Официалното откриване на фестивала Черната кутия бе започнато с думите „Колкото по-черна е кутията, толкова по-светъл е градът ни”. Факт и то неоспорим. Места в залата се намираха, но пък за спектакъл като този не е важно количеството , а качеството. 

Французите от Les gens du quai успяха да вкопчат в себе си всеки един човек от публиката в рамките на близо два часа. Танцов спекаткъл с акробатика, малко пеене и достатъчно реплики, които да срежат лентата между публиката и артиста. Какво направих, чу се от сцената изведнъж и отне секунди, докато се разбере, че французите са научили поне част от репликите си на български, а това бе посрещнато с бурни овации. Мъж на сцената си играе с млада дама, когато съпругата му вижда и пременена като Рамбо скача от сцената и побягва измежду публиката, а той най-невинно и казва „Това е изкуство”. Във всеки един момент можеше така да се случи, че да си чуеш родната реч от сцената, произнесена от хора, които нямат нищо общо с България. Дори и на моменти да забравяха думите си, то все някой от публиката по логика и усет се помагаше на артистите, че да продължат. То танци ли бе да го опишеш. Докато дамите даваха всичко от себе си на сцената, то мъжете заемаха ролята на лампи. Да, сложиха си и заедно с публиката се насладиха на танца на французойките. Един спектакъл, който като семеен албум разгръща живота не всеки един от нас и ни сблъсква отново с нещата от живота. Страст, изневяра, омраза и любов преляха от сцената в Дома на културата.

На излизане не беше проблем да се видят хора, които все още плачеха от смях. Когато си сигурен, че това, което ще ти бъде представено е качествено и красиво, то как би посмял да оставиш дори и едно свободно място в залата? Важното е, че с усмивка на лице стартирахме фестивала, а той има още цели 5 дена живот!