото и да ми харесва да си ги пусна вкъщи и да си подарявам усмивки с тях, на сцена звучат много по-добре. Чак ме е яд, че никой запис не може да пресъздаде усещането, което ти носи любимата песен, изпълнена от която и да е банда. 

Plastic Bo. са живият пример, че не са ви нужни невъобразим брой музиканти, за да правите това, което обичате и да ви се получава, което в случая е най-важното. Пък и пеят на български, за което получават искрени адмирации! Малко са групите, които запазват родната ни реч при създаването на текстовете. Ако обичате пънк-ска музиката, няма как да не ги заобичате и тримата. Всичко в тях носи радост, дори розовите струни на баса, които нямаше как да не направят впечатление. 

Единственото, което не ми хареса в целия концерт, беше това, че продължи кратко. Или поне така ми се стори. Когато танцуваш щастлив, някой превърта часовника твърде бързо напред.