Интимната театрална изповед на Петър Тосков препълни камерна зала на Драмата
Паулина Гегова
"Ходете на театър, хубаво е" е мотото на драматичен театър Н. Масалитинов и то напълно заслужено. Културната институция често ни изненадва с прекрасни пиеси, от които публиката си тръгва във възторг. Най-новото попълнение в репертоара на трупата е моноспектакълът на Петър Тосков "Тоскография", чиято премиера се състоя снощи.
Постановката на Алексей Кожухаров препълни камерната зала на Драмата, като седящи имаше и по стълбите. Но и неудобствата не попречиха на хората да се насладят на висшия пилотаж на тези двама признати творци. Петър Тосков е една от емблемите в театралното изкуство на града на тепетата и дългогодишният му опит си пролича за пореден път.
Спектакълът отразява дългата житейска и професионална пътека, през която е преминал актьорът, за да стигне до тук, вече на мъдра възраст, опакована в мъдри страсти. Биография е може би правилната дума, но в изпълнението на персонажа, който бе самият Петър, видяхме не просто документация. Видяхме емоцията. Видяхме сълзите, които напираха да потекат от очите на Тосков, проследявайки толкова лета приключения, трудности и радости. И макар пътят да е трънлив, сълзите като че ли бяха щастливи.
Представлението започна с веселие и един вътрешен глас, който всички имаме, някои старателно пренебрегвайки, други интуитивно вслушвайки се в искреността му. И докато младежките времена на едно сигурно момче ни се виждат комични, то с течение на пиесата потъваме в света на големите, където нищо не е розово, където се сблъскваме с реалността и почваме да си патим от нея, докато се опитваме да надвием системата. Съживявайки миналото си, Тосков съживи и спомените по отминалите времена, които и до днес се отразяват върху ориста на българина. Социализъм, преврати, смяна на правителства и много любов. Сякаш всичко около "Тоскография" се върти около любовта, с лек еротичен нюанс, без да е пошло и грубо. История за семейството, за личните страхове, за режима и за стремежа на един човек, който иска да постигне промяна. Няма нищо по-съкровено за артиста от това да позволи на другите да надзърнат в душата му. Интимно и все пак общоприето показно, допълнено елегантно с много музика, много песни, много надежда и много рок. А не може да говорим за рок без намесата на Beatles. Групата заема челно място в сърцето на изпълнителя, който с лекота свири техни култови парчета, с почит и уважение към кариерата им, която буквално преобърна света.
Моноспектакълът вдигна публиката на крака, а безбройните овации бяха доказателство, че талантът си е талант, независимо колко вода е изтекла от сътворяването му. Перфектната симбиоза между Тосков и Кожухаров скоро няма да остарее и съм сигурна, че ще радва пловдивчани още дълго време от сцената. Следващата премиера е на 17.12. затова побързайте и си купете билет, парите ви няма да са хвърлени на вятъра. Ходете на театър. Наистина е хубаво!