След 6 месеца отсъствие, Odd Crew разбиха сцената в Петното
Аня Петрова

Цяла седмица работиш като животно, ядосваш се, притесняваш се. Светът те залива с проблемите си и накрая идва св. Петък Вечер, че да се погрижи за цялата тежест върху раменете ти. В клубовете може да вървиш със затворени очи вече, а барманите ги виждаш по-често и от семейството си. Разнообразие! Едно хубаво разнообразие, което успява не само да ти успокои нажежалата душа, а и да запълни дупката липса в душата ти. След 6 месеца пасуване от концерти, Odd Crew се завърнаха на клубната сцена.

Това е банда, която приспадаш към близките роднини в живота си. Това са музиканти, на които им личи, че свирят заедно от 17 години. Бегъл поглед от страна на единия и всички останали са вече наясно какво ще се случва. Преди броени седмици се върнаха от Швеция , където записаха своя нов албум и то с име, което е печат на световната метъл сцена, а именно Jason Suecof. Очаква се, че при подобно преживяване, самочувствието ти лети над облаците, но както се уверихме снощи, Odd Crew са същите души, които и преди стояха пред нас на сцената. Нямаше как да не си спомня как преди 5 години посетих първия си техен концерт. Без вас  това нямаше да се случи, каза тогава Васко на публиката. Снощи го повтори, както и на всеки един техен концерт, защото единствената причина те да са над феновете си е нивото на сцената. Някой може ли да даде бира на китариста  и басиста, че са жадни, пита Васко от сцената снощи и десетки бутилки и чаши се подадоха, най-мило дарявайки си пивото. Съобщава се, че идва края на концерта и пълна зала освирква музикантите с цялата любов, която имат в сърцата си. Единствено тази любов може да удължи концерта с още 3-4 песни. Какво като Петното е малко и едвам побира всички фенове на бандата?  Из други къде по-големи клубове в страната, то публиката заема своята стойка на тотемен стълб до сцената и стои. Евентуално пляскат. В Пловдив се сблъскват две от най-големите движещи сили в тоя свят – майните и тежката жица.

Вятър ечи, врат боли, сам юнак по пътя – песничка, която днес си пях след снощното размазване. Да си чувстваш всеки един милиметър от тялото  е тотално заслужаващо си, предвид факта, че ще има да чакаме още няколко месеца, докато Odd Crewни посетят отново за една майненска бира и концерт, олицетворяващ думата „айляк”.