Саркастичният хумор взаимодейства с драматични монолози до получаването на хомогенна смес

Стефка Георгиева

Семейните албуми съхраняват спомени. Те са пазители на паметта, на онези моменти, които избледняват, посивяват, събират прах по себе си. Семейните албуми са сантиментални, но не винаги пълни. Понякога от тях отсъстват жизнено важни хора, за които може би дори не подозираме. Такава е ситуацията в апартамента на Сис и Пони. Двама братя, останали да живеят в жилището на покойните им родители. Два образа, превърнали се в мебели, никому непотребни и събиращи прах. Те са само част от интериора на собствения си дом, изпълнен с цветя. 

„Семеен албум“ на Малин Кръстев обаче не обикновена драматична история, в която са намесени членовете на едно семейство, някои от които напълно непознати. Историята на една жена, търсеща брат си и липсата на житейски път на двамата братя се сблъскват благодарение на една буря и широко отворена входна врата, е представена през призмата на саркастичния хумор, което извежда представянето на спектакъла от традиционните рамки. Всъщност сюжетът не е нищо ново, новото е в представянето. 

Между хумора и трагедията, се промъкнаха темите за страха, за самотата, за нуждата от друго човешко същество. Сцените на представлението бяха прерязвани от стряскащо реалистични монолози на актьорите Герасим Георгиев – Геро, Искра Донова и Владимир Пенев. Толкова истински, че публиката започна да хлипа и да бърше сълзи. Толкова, че да искаш да отговориш на думите, идващи от сцената, да прегърнеш героя, да го утешиш. 

Малин Кръстев ни представи един невероятно контрастен спектакъл, в който границата между смеха и плача се размиваше като образ на човек в улична локва. Същината на театралното изкуство извря от Камерна сцена – да представиш познат сюжет по непознат начин и това да въздейства на публиката. Зрителите определено се подадоха на актьорския талант и аплодираха на крака дълго след приключване на театралния спектакъл. Жалко е единствено това, че не всички желаещи успяха да гледат „Семеен албум“, но ни остава надеждата, че ще можем да го видим отново на пловдивска сцена.