Лариса Илиева

Изначало, за втората рубрика „Костенурката на Ахил“ бихме могли да благодарим на Димитър Герганов, че ни запозна отблизо с Клод Адриан Хелвеций. - философът-просветител, оставил значими белези в историята. Обсъдихме онзи момент от неговият житейски път, в който са били положени първите основи на Масонската ложа. 

Интересен факт е, че през 1769г. Хелвеций завършва труда си „За човек, неговите умствени способности и възпитание“, издава я и с това си действие разбужда гнева на Папа Климент ХIII, Парижкия парламент и Сорбоната. Следователно трактатът бил осъден, но това не попречило да се превърне в кодекс на френския морал в следващите 50 г. И също така, важен елемент от житейския му път, който не бива да бъде пропускан е, че името му попада сред първите идеолози на Френската революция, с което можем смело да го сравним с голямото име в нашата история – Паисий Хилендарски. 

Веднага след това историческо опресняване на факти и взаимовръзки се насочихме към главната героиня на Литературния салон, а именно – Невена Митрополитска с книгата „Анна и планината.

Изключително свенлива и скромна личност е тази писателката. Което от своя страна даде един по-различен облик на самото литературно четене. Въпреки притеснението, което сякаш в един момент изчезна, Митрополитска събра достатъчно кураж, за да разкрие пред любопитните читатели много от своя житейски път, довел я до този момент. Днес няма да ви разкажа за съдържанието между кориците на романа й. Ще ви разкажа това, което Невена Митрополитска разкри за нейното вътрешно съдържание. 

След нелек преход, наложен от болезнената инфлация, още студентка, с малка дъщеря, Невена поема по пътя на спасението, а именно – зад граница. Волята и стремежът я отвеждат във втория по големина френско говорящ метрополис в Западният свят – Монреал. 

С изключителна откровеност Невена сподели за трудностите, през които е преминал емигрантският етап от живота й, но без никакви колебания, тя разкри и любопитни спомени от детството си. 

„Бях в трети клас, когато ме попитаха „каква искаш да станеш, когато пораснеш?“ и аз отговорих, че искам да бъда писателка, и това беше ясното ми и осъзнато желание някой ден да пиша“ - обясни Митрополитска. С годините обаче липсата на достатъчно увереност и много задължения се оказвали сериозна пречка пред момичето. Докато един ден, благодарение може би на божествена намеса според самата нея, нещата се променили. Веднага щом се отказала за пореден път от писателското поприще, с презумпцията, че е неразумно да харчи пари за лаптоп, за да пише, тя спечелила лаптоп от студентската лотария, в която дори не помнила, че е участвала. Тези събития й вдъхнали куража, че би могла да превъзмогне пречките, но е необходимо да отделя част от малките часове на денонощието, за да пише. 

Днес, тя е майка на пълен работен ден с 4 прекрасни деца, съпруга, работи като библиотекарка на половин работен ден, пише единствено нощем, а цената на изпълнените й мечти е колкото е струвал билета за Канада. Което ще използвам, за да прехвърля темата от биографичната част към по-интересната.

Дебютният роман на Митрополитска се развива в България. Нещо любопитно - самата авторка от години не живее в родината си и въпреки това отделя страшно много енергия да пътува, за да запълва липсата на сведения от годините прекарани отвъд граница. 

По време на разговора стана ясно, че е имало няколко интервюта, проведени в България, за да си свери часовника на отсъствието. Но все пак не е лесно да си страничен наблюдател и да вникнеш до необходимата дълбочина на житейските казуси. Разбира се, гледната точка не би имала възможността да се препокрие напълно с тази на тук живеещите. 

„В България хората са много мили, отзивчиви, дори двама младежи на софийската гара предложиха да ми вземат багажа“ - сподели Невена, което, сами разбирате, беше повод за изумление примесено с горчив смях откъм публиката, на което тя сякаш се изненада. 

Свикнали сме сякаш по софийските гари младите момчета или да ни взимат най-учтиво багажа, без да питат, че и да го занесат някъде много бързо, или да предложат да ни обзаведат с най-новия, ултра-мощен мобилен телефон – тухла. И всичко изброено попада в нашето виждане, докато една българка от Канада има по-оптимистичен поглед над нещата. Вие бихте могли сами да прецените дали и колко е показателно това, но не то най-важното. 

Различната гледна точка бе и основната причина, поради която Невена предпочита да определя романа си като психологически, докато аудиторията от читатели и литературни критици би го причислила към социалните романи. 

В момента Митрополитска пише втората си книга, която ще изчакаме с нетърпение. 

Това, което сме можем да направим в края на статията, е да благодарим топло на Невена, със същата тази пламенност, с която тя изрази искрената си благодарност към издателство, семейство, приятели и разбира се, на читателите.