Цялата зала е на крака. Коментарът е излишен

Стефка Георгиева

Актьорите от сливенския театър гостуваха на сцената на Пловдивската филхармония и представиха спектакъла си „Възхвала на колебанието“. Постановката е на Маргарита Младенова и е поставена върху произведения на Георги Господинов.

Тук е моментът, в който трябва надълго и широко да ви разкажа как са се представили актьорите. Дали ми е харесало или не, каква е била сценографията и куп подобни неща, които в момента толкова ми бледнеят в съзнанието, че няма да го направя. Няма да ви кажа нито думичка от горепосочените. Вместо това ще ги разкажа за публиката.

Финални реплики. Прожекторите угасват. Пълна тъмнина, като в затворена гробница. И аплодисменти! Сливенчани изправиха цялата публика, без изключение, на крака. Зрителите в залата аплодираха гостуващите актьори в продължение на няколко минути. Овации, аплаузи, хвалебствени викове и поощрителни звуци огласиха цялата зала на Филхармонията. Актьорите се поклониха веднъж, втори път, трети път… Аплодисментите не стихват. Четвърти и пети поклон. Шумът не намалява. Артистите излизат от сцената. Публиката продължава окуражително и на крака да аплодира след постановката. Те отново се връщат. Покланят се още няколко пъти. Една от актрисите вече е с насълзени очи. Мисля си: „Дали се получиха добри кадри? И да са, пак е крайно недостатъчно.“ По пътя си мисля какво да напиша. Реших го.

След като хора от различни възрастови групи и с различни разбирания за света (а това го знам, защото част от тях познавам), единодушно и на крака аплодират, какво значение има моето мнение? Единственото, което без колебание мога да кажа за това представление е – то ни дава смисъл, а ние го предаваме на актьорския състав като щафета.  Хубаво е така да се осмисляме взаимно.