Chambao за трети път вдигнаха на крака зала 1 на НДК
Петото им посещение в България е част от световното турне на групата и включва два концерта – в София и във Велико Търново.
Анелия Дракова
Нейният глас не може да бъде объркан. Силен, дълбок, сякаш идва от сърцето и завладяващ. За трети път в това се увери публиката в зала 1 на НДК. Мария дел Мар Родригес Карнеро, по-известна като Ла Мари, се появи на сцената точно в 20:18 часа и не слезе от нея цели 2 часа и 20 минути. Завладяващата емоция от андалусийски ритми се дължеше на момчетата на Мария: магьосникът на перкусиите - Juan Heredia, виртуозът с китара – Tony Cantero, артистичният саксофонист Roberto Cantrero и интуитивният пианист Tony Romero.
С такива артисти, няма как музиката на Chambao да не те отвлече със себе си. Определено е здраво стъпилa върху бавното темпо, а самите членове на бандата я определят като "щастливо" смесване на чувствителността и страстта на фламенкото. Като се прибавят три-четвърти ритъм, румба, танго и електронен звук, неповторимият микс от фламенко, фюжън и инструментална музика се превръща в продукт с андалусийско, но и световно звучене.
Босоногата вълшебница излезе на сцената, облечена в шарен панталон и черна фланелка и запя "Respira". В края на песента се наложи да й сменят батерията на микрофона, но това не прекъсна концерта и Ла Мари след секунди продължи с "Mejor me quedo aqui" от албума "Endorfinas en la Mente" / 2004, а след нея изпя по-нова песен - "Duende del sur" от 2007.
Мария непрекъснато търсеше контакт с публиката, изпращаше звучни целувки по микрофона и побърза да сподели, че предпочита да говори на испански, защото английският малко я затруднява. Две думи повтаряше на български цяла вечер - "София" и "благодаря".
Всичко беше както обикновено на техен концерт – усещането, че си на плажа в Малага и танцуваш бос, по-свободен от всякога. Разликата беше в дистанцията между музиканти и публика и тя се дължеше единствено на иначе симпатичните чичковци, които работят като охрана в двореца на културата. Ла Мари не се чувстваше комфортно от това, че те стърчат пред сцената и не допускат почитателите й до нея. Отнесе се по своя непринуден начин – всеки охранител получи прегръдка и целувка от нея, но не можа да разбере от испански, че не е нужно да са там сега.
След още две-три песни, тя помоли някой от публиката да превежда от испански и каза на охранителите, че разбира, че това им е работата и такива са им задълженията, но е щастлива, когато хората идват да й хванат ръката. После сподели, че иска всички да се забавляват, да пеят и танцуват, да се чувстват свободни. На първите редове в оркестрината имаше испанци, приятели на групата. Мария ги поздрави най-специално и каза на всички в залата, че малка част от Испания е тук.
Концертът продължи с "Ulere", "Lo verás", "Instinto Humano", "Despierta", "Como La Luz", "Una De Tantas", "Voces", "Los muchachos de mi barrio", "Roe + Málaga bonita", "El vaieven", "Volando voy".
Последва една от най-джазираните песни, които сме чували от Chambao и с която Ла Мари изненадва приятно феновете - "Llevalo Contigo", в която фламенкото се смесва с джаз, а това определено е истински триумф на креативността и музикалните търсения на Ла Мари.
"Olvidarme Di Tu" чухме после, а след нея дойде ред на подаръците, още при първите акорди на "Rosa Maria". Неслучайно наричат певицата червената Мария. Беше настъпил моментът, в който една девойка премина успешно охраната и подари на Ла Мари букет от бели гладиоли. Друго момиче от публиката й даде подарък, който тя приближи до сърцето си и веднага отнесе при папката си с песни. Видимо се развълнува от вниманието. Няколко почитателки й пъхнаха бележки в ръката.
Концертът продължи с "Detalles". Веднага след нея се чуха примамливи ориенталски ритми, преминаващи в завладяваща и позитивна мелодия. "Lo Mejor Pa Tu" е песен, която Ла Мари пише в деликатен период от живота си. Неслучайно тя избира точно "Най-доброто за теб" за пилотен сингъл от албума и я определя като противоотрова за лошото настроение. Нещо като приятелско побутване да се изправиш, допълва Ла Мари.
Като запяха "Pokito a poko" цялата зала пееше и скачаше, а температурата в залата бе стигнала своята точка на кипене.
"La Verdad Mentira" е в стилистиката на "Lo Mejor Pa Ti" с бърз ритъм и щрайх, който замества традиционната китара. Miedo Por Dentro започва с пиано и пляскане с ръце, а гласът на Ла Мари не ни остави и за момент да забравим южняшките корени на Чамбао.
"Los Sueños" е песен, която включва доста електронни звуци и програмиране, комбинираща звука на електрическата и акустична китара.
"Ahí Estas Tu" отдавна има статут на музикален химн на Андалусия. След нея музикантите си тръгнаха от сцената, но бързо се върнаха за бис, няколко при това: "Comeme", "Mi Primo Juan", "Papeles mojados", "Te las creio tú".
Дойде краят на поредната ни среща с лятото в лицето на Chambao. Направиха си няколко селфита, снимаха и публиката, повтаряха, че обичат България, поклониха се и… завесата падна. След подобно преживяване, остава усещането, че артистите са оставили гласовете и сърцата си на всички в залата, а тази неповторима взаимност доказва само едно, а именно, че музиката прави чудеса.
