Спектакъл, който е повече от една житейска история

Стефка Георгиева

Навсякъде по света майката е приемана като сакрално същество, възвишено и обичано, заради общоприетото схващане във всички религии и общности. Дор Цвайгенбом показва другото лице на пресветата майка, от която произлизаме, което никак не е лицеприятно и чисто като на ангел. „Как убих майка си?“ е моноспектакъл на израелския актьор и танцьор, в който освен, че той изпълнява 5 роли, е сценарист и режисьор.

Спектакълът е биографичен и разказва за личните отношения на Дор с неговата майка алкохоличка. Майката Ема, е разведена и се омъжва втори път за мъж, чиито нрав е суров, а той – болезнено агресивен. Освен, че малкото момче е било пребивано от пастрока си, на насилие е била подложена и неговата майка, което е част от причините за нейния алкохолизъм. Няма да ви преразказвам целия моноспектакъл, но той е олицетворение на изкуството, създадено за размисъл, а не заради самото изкуство.

Това е една драматична история, която на моменти добива комична нотка, заради чудесната игра на Цвайгенбом. И все пак това не е само история за отношенията между родител и дете, но и за любовта между брат и сестра. Дор се грижи за сестра си Шарони. Те живеят в долнопробен хотел, свърталище на наркомани и проститутки, докато майка им се прибира при тях единствено, за да им хвърли 5 долара, с които да си купят нещо за храна. Темите за раздялата и истината също са особено осезаеми в спектакъла на израелеца.

След като Цвайгенбом напуска майка си, те не се виждат 25 години, до момента, в който той отива да я посети в болницата. Дали я убива или не – всеки сам може да завърши историята. Едно е сигурно – израелското изкуство има какво да ни покаже, а самият спектакъл затвърждава името на фестивала „Черната кутия“.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…